slava82
207 results
Зъл скъперник към мен е животът.
И какви горчила ми поднася!
Как тежи ми понявга хомотът!
Колко скъпи неща ми отнася!...
Имам нежна душа - трепетлика, ...
И какви горчила ми поднася!
Как тежи ми понявга хомотът!
Колко скъпи неща ми отнася!...
Имам нежна душа - трепетлика, ...
404
Посрещах ви Нови, изпращах ви Стари,
бяхте и черни,
и верни другари.
Кънтяха наздравици, ехтяха гърмежи
и нови надежди, ...
бяхте и черни,
и верни другари.
Кънтяха наздравици, ехтяха гърмежи
и нови надежди, ...
563
7
Будна моя съвест, съднице най-строга,
искам днес да чуя
твоята присъда.
Знам, че отговор ще давам и пред Бога,
но и с теб на чисто искам аз да бъда. ...
искам днес да чуя
твоята присъда.
Знам, че отговор ще давам и пред Бога,
но и с теб на чисто искам аз да бъда. ...
404
Косата си оставям бяла,
/непоносимост към боя/.
Какво като съм остаряла,
все млада няма да стоя.
Косата някак ще прикрия, ...
/непоносимост към боя/.
Какво като съм остаряла,
все млада няма да стоя.
Косата някак ще прикрия, ...
627
4
Времето отлита безвъзвратно
като птица
в сините простори.
То не връща взетото обратно
и не може нищо ...
като птица
в сините простори.
То не връща взетото обратно
и не може нищо ...
562
8
На Петя Дубарова
Откакто четох твоята "СОНАТА",
морето виждам с твоите очи:
от скръб по тебе гърчи се вълната,
а фарът гневно мига и мълчи. ...
Откакто четох твоята "СОНАТА",
морето виждам с твоите очи:
от скръб по тебе гърчи се вълната,
а фарът гневно мига и мълчи. ...
538
9
Тревясал е дворът, мазилка се рони
от къщата -
сякаш от мъка сломена.
Висят на стената самотни икони,
по пода е плъзнала плесен зелена. ...
от къщата -
сякаш от мъка сломена.
Висят на стената самотни икони,
по пода е плъзнала плесен зелена. ...
516
4
Майко свидна,
моя стара мале,
Вятър млад ме надалеч отвея.
Оттогава
все за мене жалиш, ...
моя стара мале,
Вятър млад ме надалеч отвея.
Оттогава
все за мене жалиш, ...
453
5
Хризантеми чудни, нежни,
като мънички слънца -
пъстроцветни, белоснежни,
кичат градове, селца!
Във градините, самички - ...
като мънички слънца -
пъстроцветни, белоснежни,
кичат градове, селца!
Във градините, самички - ...
504
7
Ах, есенни утрини чудни!
Не трепва ни лист, нито цвят...
Подобно сълзи изумрудени
сребристите капки блестят!
Из въздуха леко се носи, ...
Не трепва ни лист, нито цвят...
Подобно сълзи изумрудени
сребристите капки блестят!
Из въздуха леко се носи, ...
661
1
И ручеят на дните ми надоле
води повлече бавно,
към безкрая.
А беше буен и пенлив - отколе,
когато тъй далечен беше края... ...
води повлече бавно,
към безкрая.
А беше буен и пенлив - отколе,
когато тъй далечен беше края... ...
467
5
Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
509
Е, да поспорим с теб, живот:
какво ми взе, какво ми даде?
От малкото - събрах гнездо,
а ти и него ми ограби.
Пак жива съм до този ден ...
какво ми взе, какво ми даде?
От малкото - събрах гнездо,
а ти и него ми ограби.
Пак жива съм до този ден ...
462
Наистина, бяхме ли толкова близки?
Насъне ли само
е всичко било?
Летяхме ли двама в простори
сребристи - ...
Насъне ли само
е всичко било?
Летяхме ли двама в простори
сребристи - ...
415
4
Навярно някой, някъде си,
много ме привлича,
но ни делят, уви, огромни разстояния.
А може би и той
в мечтите си към мен да тича - ...
много ме привлича,
но ни делят, уви, огромни разстояния.
А може би и той
в мечтите си към мен да тича - ...
542
2
"И ти го знаеш, както аз го зная,
че заедно ще бъдем с теб до края,
понеже твърде мъчно се делят
на този свят морето и брегът."
Валери Петров ...
че заедно ще бъдем с теб до края,
понеже твърде мъчно се делят
на този свят морето и брегът."
Валери Петров ...
782
4
В очите ти с тъга се вглеждам -
две сини,
бистри езера.
През тях душата си оглеждам
и виждам ...
две сини,
бистри езера.
През тях душата си оглеждам
и виждам ...
565
3
На Стоян Ангелов
Ноемврийски вятър вее.
Ден невзрачен
и студен.
В такъв ден, о, най-добре е ...
Ноемврийски вятър вее.
Ден невзрачен
и студен.
В такъв ден, о, най-добре е ...
610
О, аз не вярвах, че в света те има
и ти за мен не знаеше,
нали?
Аз четвърт век те търсих -
в лято, в зима, ...
и ти за мен не знаеше,
нали?
Аз четвърт век те търсих -
в лято, в зима, ...
606
8
Радост, нежност, изнемога -
тъй богат душевен мир
и безпаметна тревога,
и целебен еликсир...
Сбран в душата ти всемир! ...
тъй богат душевен мир
и безпаметна тревога,
и целебен еликсир...
