RainaVakova
431 results
Сега не помня, имах ли очи,
когато ми наливаше амброзия
и беше ли парфюмът ми на ти
с трептенето на жадните ти ноздри.
Сега не помниш, моята душа ...
  673 
Човек се бори с плевел и боли,
очите си от работа не вдига.
Инатите на тръни и бодли,
със пот познава, не от нова книга.
И мъдрости недейте му чети ...
  1116  11 
Бяла жажда -
много път, нежна снага.
Стоим, нагазили реката,
все още не започнала да лъже.
Ти чувстваш бягството ...
  552 
И тази пролет ще отмине,
и ще отмине сладостта
от раждането на пелина
и още истински неща.
Ще бъде прекалено жарко. ...
  1096 
Като носих водата и хляба замесвах,
като бавно и тихичко в църквата влизах,
като гледах към Бога с поредната честност -
знам, разбираха мъртвите, но не можеха живите.
Като влачих си кръста по усойни пътеки, ...
  791 
Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни. ...
  601 
В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/ ...
  586  10 
Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците ...
  733 
Тези делнични химери-
сто процента мъртъвци,
от студа им потрепервам,
сякаш че не са били.
Утолените възторзи - ...
  514 
Ще падне облакът
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти, ...
  1156 
Нощта е лека като дим
и сенките не изпреварват
човек по лунния килим,
когато с Господ разговаря.
Нощта намира точен лек ...
  527 
А тази нощ липата ми ще цъфне.
Заспивам до прозореца отворен.
Очаквам ароматът да се пръсне,
безсънието с нежност да пребори.
На липовите сънища в средата, ...
  733  10 
И днес се будя. Имам да забравя
толкова ненужни правила.
Когато слънчев лъч наточи брадва,
и мравката отива на война.
Увлечени по чудо, бързат сенките ...
  688 
Всичките ми белези от щастие
тихо, но бунтовно ми напомнят
колко разточителна била съм,
пълнейки пропуканата стомна.
Връщат се задъхани пиянства. ...
  527 
Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...
  739 
Ще дойде мракът - пареща симфония
и тихичко в душата ми ще свири,
прозрения в божествена инсомния
ръцете щом повеждат към потира.
На глътката, напукана от вечности, ...
  1494  15 
Кутията със спомени се крие -
от дните ми, осъдени на щастие.
Нагарчат черно-белите магии
в усмивки, надживели възрастта си.
Кутията със спомени е малка. ...
  732  16 
Точно преди първите капки дъжд
спорим с Диагнозата
за крилатите мравки.
За празното място,
което остава, ...
  530 
Отказвам да храня птиците
накацали по раменете ти.
Тези са питомни.
Помнят страховете.
Остават, когато кашляш. ...
  622 
Простете на поета, не мълчи
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик, ...
  702  10  14 
Задавиха огньовете от макове
на Господа напуканите устни.
С короната от тръни бавно капеше
Божествената кръв, да го напусне.
Под болката огъна светлината ...
  522 
Не пристигам изневиделица.
Просто не си ме чакал.
Сграбчил си представата
си за непоправима романтичка,
пеперудена усмивка ...
  871  11 
Големите магии са направени.
Танцуваме в сюжета като птици,
но ролите в театъра - засрамени,
не ни сравняват вече с ученици.
Не остаряват песните на славея. ...
  522  11 
В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...
  777  13  16 
По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси, ...
  727  10  15 
Как ласкаво нощта ни вика
и търпеливо ни причаква!
Не може да познае никой
в часовника добър приятел.
Такава нощ, която тегне ...
  503 
Пробиваш с лакти, мериш с очила
голямата си сянка по стените.
Навеждаш се, пълзиш едва, едва.
Изправиш ли се, камъче в петите.
Направиш крачка, после две назад, ...
  581  10 
В градината си умен градинар
на всички цветове ненародени...
Поливаш семената им – макар
от слънцето да чакаш позволение
и ласката от мека светлина ...
  425 
Май отдавна с Живота си говорим на "вие".
Да се чудиш как още не ме е изритал!
Той не стреля направо в целта да убие.
Пази сянката моя за играч и за зрител.
Аз така и не правя метани на слънцето, ...
  519 
/И котката прохожда из тревата.../
Една реалност може да горчи,
но тъжните неща не забелязвай,
а фокуса измествай настрани,
където няма истина напразна. ...
  519 
Дали е плът от тленната ни плът
изказаното, някой ще отсъди.
Не се досещам нещо да дължа
на намеци и питания груби.
Мълчи ми се. Все повече мълча. ...
  512  11 
Събуденото птиче пред своя господар
се радваше от сутрин до вчер на живота,
възпяваше го с песен и пърхаше с крилца
високо над мустака на душещата котка.
Все още беше зима и нямаше пожар ...
  540 
Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата, ...
  620 
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...
  407 
Имам правото да си направя грешките,
да си допия бавно дългата вина,
да бъда част от глупавите, смешните
и после даже да не помня за това.
Дори да ми оспорва някой правото, ...
  945 
Някой плаче дълго, тихичко и плахо.
Може би не смее силно да заплаче.
Може би приглася нежно на реката,
дето е отнесла време като вятър.
После се оглежда дъжд в дълбочината. ...
  671 
Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.
Въздържам се от сложни изречения ...
  679  11 
Отдавна избягах от чуждите сънища
и там не присъствам даже случайно,
а нощният въздух е прилепче мъничко,
което лети над страстта като ангел.
Студени сълзи, неродени от зимата, ...
  618 
И все по-често слънцето мълчи
в небето, остаряло помежду ни,
а облаче с разнежени очи
измисля захаросаните думи.
Дърветата танцуват две по две ...
  1467  15 
Изгря в небето Ярката звезда.
Видяха я царе, овчари, влъхви.
Проплака Бог и с тяло, и с душа
и чуха го неверници и мъртви.
С такава милост, вечност или две, ...
  526 
Random works
: ??:??