RainaVakova - Works

Между десет разлики и две прилики 🇧🇬

От нямане на работа или
от нямане какво да каже,
блести си слънцето, блести
и отвисоко гледа важно.
Омръзнаха му птици и ята, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-01-20T19:39:34+02:00 595 7 3

Откъде - накъде? 🇧🇬

Откъде - накъде и от ляво надясно
само вятър фучи и акорди разтяга...
Не остана кьоше, нито читаво място,
без пробито небе. Топлината избяга.
Под качулка и фес, свит дълбоко в яката ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-01-17T11:32:47+02:00 592 6 4

В неделите ми влизай без парола 🇧🇬

Ангел ме взе между две празноти.
После часовникът стана недъгав.
Тръгва ли слънцето? Да си върви!
Многото хубаво не е на хубаво.
Ако те скрие в лилавия цвят, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2019-01-05T18:35:58+02:00 810 10 11

Не ме ревнувай! 🇧🇬

Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава ...

RainaVakova

Poetry » Love

2019-01-03T14:13:51+02:00 697 13 12

Късно, но съм жива 🇧🇬

"Живей! - да умираш е толкова късно!"
Валери Станков
Далеко от любовните инфаркти
и с най-недоказуеми заслуги,
в търпението свое както вярваме, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-12-28T11:49:51+02:00 720 12 6

След някой ден 🇧🇬

А моят талисман остава вкъщи
и имам в джоба тихичка писалка,
денят си да опиша, ако смръщен
след накой ден започне януари.
Кокичето жадува да разтапя ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-12-28T01:54:51+02:00 587 7 6

Паднала е мигла 🇧🇬

Паднала е мигла на луната,
някъде по лявата й скула.
Тя ли ме е учила да чакам,
топлите ти устни да целуна.
Може би нощта ме изпреварва, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-12-22T05:46:05+02:00 743 8 11

Нещо ме задъхва 🇧🇬

Лотосите снежни цъфнаха в стъклата.
Бели таралежи храстите повиха.
Дълго е вървяла през града мъглата
сякаш е река с вързани копита.
Нещо ме задъхва, нещо ме измерва. ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-12-18T20:49:18+02:00 839 6 13

Небето се съблича 🇧🇬

Подскача сивичко врабче.
Небето се съблича
от ехото на стъпки.
По скрежните ресници
на тревите ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-12-14T14:52:34+02:00 723 9 8

Но само ако знаем 🇧🇬

Когато си говорим със смеха,
очите са пристанище за рози,
които не увяхват - на инат
и никога не са престорени.
Когато в дом - широкото небе, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-12-13T13:20:42+02:00 928 8 10

Посяла слънце и пресяла ... 🇧🇬

Калинката, на устните ми спряла,
пияна е от пушека тютюнен.
С коя ли черна точка е узнала,
с кое засънвам и кое ме буди?
В билярда тих на още кръгла маса, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-12-07T08:41:09+02:00 859 10 9

Понеже няма преговор за утре 🇧🇬

Някой води коне над тревите зелени.
Няма смъртни треви, затова му прощавам.
Свободата, кодирана доминанта
е в мен и...
с чаша вино и мед смелостта ми кръщава. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-12-06T19:16:29+02:00 811 7 9

Името ти е мента по устните ми 🇧🇬

Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-12-04T14:01:38+02:00 718 4 5

Дори след тъжния поклон на цвете 🇧🇬

Така отдавна и така отскоро
предсказвам на съня си отреден,
тунелите на мрака са отворени
и само в смърт човек е съвършен.
Но бутам - мравка, зърното нагоре ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-11-30T09:42:26+02:00 817 10 16

Балерина от моите нощи 🇧🇬

Като жилка на нежно листо,
разположена точно в средата,
тази мисъл хиляда по сто
нови мисли ми ражда в главата.
Като хапче, което сладни ...

