RainaVakova - Works

Равносметка 🇧🇬

Имам правото да си направя грешките,
да си допия бавно дългата вина,
да бъда част от глупавите, смешните
и после даже да не помня за това.
Дори да ми оспорва някой правото, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2020-02-02T14:05:00+02:00 1.1K 5 7

Някой плаче дълго 🇧🇬

Някой плаче дълго, тихичко и плахо.
Може би не смее силно да заплаче.
Може би приглася нежно на реката,
дето е отнесла време като вятър.
После се оглежда дъжд в дълбочината. ...

RainaVakova

Poetry

2020-01-29T12:04:13+02:00 862 9 8

Мълчанията чуват светлината 🇧🇬

Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.
Въздържам се от сложни изречения ...

RainaVakova

Poetry » Other

2020-01-28T15:06:24+02:00 856 8 11

Уморено стихотворение 🇧🇬

Отдавна избягах от чуждите сънища
и там не присъствам даже случайно,
а нощният въздух е прилепче мъничко,
което лети над страстта като ангел.
Студени сълзи, неродени от зимата, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2020-01-09T21:16:23+02:00 803 6 7

Болното от лудост постоянство 🇧🇬

И все по-често слънцето мълчи
в небето, остаряло помежду ни,
а облаче с разнежени очи
измисля захаросаните думи.
Дърветата танцуват две по две ...

RainaVakova

Poetry » Love

2020-01-04T13:27:15+02:00 1.7K 9 15

Нежна топлина 🇧🇬

Изгря в небето Ярката звезда.
Видяха я царе, овчари, влъхви.
Проплака Бог и с тяло, и с душа
и чуха го неверници и мъртви.
С такава милост, вечност или две, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-12-24T07:51:45+02:00 693 7 5

Болно разстояние 🇧🇬

Морето самотата е признало,
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-12-15T07:47:06+02:00 735 8 11

Тишина 🇧🇬

Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-12-12T22:57:23+02:00 845 6 14

Отключени за вечно сетива 🇧🇬

Защото имах само две очи,
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,
защото имах чувстващи ръце, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-12-06T14:17:44+02:00 983 13 11

След мен 🇧🇬

Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-11-09T14:22:24+02:00 872 7 13

И поглед тишината ми не вдига 🇧🇬

Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-11-08T23:08:47+02:00 1.1K 8 15

Колко радост за кал! 🇧🇬

Тази есен, от всички предишни различна,
носи твърдия цвят на земя, разорана отгоре,
спъва дългите сенки, когато забързат безлично,
щом излишната смелост с премерена мъдрост говори.
Само бавният дъжд е забравил,че няма причина ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-11-07T21:39:42+02:00 987 6 8

Милост е 🇧🇬

Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.
Разресва полъх ситни листи ...

RainaVakova

Poetry » Philosophical

2019-11-06T09:27:42+02:00 1.1K 8 19

Сливане 🇧🇬

Топъл мъх полазва в сенките
на недоспала сладост
с копнеж за безсезоние,
в което музиката
има превод ...

RainaVakova

Poetry » Free verse, Other

2019-11-05T09:38:15+02:00 939 3 8

Ще мърка светът 🇧🇬

Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-10-29T08:59:35+02:00 880 9 15

Не тя, измислените плачат... 🇧🇬

Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-10-25T16:01:01+03:00 760 5 8

А ехото е нежно обещание 🇧🇬

И няма буря дето да ранѝ
смирените очи на ветровете.
Мени се всичко, ние се меним...
Различно бие всеки ден сърцето.
Под стъпките, по твърдата земя ...

RainaVakova

Poetry

2019-10-22T12:26:26+03:00 1K 12 14

Преди на всички всичко да разреша 🇧🇬

> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-10-17T11:17:21+03:00 830 5 13

След всеки пламък 🇧🇬

Запалете Големия огън
и хвърлете в него всички любими неща.
Стефан Гечев
Не знаеш ли, не слънцето възкръсва,
а пътя си повтаряме безкрайно. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-10-16T22:09:09+03:00 645 4 5

Ще 🇧🇬

Прекалено е късно за смях.
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-10-15T09:29:42+03:00 854 10 24

Ще ти подаря 🇧🇬

Ще ти подаря всички сезони,
мого пъти, насън и наяве
и няма нужда да помниш.
Път и години забравяй!
Дойде ли дъжд, ще е жажда. ...

