vodoleia
210 results
С детската градина
взех си сбогом аз.
Почвам таз година
с радост първи клас!
Имам чанта нова ...
  3722  21 
Една пеперуда кацна на цвете,
крилата разпери, деня оцвети.
В слънчево златно превърна и двете -
пеперуда с цвете – две златни сестри.
Прегърнати, литнаха право нагоре, ...
  690  19 
Когато настъпва нощта,
криви пръсти сенките протягат,
в прегръдка взели цялата земя.
Сред тишина надеждите полягат.
Когато настъпва есента, ...
  913  18 
Разрошен облак крие небосвода,
ядосан удря другия с пестник.
Събрал в себе си дъждовна злоба,
удавя с ярост дневния светлик.
Ръце протяга да прекърши ...
  732  18 
Там, в далечната гора,
точно зад една скала,
е училището горско,
скрито от очите хорски.
Всеки ден, без много шум, ...
  1289  20 
Хей, ваканция, ура,
дойде време за игра!
Сбогом, химикал и чин,
и прощавай, клас любим!
И гората, и морето ...
  12134  20 
В градче познато, до порутен дувар,
посядаше често един художник стар.
С посмачкан скицник, молив във ръка -
в картини превръщаше свойта душа.
Нарисувай, художнико, вярата чиста, ...
  1654  21 
На слънцето съм аз сестричка -
тъй честичко ми казват всички,
че имам руса къдрава косичка
и светли весели очички…
Към Слънчо често се обръщам ...
  1392  14 
Втори юни, казват - празник днес е,
свежи цветя моят дядо донесе.
Показа ми един паметник в бяло
и аз поднесох букетчето цяло.
Гледам плахо към мъжа висок ...
  1080  12 
Старият клоун, зад маската бяла,
крие душата си с мъката цяла,
често изпълвала тъжните дни,
когато забравяхме да сме добри.
Ето, пред нас е с усмивка щастлива, ...
  2342  17 
Изподрани улици, сухи стърнища…
Докога ще се лутам,
загубена в нищото?
Трънливи бурени и цвете едно…
Искам да го намеря, ...
  636  13 
Ох, кога ще стана
страшен змей, голям…
Мечки пет да хвана,
бързичко да ги изям!
От кожите им да ушия ...
  1638  12 
- Мила мамо, я кажи ми, - Азбуката наша свята
кой ли буквите дари ни? сътворили двама братя!
Приказчици да четем, Светлина и ум дарили
умнички да порастем? и народа ни спасили!
И във този слънчев ден ...
  1035  22 
Буквичките вече знам –
ето “А”, а ето - “Е” .
Пиша писъмце на мама,
а накрая – сърчице!
После смее ми се татко, ...
  1517  31 
Тихи калдъръмени стъпки,
сякаш тук вълшебен е света.
Зад зидовете – цветни пъпки
светят под сълзите на дъжда.
Обичам с миналото да говоря, ...
  2296  19 
Днес цветята в парка
се събраха на съвет.
И решиха, бал да почне
утре следобяд във пет.
На пътеката, във бяло, ...
  1650  22 
Свити очи, изсъскване,
змийско намигване…
Невероятно нахъсани,
чак нямаме стигане…
Напред сме тръгнали, ...
  703  12 
Всяка сутрин рано-рано
златното цветче поглежда.
И към слънцето засмяно
то главицата навежда.
Грее златното глухарче, ...
  3058  20 
Първокласник стана Ежко,
виж го колко е щастлив!
Сложил си бодлива дрешка,
взел си книжка и молив.
В класната му стая ето – ...
  2760  29 
Днес кълвачът – лекар горски,
купи куфар, дрехи, бански,
па извади нов паспорт –
ще пътува на курорт.
Че омръзна му в гората, ...
  868  31 
Времето, протегнало ръце над мене,
преплита ги като лозница вита.
И питам се отново изумена –
дали затвор са, или са защита?