RainaVakova

Poetry

2018-11-28T08:32:17+02:00 553 10 8

Затишие 🇧🇬

Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-11-25T13:45:54+02:00 936 11 15

Макар веднъж на сто години 🇧🇬

Аз вярвам: случва се така,
макар веднъж на сто години,
от нищо да боли глава,
със стихове да не премине.
В очите мънички следи ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-11-24T04:34:51+02:00 795 7 5

"Началото си търси края" 🇧🇬

Не позволих на златната вода
разпуснати коси да помечтае,
защото имам ножица една -
"началото си търси края".
Настъпи цвете сляпата луна, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-11-16T10:01:32+02:00 674 5 7

Своя църква 🇧🇬

В картинките на броя не лича.
Сама изчетох себе си до втръсване.
Повтарям си се. Може би горча,
и няма начин да не си омръзна.
Но винаги си нося за из път ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-11-15T08:58:48+02:00 844 7 11

Ще пия аз, та ти да си пиян 🇧🇬

Узрял е залезът. Върти танго,
налива във очите ми огромни
най-пивкия целебен алкохол,
а пито на аванта се не помни.
Не проумявам с детската душа, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-11-10T21:38:48+02:00 1.1K 10 10

Прошепвай ми до будност на зеница 🇧🇬

Когато се изтегна като котка,
нощта със изкривения гръбнак
и локвите по спуканите плочки
побраха всички паднали листа,
минаваше надеждата ми чужда ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-11-08T09:04:27+02:00 865 15 21

"Напомняш ми на някого, когото не познавам" 🇧🇬

Напомняш ми на някого,
когото си измислих.
Не бе дори вълшебен
и нито беше принц,
а беше брат на вятъра ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-11-07T08:43:14+02:00 902 14 16

Страха в очите гледам 🇧🇬

Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-11-06T10:39:17+02:00 774 9 18

Тетрадката моя, забравена жива... 🇧🇬

Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-11-02T14:24:39+02:00 1.5K 16 11

Само в спомен с обувчици лачени 🇧🇬

И подреждам цветята по вазите.
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-10-30T09:04:39+02:00 841 11 15

Аз пуша. Кашля есента. 🇧🇬

Аз пуша.
Кашля есента.
Въздиша мократа й сянка
във въздуха ми разреден от мисли,
а мириса на дъб и на шишарка ...

RainaVakova

Poetry » Free verse

2018-10-26T11:48:53+03:00 938 7 11

От вятъра дори звездите падат! 🇧🇬

Докато се търкаляше луната
към къщичката си за бивши птици,
не срещна ни един приятел
и щедро милваше с око звездите.
Не знаеше коя е и къде е, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-10-26T00:06:00+03:00 773 6 6

Други няма 🇧🇬

В чакалнята на гарата е прашно,
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-10-23T08:41:49+03:00 1K 16 13

Небето-купол 🇧🇬

Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.
А гущерчето лази в лудостта ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-10-18T16:21:57+03:00 927 10 12

Ти да видиш 🇧🇬

Изпрати ми малко мъгла,
да не виждам на грозното, грозното,
след очите си да вървя
докато са още сериозни.
Изпрати ми любящо гнездо, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-10-17T11:43:56+03:00 964 9 11

Преходни и вечни 🇧🇬

Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-10-16T16:38:18+03:00 799 14 10

И пространството делим 🇧🇬

И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-10-12T15:36:25+03:00 995 13 16

Между огъня и пепелището 🇧🇬

Не ми остана никакво съмнение:
живея между огъня и пепелището.
Големите искри са погребение
за кръста ми, от дяволи разнищен.
Прогонила съм суета и гордост. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-10-05T00:04:44+03:00 559 9 12

Признах 🇧🇬

Признах, че в ореолите от злато
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-10-02T22:42:44+03:00 1.4K 18 22

Остави ме 🇧🇬

Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата " искам".
И не зная къде съм заровила ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-09-17T10:38:53+03:00 766 8 9

Крехка вяра 🇧🇬

Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-09-12T13:26:04+03:00 681 10 10

Страхувам се 🇧🇬

В една пробита лодка на брега,
останала без спомен за вълничка,
с олющена от времето боя,
опитвам да заспя далеч от всички.
Но близо е морето. Не мълчи ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-09-08T02:21:18+03:00 931 12 13

Недей пали излишни светлини! 🇧🇬

Недей пали излишни светлини!
Във тъмното се крият пеперуди.
Тъгата е без сянка, не боли,
заспват в тишината ми заблуди.
Наоколо си. Сещам аромат ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-09-06T23:29:24+03:00 744 11 16

Кръстопът без път 🇧🇬

И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-08-31T20:52:47+03:00 1.3K 7 6

Мечта била е младостта 🇧🇬

Мечта била е младостта,
но не разбрах кога се сбъдна.
Я дай на слънцето крила
и после чакай да се върне.
Макар че малкото дете ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-08-26T18:42:54+03:00 670 5 9