Сбран в душата ти всемир! ...
459
Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...
428
4
Сиротна моя нежна песен,
тъй много закъсняла,
защо дойде
във късна есен -
сезона за раздяла? ...
тъй много закъсняла,
защо дойде
във късна есен -
сезона за раздяла? ...
606
4
Когато ми е тъпо и нелепо -
със повод
или без да знам защо,
повиквам моя стих и в него леко
изливам болка, горест ...
със повод
или без да знам защо,
повиквам моя стих и в него леко
изливам болка, горест ...
510
3
На моите Варненски приятели: Стоянка
Николова, Маргита Савова, Цветана Кайкова,
Ева Василева, Васил Моненски, Пенка Балева
Обичам на морския бряг да поседна,
да вдъхвам соления вкус на морето. ...
Николова, Маргита Савова, Цветана Кайкова,
Ева Василева, Васил Моненски, Пенка Балева
Обичам на морския бряг да поседна,
да вдъхвам соления вкус на морето. ...
728
2
Ако се върна след години уморена,
самотна и отчаяна
във своя път,
ако животът е постъпил зле със мене,
о, нека топлинка намеря ...
самотна и отчаяна
във своя път,
ако животът е постъпил зле със мене,
о, нека топлинка намеря ...
628
6
У дома всичко е овехтяло, ненужно почти,
сякаш с мен през годините
е остаряло.
И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,
като че никога, никога ...
сякаш с мен през годините
е остаряло.
И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,
като че никога, никога ...
541
3
Животът ми не беше стих,
а лодка
в бурното море.
Примамваше я залив тих,
но тя не можеше ...
а лодка
в бурното море.
Примамваше я залив тих,
но тя не можеше ...
533
5
Уж беше утро, ранина
и гледахме прехласнати зората...
Кога отскочи слънцето
на пладнина?!
Кога ни сграбчи жега непозната?!... ...
и гледахме прехласнати зората...
Кога отскочи слънцето
на пладнина?!
Кога ни сграбчи жега непозната?!... ...
518
2
Аз те срещнах в дни хладни и къси -
остаряла, премръзнала,
бедна...
Приеми ме, стопли ме с дъха си
и бъди моя спирка ...
остаряла, премръзнала,
бедна...
Приеми ме, стопли ме с дъха си
и бъди моя спирка ...
468
3
Аз съм влак забързан, различни хора возя,
летя край много спирки,
в познати коловози...
Сега на нова гара пристигам запухтял,
но тя е мрачна, глуха, ...
летя край много спирки,
в познати коловози...
Сега на нова гара пристигам запухтял,
но тя е мрачна, глуха, ...
594
2
Откъснах я - последна роза,
самичка в цялата леха.
Бе клюмнала -
в нехайна поза,
измръзнала от самота. ...
самичка в цялата леха.
Бе клюмнала -
в нехайна поза,
измръзнала от самота. ...
838
3
Пристига навреме експресният влак,
веднага намирам вагон
номер пет.
Отварям купето,
а вътре е мрак - ...
веднага намирам вагон
номер пет.
Отварям купето,
а вътре е мрак - ...
1057
3
Тъмно е, притихнала земята,
златен лик луната е закрила,
черен плащ нощта
навред размята,
всичко е приспала, притаила. ...
златен лик луната е закрила,
черен плащ нощта
навред размята,
всичко е приспала, притаила. ...
545
2
Не ми се влиза в тази къща,
където пак сама се връщам,
стаени все мълчат стените,
като в затвор минават дните.
Понякога е много тежко. ...
където пак сама се връщам,
стаени все мълчат стените,
като в затвор минават дните.
Понякога е много тежко. ...
401
2
Не се оплаквай, престани -
при теб е чисто, тишина...
Така изглежда
отстрани -
не ми е хубаво сама. ...
при теб е чисто, тишина...
Така изглежда
отстрани -
не ми е хубаво сама. ...
457
4
Повярвайте, по-рано тъй не правех -
задачите си днешни да отлагам.
Преди да съмне още се залавях
и всяко нещо на местото слагам.
И питаха ме всички как успявам ...
задачите си днешни да отлагам.
Преди да съмне още се залавях
и всяко нещо на местото слагам.
И питаха ме всички как успявам ...
401
2
Още лятото уж е в разгара си,
но цъфтят,
прецъфтяват липите.
И тревожният крясък на гларуси
сякаш грабва, ...
но цъфтят,
прецъфтяват липите.
И тревожният крясък на гларуси
сякаш грабва, ...
469
1
Сега за никъде не бързам,
ти, време, мое си сега.
Човек не е докрай обвързан,
предел си има възрастта.
Стоим сега със тебе в мрака, ...
ти, време, мое си сега.
Човек не е докрай обвързан,
предел си има възрастта.
Стоим сега със тебе в мрака, ...
397
3
На шестдесетгодишния ми юбилей
Не си кой знай с какво заслужил
възторжения ми привет.
Единствено,
че си ми служил, ...
Не си кой знай с какво заслужил
възторжения ми привет.
Единствено,
че си ми служил, ...
538
3
(Пародия по Г. Джагаров)
"Земя, като една човешка длан",
разграбена, сега кому си нужна?
Не пука им, че твойта кръв е южна
и е от кремък твоят стар Балкан. ...
"Земя, като една човешка длан",
разграбена, сега кому си нужна?
Не пука им, че твойта кръв е южна
и е от кремък твоят стар Балкан. ...
492
1
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
