RainaVakova
431 results
По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна ...
  836  17  15 
Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...
  580  16  11 
Колко излишно е да гоним слънцето винаги!
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат, ...
  305 
Дълго като опело,
слънцето пълзи из равнината.
Бог минава толкова близо.
***
Само с теб така се разминаваме, ...
  641  10  13 
Като вина ще те погледне
и ще потърсиш йод и бинт.
Ранява все около вените
и след превръзката кърви.
Като река ще те удави ...
  407 
Има стъкло между мен и тъгата.
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона ...
  583  12  13 
Eдна жена, която си обичал,
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.
И няма дребни да ѝ върне залеза ...
  670  19 
Не ми понася тежката вина,
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота ...
  678  10 
Дълго върви по ръба на покрива
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение, ...
  977  10  16 
Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън, ...
  573  12 
Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...
  407  12 
От устните започва сладостта.
Намирам те и без да знам къде си.
Целувката е ангелски печат.
Небето крие за криле адреси.
От думите започва песента. ...
  792  11  13 
Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици. ...
  452  11 
Ако трябва да тръгваш, а парят прозорците
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб
светостта на пространството. ...
  494  14  12 
Нощен път. Сама луна.
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око ...
  757  13 
Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища, ...
  462 
След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...
  637  13 
Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда, ...
  442 
Не ме чети! По всичко си личи,
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам... ...
  2241  24  29 
По залез разговориха се сенките
на лудите, на живите, на мъртвите.
А моята метлата си възседна,
подпали я и хич не се обърна.
И беше ниска, и изгнила стълбата. ...
  1107  10  22 
Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега. ...
  646 
Навярно още съм като дете
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.
На котето пискюл да подаря, ...
  761  13  18 
Игла е светлината през деня.
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето, ...
  396 
Измислени адреси на писмата ни.
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.
Което сме предали, е отнетото. ...
  495  11 
Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите ...
  413 
Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.
Спъва ме полá на вретенарка. ...
  604  14  14 
Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...
  534  11 
Морето е с отворени очи.
И гали тихо нежният му гребен,
и учи песента да не горчи
без тебе, и единствено за тебе.
Затрита в лабиринти е страстта, ...
  3328  35  28 
Толкова са много, Капитане,
корабите, бисерите, стоките.
Все затъват, кой където свари,
Ной и синовете – еднооките.
Толкова са шеметни вълните, ...
  1313  12 
Две крадливи свраки обикалят
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата, ...
  502  10  12 
Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...
  1610  10 
Познавам те
и сенките на думите ти,
и сладостта под тях,
на миглите ти нотите
и въпросителните ...
  578 
Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла. ...
  542  14 
Не сменяй с навик своите очи!
С една октава повече преливат.
Обесих с перли хилавите дни.
Отляво ми е падналата мигла.
Не връзвай лодки в залив от мъгли! ...
  491 
Измяука камбана. Пирон в ходилата.
Ни облак, ни вятър за теб съм разпитвала.
Следите на котка попиват в земята.
Търкулната питка - отиват си дните ни.
В затворена книга горят слънчогледите. ...
  587  13  13 
На своя си хаплив език луна
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...
  450  11 
Ято чайки, надбягало прилива.
Слънчев лъч в песъчинки ронливи
гали стъпки отдавна изстинали,
а морето заспива, заспива.
В ситни мрежи на тясно е улова, ...
  581 
Честит да е последният ни сняг.
Не ще натрупа. Въздухът е топъл.
Кой рови в безсезонна слепота?
Глухарчетата кой заплашва с допир?
През всичките си лудости...Ела! ...
  595  14  17 
По тъмните обувки на нощта
полепва лунен прах необратимо.
Звездите се събличат по душа,
открадната от светлочели мимове.
Фенерите са мост от сняг до сняг. ...
  634  15  11 
Скъсали сме ластика от скачане.
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи. ...
  597 
Random works
: ??:??