Лежа под тях с напрегнат слух, ...
  648  13 
Регулировчик стана Мечо
на кръстовище в старата гора.
Там, без спор, минават вече
камион, велосипед, кола.
Пакостникът Вълчо е виновен, ...
  802  17 
Тялото му – огнище е жарко,
рамото – възглавница нощем.
В очите му – усмивката ярка…
И мисля – обичам го още!
Снагата ми здраво обвиват ...
  986  12 
Подпряла гръб на стената,
тя още продължава да чака.
Бавно обгръща я мракът,
дъждът даже тихо заплака…
Дори брезата клони навежда - ...
  632  22 
Цял ден Слънчо по небето
броди, неуморно шета.
Вечер дойде ли, тогаз
вкъщи скрива се завчас.
Там го чака майка мила, ...
  636  17 
Пак нецелунато момичето остана,
забравено от непрегърнато момче.
Светлината в очите им вече я няма,
мечтата скова се, не разпери криле.
Здрачни сенки им скриха пътеките, ...
  609  17 
Нащърбени залези дращят очите,
накъсани сънища утро посрещат.
От ръбести мисли пречистват сълзите,
които за нови надежди подсещат.
По кривите улички вятърът бяга, ...
  1040  23 
Лустросани предателства с усмивки присвити
по рамото потупват ме и ме гледат в очите.
Срещу тях няма изградени надеждни защити,
защо пак печелят те, а губят все добрите?
Паяжинни въпроси оплитат ми представите, ...
  544  17 
Там, далече във гората,
на полянка, сред цветята,
весел Зайко дългоуши
цяло лято си се гуши.
Ала лятото премина, ...
  2310  33 
С тънки пръсти зората мрака разкъсва,
кратка прозявка и златен дъжд слънце поръсва.
Утро…
Тича денят и шарена риза развява,
с пеперудено пъстри лъчи глава увенчава. ...
  596  20 
На Слънчови врати хлопна
Пролет - хубавица млада.
Буден Слънчо бързо скокна,
огнена корона слага.
Та огрял е над полето, ...
  1690  15 
Уморих се…
Уж беше път, а орбита лъжлива,
и криволичи все край сенки сиви…
Уморих се…
Пак поглед със сърдечност фалшива ...
  596  22 
Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,
някога с усмивките наши се гонеха?
Къде загубихме сърдечните тръпки,
с които щастливо сълзите се ронеха?
Дали угаснаха звездите в очите ни, ...
  578  25 
Дъждът, изплакал своите сълзи,
избяга на крилатия си кон.
Лъчите слънчеви, тъй бързи,
извиха дъга над моя балкон.
Бях малка, казваше ми мама - ...
  1033  14 
Минавам през живота си пеша,
между добро и злото криволича.
Търся любовта и сродната душа,
която без въпроси може да обича.
Аз много кръстопътища открих, ...
  706  19 
Всеки ден по улицата крачи
с бастунче и стъпчици ситни.
Годините доста тежат му, значи -
гръб е привел и очите присвива.
С плаха усмивка до всеки спира ...
  543  17 
На твоя светъл празник, мамо,
бих искала да ти даря букет цветя.
Ще го сложа на едно място само,
а то отдавна вече не е у дома…
Затуй в мислите си те прегръщам, ...
  1530  15 
Жена –
Противопоставяне…
На грубия свят – нежност
На тежката дума – усмивка
На горчивите сълзи – прегръдка ...
  937  13 
Дъждът размята рошави коси,
обзет от някаква странна лудост,
безспирно днес вали ли, вали,
безмилостен – чак до грубост…
Между облаци пробива лъч - ...
  626  13 
Дъждът вали, а горе на опънатите жици,
глава навела, кацнала самотна птица.
Не вижда хоризонт с небето просветляло,
макар да е за слънце душата зажадняла…
А опънатите жици - струни на китара, ...
  725  14 
Random works
: ??:??