RainaVakova
431 results
В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.
На залив по гръбначето протягам ...
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.
На залив по гръбначето протягам ...
573
7
2
Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша ...
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша ...
552
4
8
Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...
582
8
11
Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...
582
6
7
Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...
607
5
7
И нарисувай, ако имаш време,
контурите
на своята илюзия.
Очи ще има - бели хризантеми,
руменина по бузите. ...
контурите
на своята илюзия.
Очи ще има - бели хризантеми,
руменина по бузите. ...
643
4
7
Евтин е покоят и е хладен.
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,
точно като падаме, ще литнем.
Само, ако легнем на земята, ...
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,
точно като падаме, ще литнем.
Само, ако легнем на земята, ...
603
9
9
Глупости хиляда и двеста -
пепеляшки, пантофки и балове.
Червената шапчица често
храни вълка, а не баба си.
Котаракът с продупчени чизми ...
пепеляшки, пантофки и балове.
Червената шапчица често
храни вълка, а не баба си.
Котаракът с продупчени чизми ...
571
4
13
До потопа са няколко вечери,
през които ще си отива
химията,
а новини и речи
в изповеди от телевизора ...
през които ще си отива
химията,
а новини и речи
в изповеди от телевизора ...
499
6
5
Не вярвам в бъдещето.
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно ...
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно ...
515
5
10
Ще си открадна от този ден
двете настръхнали котета,
дъждовно мокрия ти перчем
и непослушното копче.
Ще си открадна тих кехлибар ...
двете настръхнали котета,
дъждовно мокрия ти перчем
и непослушното копче.
Ще си открадна тих кехлибар ...
566
6
12
Когато прах по релсите пълзи
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.
Прегърнала отсечено дърво, ...
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.
Прегърнала отсечено дърво, ...
568
6
9
Измисляй ме понякога случайно!
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...
554
10
7
Смятам, че изглеждам разумно
без грим,
шапка,
перли,
очила ...
без грим,
шапка,
перли,
очила ...
479
3
4
Някой като мен
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери
от смеха му пазят. ...
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери
от смеха му пазят. ...
552
7
5
Калинката, която ти изпратих,
по всичките ми тайни бе пълзяла,
усмихнала се вярващо и сладко
и точките не беше си признала.
Когато я погледнеш, преброи ги! ...
по всичките ми тайни бе пълзяла,
усмихнала се вярващо и сладко
и точките не беше си признала.
Когато я погледнеш, преброи ги! ...
521
5
9
Тази дълго вървяна пътека
пази спомен от нашите стъпки.
Тихо слънцето слиза полека
и блести ореолът му, скъп е,
довидяло и всичко узнало, ...
пази спомен от нашите стъпки.
Тихо слънцето слиза полека
и блести ореолът му, скъп е,
довидяло и всичко узнало, ...
551
7
4
След хоризонта няма разписание.
Пристигам нито късно, нито рано.
Ще мога ли да изпреваря границата,
в която любовта е безсъзнание?
Не ме вини! В широките пространства ...
Пристигам нито късно, нито рано.
Ще мога ли да изпреваря границата,
в която любовта е безсъзнание?
Не ме вини! В широките пространства ...
511
5
3
Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...
418
7
8
Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...
361
6
4
Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност ...
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност ...
343
6
3
Някой пали до реката огнище.
Пън и сова на него,
а няма нужда да проумявам нищо,
есен е, но е жега.
Лумнали сенки. Добри войници. ...
Пън и сова на него,
а няма нужда да проумявам нищо,
есен е, но е жега.
Лумнали сенки. Добри войници. ...
323
4
3
Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото . ...
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото . ...
430
7
7
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...
284
6
4
Потънаха в най-бистричката локва
на сянката ми всичките магии.
Въртя се на пета, а тя е мокра
и гълъбче дойде да я изпие.
Небето я разчита зажадняло ...
на сянката ми всичките магии.
Въртя се на пета, а тя е мокра
и гълъбче дойде да я изпие.
Небето я разчита зажадняло ...
367
7
5
Забавени са немите слънца,
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи, ...
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи, ...
348
4
7
Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...
354
10
5
Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче. ...
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче. ...
314
4
6
Първата струна беше различна.
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали. ...
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали. ...
347
3
2
От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...
587
9
13
В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...
402
7
3
Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...
363
7
4
Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...
607
5
8
Не ти ли е вече омръзнало
от срещи
с големи Магии?
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното ...
от срещи
с големи Магии?
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното ...
599
4
5
По-дълго е,
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия. ...
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия. ...
1024
6
6
Не ме оставяй днес
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...
775
4
8
Аз съм голямо момиче.
Всичко разбирам прекрасно.
Точния цвят на колите.
Скорост защо им угасва.
Дупка на дългия вестник. ...
Всичко разбирам прекрасно.
Точния цвят на колите.
Скорост защо им угасва.
Дупка на дългия вестник. ...
642
7
11
Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...
626
5
9
Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...
514
5
4
Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...
547
7
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
