Чуваш ли звънят навън камбанки -
блеснали цветенца в любовта.
Грейнали усмивки с диаманти
слънчево се вричат в небеса.
С вяра там сред сините покои ...
Едно море в едно сърце събира се, навира се до пръсване,
сини́,
и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,
боли.
Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта, ...
Спри се! Не стъпвай по мокрия пясък,
вълните не спят в самота разярени.
Не оставяй следи. Отгоре със крясък
чайки пазят ревниво целувки броени.
Остави им мига, къпан в морските бури, ...
И ще бъдем различно красиви, напук на света,
който все по мръснишки в калта ни събаря.
Да не знае били ли сме, или сме с теб любовта,
дето с трясък небе под носа му затваря.
Изплети ми от рози уханни и тръни венец, ...
Наведох се, откъснах те и се изправих,
почувствах болка, а теб обля те топлина,
когато осъзнах, какво все пак направих,
животът твой, облян в кръвта ми отлетя...
Не знам дали внимание аз търся, ...
Балерина с дълга бална рокля
в музикалната кутия се върти.
Погледът е вперен все нагоре,
и някак си без глас шепти:
- Прости ми! Аз не съм виновна! ...
Небето, синьото, небето,
сляло се с безбрежните вълни,
небе, прегърнало морето
- аз зная - в техните обятия си ти.
И взорът ти се рее сред простора необятен, ...
Не може да е истина. Не вярвам!
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога. ...
Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...
Уморих се от тежки усилия, уморих се да бъда сама.
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта. ...
По дяволите - тлъстите мезета
със бира и препечени ребра!
Ще си поръчвам вече питиета
във чаши с много захар по ръба!
Мартинито ще бъде моя радост, ...
Вънка силен дъжд вали,
надбягва се с моите сълзи.
Съдбата тъжна или радостна, нали
нощната тревога с радостта пълзи.
Колко ли тялото ми ще издържи? ...
Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпиляни по пода лежат.
Всички безкрайни от мама милувки,
събирани тайно, далеч от светът.
Сега, как ще се боря с живота? ...
Човек се бори с плевел и боли,
очите си от работа не вдига.
Инатите на тръни и бодли,
със пот познава, не от нова книга.
И мъдрости недейте му чети ...
Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...
Беше бяла и девствена тази тъга,
от очи на момиче избликнала
и преви я на две тежестта на калта,
щом събуди се - жаба обикнала.
Там, край блатото спеше, красива, добра, ...
Най - силно са те искали във мрака
минутите, когато не заспивам.
А липсата в часовника тик-така
И времето на кръгъл час умира.
Стрелките му пулсират с бавен ритъм ...
Никой няма звездите на Лора!
Ако щастие грейне във нея,
с тях венче ще си свие, да свети
със вълшебни искрици на челото,
и ще пръска на всички наоколо. ...