RainaVakova
430 results
Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? ...
  632  14 
Защото имах само две очи,
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,
защото имах чувстващи ръце, ...
  785  13  11 
Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...
  662  13 
Откраднати таксита. Светофар.
По-жълт и от очи на луда котка.
Графити с почерк лунен и пиян
и подлези за бързаща походка.
Последната ми сянка е с чадър. ...
  809  15 
Тази есен, от всички предишни различна,
носи твърдия цвят на земя, разорана отгоре,
спъва дългите сенки, когато забързат безлично,
щом излишната смелост с премерена мъдрост говори.
Само бавният дъжд е забравил,че няма причина ...
  651 
Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.
Разресва полъх ситни листи ...
  807  19 
Топъл мъх полазва в сенките
на недоспала сладост
с копнеж за безсезоние,
в което музиката
има превод ...
  718 
Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...
  714  15 
Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...
  565 
И няма буря дето да ранѝ
смирените очи на ветровете.
Мени се всичко, ние се меним...
Различно бие всеки ден сърцето.
Под стъпките, по твърдата земя ...
  811  12  15 
> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...
  643  13 
Запалете Големия огън
и хвърлете в него всички любими неща.
Стефан Гечев
Не знаеш ли, не слънцето възкръсва,
а пътя си повтаряме безкрайно. ...
  466 
Прекалено е късно за смях.
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...
  644  10  24 
Ще ти подаря всички сезони,
мого пъти, насън и наяве
и няма нужда да помниш.
Път и години забравяй!
Дойде ли дъжд, ще е жажда. ...
  815 
Гъста е моята кръв, не минава
сито през нея за дребни болежки.
Всичко запомням, когато прощавам
и не повтарям сюжети и грешки.
Да, че боли ме – боли по неволя. ...
  660 
В завоите на дългата мъгла
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.
И времето от хвърковат лирик ...
  642 
Главата постоянно ме боли,
а слънцето заплашва да си иде.
Измислям си последните очи,
с които мога нежен да те видя.
Но пада тънка есенна мъгла. ...
  688 
Тръгва светлината наобратно,
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.
Звездните палитри - чародейки, ...
  440 
Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева, ...
  410 
Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни. ...
  580 
Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...
  491  10 
Ухае тишината на тъга
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.
Небето неочаквано реши, ...
  449  10 
"Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече ...
  664  12 
Ще се разтопи свещта
като зелен сън.
Ще изтече в дланите
на северното ни сияние.
Но преди това ...
  761  14 
Ние с теб не признахме тъгата за дълго.
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето ...
  598  17 
Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...
  659 
Нощта ли събуди писанчото черен
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял
и очите си вперил
да гледа към мен доживотно? ...
  708 
Ветропоказетел върху дюните
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.
Слънцето от облак как да купя? ...
  368 
През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене... ...
  647  11 
Защото винаги ще има залез
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка. ...
  554  12 
Кой разсърди отново доброто море
да се блъска в брега като сляпо,
да тревожи деня и с пияния рев
да опява удавника - плячка.
А над земния стон и под черния флаг ...
  600 
По стъпките ми влачи се тъгата,
нарочно изоставам, уж за малко.
Приличаме си. Хващам й ръката.
Залепвам се за нежната й сянка.
Безсънието - семчица на диня, ...
  695  16 
В дишането между две цигари
те открих и те загубих.
Дим рисува падналия ангел,
който от небето се страхува.
  607 
Намирам те по шепота запален
от пламъчета в моята зеница.
И дългите си дни ще ги прежалим,
защото слънцето е странна птица.
Ще доживеем идващия залез, ...
  477 
Аз не зная дали ми се струва
и дали от душа би могъл
към луната да виеш безумно
в уморената кожа на вълк.
И препуснал през урви и гари, ...
  665  10 
И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната,
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата душа е много жарко. ...
  990 
По кръговете тъмни под очите
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...
  608  13 
И въпреки големите различия
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...
  688 
Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...
  667  13 
> Очите на тъгата са зелени.
>
> Селвер
Завесата пред Господа се вдига.
За изповед мълчим като големи. ...
  359 
Random works
: ??:??