RainaVakova

Poetry » Love

2019-10-13T01:24:07+03:00 1K 2 8

За да нахрани с море 🇧🇬

Гъста е моята кръв, не минава
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя. ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-10-08T09:39:15+03:00 865 6 9

Най-верният предател 🇧🇬

В завоите на дългата мъгла
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.
И времето от хвърковат лирик ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-10-05T17:13:25+03:00 848 6 5

...И свети 🇧🇬

Главата постоянно ме боли,
а слънцето заплашва да си иде.
Измислям си последните очи,
с които мога нежен да те видя.
Но пада тънка есенна мъгла. ...

RainaVakova

Poetry » Love

2019-10-03T19:55:06+03:00 900 5 6

Свободна да се губи 🇧🇬

Тръгва светлината наобратно,
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.
Звездните палитри - чародейки, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-28T21:49:44+03:00 614 4 4

Навреме 🇧🇬

Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-26T00:05:13+03:00 637 1 7

Остави вратата отворена 🇧🇬

Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни. ...

RainaVakova

Poetry » Love

2019-09-24T21:37:25+03:00 776 3 6

И може би сезонът е такъв 🇧🇬

Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-20T16:41:48+03:00 673 7 10

Рисува неизбежност и продава 🇧🇬

Ухае тишината на тъга
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.
Небето неочаквано реши, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-18T14:37:18+03:00 614 5 10

Детето е готово 🇧🇬

"Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-17T10:29:49+03:00 878 8 12

Поделено резенче слънце 🇧🇬

Ще се разтопи свещта
като зелен сън.
Ще изтече в дланите
на северното ни сияние.
Но преди това ...

RainaVakova

Poetry » Erotic

2019-09-10T16:22:11+03:00 992 7 14

Ще сънувам на скута ти 🇧🇬

Ние с теб не признахме тъгата за дълго.
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето ...

RainaVakova

Poetry » Love

2019-09-07T13:54:14+03:00 807 8 17

Няма значение 🇧🇬

Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-05T16:19:30+03:00 863 5 8

Инатът ми не помни да е раждан 🇧🇬

Нощта ли събуди писанчото черен
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял
и очите си вперил
да гледа към мен доживотно? ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-04T16:55:29+03:00 917 5 7

Зная, че безвремието липсва 🇧🇬

Ветропоказетел върху дюните
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.
Слънцето от облак как да купя? ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-03T00:45:41+03:00 553 3 6

Неизбежно като бъдеще 🇧🇬

През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене... ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-09-01T16:24:12+03:00 876 7 11

Защото 🇧🇬

Защото винаги ще има залез
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка. ...

RainaVakova

Poetry

2019-08-31T09:29:39+03:00 736 6 12

Главата му поиска на тепсия 🇧🇬

Кой разсърди отново доброто море
да се блъска в брега като сляпо,
да тревожи деня и с пияния рев
да опява удавника - плячка.
А над земния стон и под черния флаг ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-08-29T10:16:30+03:00 770 2 6

Сянка на огнище 🇧🇬

По стъпките ми влачи се тъгата,
нарочно изоставам, уж за малко.
Приличаме си. Хващам й ръката.
Залепвам се за нежната й сянка.
Безсънието - семчица на диня, ...

RainaVakova

Poetry » Other

2019-08-28T10:45:43+03:00 871 6 16

Примка около дъх 🇧🇬

В дишането между две цигари
те открих и те загубих.
Дим рисува падналия ангел,
който от небето се страхува.

RainaVakova

Poetry » Other

2019-08-24T15:23:09+03:00 825 7 5