RainaVakova - Works

Една истинска история 🇧🇬

Тъй както си стояха на терасата,
на шкафа наредени четири джанти,
заемаха безкрайно много място
и до прането все ми бяха - "анти".
Но в летен ден небето ми изпрати ...

RainaVakova

Poetry

2018-08-25T22:02:11+03:00 584 6 12

Психо 🇧🇬

Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм, ...

RainaVakova

Poetry » Civic

2018-08-24T15:00:19+03:00 822 15 11

Каквото и да премълчавам 🇧🇬

С очите - незаспали езера,
една звезда за двама ни избирам.
Криле пришивам с тъничка игла...
а ти си мислиш, че ми падна мигла.
И облаците, пълни със вина, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-08-23T12:57:13+03:00 586 13 9

"Бог ми каза - Обичай врага си!" и сс заобичах 🇧🇬

Не си харесвам дрезгавия глас,
наместо с шепот, старчески говоря.
Задъхвам се, когато преценя,
че думите ми не разбират хората.
Безкраен гаф - очите ме болят, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-08-22T07:34:29+03:00 1.8K 13 18

Съвършеният синхрон 🇧🇬

Единстено във танца си със сянка
постигнах съвършения синхрон,
а светлината - блага куртизанка,
от два фенера прави ми поклон.
Изплезих се на сън и две завивки, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-08-21T08:07:30+03:00 662 10 13

Твоите мълчания 🇧🇬

Спокойно е във тъмното и красотата
е толкова невидима, и крайна,
а всяко съвършенство е създадено
за гладни сетива и страст потайна.
Пораснали причини, незначителни, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-08-16T13:16:41+03:00 1K 15 17

Светулките загубиха свенливост 🇧🇬

По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-08-16T02:21:00+03:00 1.1K 17 15

Не ме учи! 🇧🇬

Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-08-09T11:52:15+03:00 746 16 11

Принцеса на Екзюпери 🇧🇬

Колко излишно е да гоним слънцето винаги!
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-08-08T01:16:45+03:00 477 7 7

Вълкът във мен е лесен за убиване 🇧🇬

Дълго като опело,
слънцето пълзи из равнината.
Бог минава толкова близо.
***
Само с теб така се разминаваме, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-07-31T13:52:19+03:00 817 10 13

Ако й даваш дом и име... 🇧🇬

Като вина ще те погледне
и ще потърсиш йод и бинт.
Ранява все около вените
и след превръзката кърви.
Като река ще те удави ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-07-28T00:18:25+03:00 604 9 8

Пепел от тежка цигара 🇧🇬

Има стъкло между мен и тъгата.
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-07-26T19:46:01+03:00 753 12 13

И няма дребни да ѝ върне 🇧🇬

Eдна жена, която си обичал,
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.
И няма дребни да ѝ върне залеза ...

RainaVakova

Poetry » Free verse

2018-07-26T00:29:00+03:00 874 7 19

Все същата 🇧🇬

Не ми понася тежката вина,
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-07-19T00:46:26+03:00 938 7 10

Ежковци 🇧🇬

Дълго върви по ръба на покрива
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-07-18T23:06:47+03:00 1.2K 10 16

Чистилище 🇧🇬

Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-07-04T01:02:50+03:00 731 9 12

Бяла цигулка 🇧🇬

Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...

RainaVakova

Poetry » Philosophical

2018-06-28T23:17:01+03:00 588 12 7

Неразумна 🇧🇬

От устните започва сладостта.
Намирам те и без да знам къде си.
Целувката е ангелски печат.
Небето крие за криле адреси.
От думите започва песента. ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-06-27T01:41:47+03:00 1K 11 13

Призракът, седнал на рамото ми 🇧🇬

Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-06-22T19:01:45+03:00 617 8 11

Ако трябва да тръгваш... 🇧🇬

Ако трябва да тръгваш, а парят прозорците
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб
светостта на пространството. ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-06-21T23:42:10+03:00 676 14 12

А лебедите остават 🇧🇬

Нощен път. Сама луна.
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-06-05T10:09:06+03:00 938 8 13

Със себе си 🇧🇬

Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-06-03T01:20:10+03:00 645 7 5

Броя овцете на съня ти 🇧🇬

След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-05-29T11:12:26+03:00 814 9 13

По френски 🇧🇬

Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-05-18T22:08:32+03:00 616 6 7

Слепи череши 🇧🇬

Не ме чети! По всичко си личи,
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам... ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-05-09T09:56:17+03:00 2.6K 24 29

Танц със сянка 🇧🇬

По залез разговориха се сенките
на лудите, на живите, на мъртвите.
А моята метлата си възседна,
подпали я и хич не се обърна.
И беше ниска, и изгнила стълбата. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-05-07T03:05:10+03:00 1.3K 10 22

Познавам те. Голямата стрелка си. 🇧🇬

Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега. ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-05-01T16:15:11+03:00 815 9 9

И търся нещо неприлично хубаво 🇧🇬

Навярно още съм като дете
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.
На котето пискюл да подаря, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-04-26T20:39:25+03:00 937 13 18

Май 🇧🇬

Игла е светлината през деня.
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-04-25T17:56:35+03:00 567 6 5

Телата ни ще се целуват с мълнии 🇧🇬

Измислени адреси на писмата ни.
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.
Което сме предали, е отнетото. ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-04-24T15:59:43+03:00 661 8 11

Сама съм си 🇧🇬

Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-04-21T09:24:38+03:00 598 7 6

Настроение 🇧🇬

Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.
Спъва ме полá на вретенарка. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-04-18T11:09:53+03:00 793 14 14

Опорна точка 🇧🇬

Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-04-17T15:52:59+03:00 710 11 8

Без тебе, и единствено за тебе 🇧🇬

Морето е с отворени очи.
И гали тихо нежният му гребен,
и учи песента да не горчи
без тебе, и единствено за тебе.
Затрита в лабиринти е страстта, ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-04-13T01:05:39+03:00 4K 36 28

Две ръце прободени 🇧🇬

Толкова са много, Капитане,
корабите, бисерите, стоките.
Все затъват, кой където свари,
Ной и синовете – еднооките.
Толкова са шеметни вълните, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-04-03T23:31:42+03:00 1.7K 8 12

Вечното махало 🇧🇬

Две крадливи свраки обикалят
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-03-30T19:39:15+03:00 667 10 12

Мастилото в главата ми 🇧🇬

Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...

RainaVakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2018-03-28T16:04:25+03:00 2K 8 10

Сърцето ми ти дава тази власт 🇧🇬

Познавам те
и сенките на думите ти,
и сладостта под тях,
на миглите ти нотите
и въпросителните ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-03-22T15:49:57+02:00 773 9 7

Заклещена във птичето цвърчене 🇧🇬

Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2018-03-21T09:12:24+02:00 707 14 9

Тъй както аз те нося за глухарче 🇧🇬

Не сменяй с навик своите очи!
С една октава повече преливат.
Обесих с перли хилавите дни.
Отляво ми е падналата мигла.
Не връзвай лодки в залив от мъгли! ...

RainaVakova

Poetry » Love

2018-03-17T22:18:31+02:00 679 9 9