RainaVakova - Works

На гъдел от рая 🇧🇬

Измяука камбана. Пирон в ходилата.
Ни облак, ни вятър за теб съм разпитвала.
Следите на котка попиват в земята.
Търкулната питка - отиват си дните ни.
В затворена книга горят слънчогледите. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-03-13T09:47:38+02:00 743 13 13

Критична възраст 🇧🇬

На своя си хаплив език луна
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-02-22T14:48:15+02:00 604 11 9

И някакво море заспива в скута ми 🇧🇬

Ято чайки, надбягало прилива.
Слънчев лъч в песъчинки ронливи
гали стъпки отдавна изстинали,
а морето заспива, заспива.
В ситни мрежи на тясно е улова, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-02-17T01:54:25+02:00 763 9 9

Пазач ли е на вишневия смях? 🇧🇬

Честит да е последният ни сняг.
Не ще натрупа. Въздухът е топъл.
Кой рови в безсезонна слепота?
Глухарчетата кой заплашва с допир?
През всичките си лудости...Ела! ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-02-14T16:22:40+02:00 775 14 17

Лунен прах 🇧🇬

По тъмните обувки на нощта
полепва лунен прах необратимо.
Звездите се събличат по душа,
открадната от светлочели мимове.
Фенерите са мост от сняг до сняг. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-02-13T15:21:00+02:00 821 15 11

Губим се 🇧🇬

Скъсали сме ластика от скачане.
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-02-03T10:59:09+02:00 777 7 8

На забрава 🇧🇬

Премислено е всичко. На забрава
осъждаме най-глухото си бъдеще.
Отворихме последния подарък
и всичко предвещава да се свърши.
Кресчендото унесено завърта ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-02-01T00:18:48+02:00 583 7 7

Зима до дъното на хоризонта 🇧🇬

И тези птици от човека бягат,
че зима е до дъното на хоризонта.
Навярно знаят колко ни приляга
вода да носим в спуканите стомни.
По-лесно е да блъскаш във браздата, ...

RainaVakova

Poetry

2018-01-30T15:48:21+02:00 488 3 5

Автопортретът на Жардел 🇧🇬

За какво ми е картината, Жардел? -
Вярно, че си я рисувал на халоперидол,
на гърба на лятото
с последната светлина,
която ти е останала. ...

RainaVakova

Prose » Letters

2018-01-26T14:28:20+02:00 1.1K 7 5

Към живота единствен на слънцето 🇧🇬

Махам от морето на своето детство.
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.
Може би ме очаква там в огледалото ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-01-25T13:27:41+02:00 546 3 5

Смисъл 🇧🇬

Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-01-19T10:25:25+02:00 1.7K 15 15

Всички възможни значения 🇧🇬

Като тръгнеш към мен, нарисувай картина, в която
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.
Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-01-16T23:32:15+02:00 612 9 14

С разширени зеници 🇧🇬

Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-01-12T23:14:35+02:00 3K 24 20

Познавам те 🇧🇬

Такава топла зима е без дим.
Зениците в очакване се свиват.
Не слагай светлината на везни
с измамния предел за поносимост!
Сега не помня можех ли без теб. ...

RainaVakova

Poetry

2017-12-21T10:04:00+02:00 1.3K 16 19

Любовта за любов 🇧🇬

Тишината вали на парцали.
Самотата е люта змия.
Сякаш северно бяло сияние
се изгубва в съня на съня.
Сякаш има какво да замръзне, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2017-12-20T00:52:47+02:00 726 10 18

Между телефони счупени 🇧🇬

Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.
Че блусовете на море и вятър ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-12-16T01:29:40+02:00 804 7 12

Непокорни 🇧🇬

Непокорни са старите пътища,
незатрупани с преспи и листи,
от дълбоки следи на завръщане
са останали светли и чисти.
Непокорни са дългите вечери ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-12-13T00:58:28+02:00 768 9 15

Зимни лилии 🇧🇬

Дали ще ми повярваш, че нощта
от мислите за теб прозрачно свети?
Политат от затвора си стъкла,
танцуват разкривените тапети.
Заключен между четири стени, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2017-12-05T23:48:19+02:00 1.3K 13 19

Вържи ми очите 🇧🇬

Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-11-22T11:05:54+02:00 1.1K 14 16

С разширени очи 🇧🇬

Между куп непознати лица
прекосявам набързо площада,
а метачката (сякаш листа)
смита стъпки, които пресядат.
Няма никой да пие вода ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-11-21T09:26:25+02:00 774 11 18

Аз пък - не 🇧🇬

Ще избягам от всичко, което
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.
Не държа пистолет под калъфа ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-11-17T13:19:07+02:00 913 8 18

Светещи реки 🇧🇬

Пролетните устни на света
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
Може от това да ме е страх, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2017-10-26T00:09:25+03:00 887 7 15

Поезия от невъзможни 🇧🇬

През толкова заключени врати,
във ъгъла на тесния прозорец
сърцето ми отвикна и да спи,
защото притежава всички облаци.
Нощта намята с черна пелена ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-10-24T12:13:02+03:00 917 9 22

Медено слънцето 🇧🇬

Нашата есен - цигански тъжна -
в нежна картина от восък.
Медено слънцето. Сляпа окръжност.
Хиляди верни посоки.
Изход единствен и парещо влюбване. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-10-18T11:50:02+03:00 794 7 20

Люлякови лунички 🇧🇬

Като топка, от лунни лъчи насъбрана,
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...

RainaVakova

Poetry » Love

2017-10-15T14:21:49+03:00 778 7 15

Пристрастна ли съм? 🇧🇬

Гласът ти е палитра и куршум,
изстрелян в непокой и суматоха –
рисунка на кошмар и звезден сън –
разстрел за грешен Бог и за пройдоха.
Очите ти – очите на дете – ...

RainaVakova

Poetry » Love

2017-10-06T10:15:45+03:00 653 8 16

Между ръцете ти заключена 🇧🇬

Никоя песен
не може да повтори нотите,
по които стъпваш идвайки.
Ти си седмата струна
над нямото ми прагче, ...

RainaVakova

Poetry » Free verse

2017-10-02T01:31:47+03:00 792 7 20

Когато любовта иска да се завърне 🇧🇬

Последен ли ни беше този път?
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2017-09-29T08:54:41+03:00 799 9 17

Вече мога 🇧🇬

Когато опозная Душата Ти – ще нарисувам Очите Ти...
Анди Гарсия
Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопи ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-09-28T10:38:11+03:00 1.2K 7 8

Но кой ли може да ни спре? 🇧🇬

В най-святата от всички пещери
и моят бог от обичта роди се.
Пияни бяха всички мъдреци,
ругаещи ни с мъртви там езици.
Най-топлата ми сянка полудя, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2017-09-27T19:56:52+03:00 697 9 15

Не ми достига въздух 🇧🇬

Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...

RainaVakova

Poetry » Philosophical

2017-09-26T20:58:49+03:00 1.2K 11 23

Дон Жуан 🇧🇬

Къде се бавиш, смешен Дон Жуан?
Пантофките забързано развързват
копнежите си вече остарели.
Не беше ли от Господа призван,
да диплиш романтичните дантели ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-09-23T23:46:08+03:00 1K 6 15

Бягай от ранени хвърчила! 🇧🇬

Бягай от ранени хвърчила!
В чувствата вратите са измама.
Къщата без покрив оцеля.
Светло е, но в светлото ме няма.
Може да посегнат дъждове ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-09-22T23:04:38+03:00 798 12 22

В празно огледало се мълчи 🇧🇬

Изронва се уплашеният бряг.
По-малка съм от пясъка. Не дишам
и мога най-спокойно да умра,
поведена от петдесет дервиши.
Върти ми се света, а Онзи свят ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-09-21T12:17:53+03:00 663 9 19

Чудовище от клетката изпуснато 🇧🇬

Нощта е изморена от предчувствия.
В страха ми тъмнината се протяга -
чудовище от клетката изпуснато,
познало свободата си за жалост.
Дъждът навярно мислите превежда ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-09-19T19:14:24+03:00 697 6 15

Очите ти 🇧🇬

Косата ми раздухано брои
на нежната ти ласка вятъра
в дъха ти над копнежа ми надвесен...
Луната спи,
а блясъкът пълзи ...

RainaVakova

Poetry

2017-09-17T21:12:01+03:00 701 2 13

Не се седи край огъня последен 🇧🇬

Защо ми обеща, че ще са южни всички полюси,
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-09-15T12:17:27+03:00 802 5 9

За врабчетата трябват антени 🇧🇬

Духва вятър и шýма от спомени
под нозете легато се трупа...
а сънят е от охра до огнено,
непризната тъгата, нечута.
За врабчетата трябват антени. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-09-13T21:16:35+03:00 724 5 10

Мога ли да ти дишам в ръцете? 🇧🇬

Пленено ли е лятото
в душите,
или пробива сенките
с вулкани?
Паднала в бездната ...

RainaVakova

Poetry » Free verse

2017-06-22T10:51:40+03:00 622 4 6

Не ми остана лунен прах по миглите 🇧🇬

Не ми се пишат стихове по нощите.
Не ми остана лунен прах по миглите.
Светът не диша. Чувствата са прости.
Пред пропаст бариерите се вдигат.
Ръбът е крачка в Нещото голямо. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2017-06-09T13:12:01+03:00 959 8 15