Имам и идея, имам и емоция...
Но защо ли пак е тъмен облакът?
Духом се събирам от парчета цяла,
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия... ...
Залезът тих... реката утихва,
със златисти облаци гали вечерта,
отблясъци оглеждат се в реката,
сърцето гледа с кротост света...
Простира мантия пак вечерта, ...
Coca Cola е империалистична напитка,
девойки по нивите, с на ухото по китка.
От малки трябвало да работят, вместо да учат -
овцете продължават с наслада да смучат...
А и да учат - четат за Маркс, Енгелс и самоукия екшън-герой Улянов, ...
Във всяка песен теб откривам,
с мисълта за теб заспивам!
Винаги си в моите мисли, дори в съня!
Това, което направих, едва ли ще си го простя!
Но и ти нарани ме! ...
Танцувам аз сама с шепнещия вятър,
без музика, без стъпки в този тъмен театър.
Маските свалени с мисли недочути,
едно сърце, разбито на парченца,
играе в ролите прочути. ...
Свирех ли, свирех...
Свирех ли, свирех дим над водата,
дим над водата на легендарните Пърпъл?
Ах, не се късай, струнo, точно сега,
че ако окото ми шибнеш, ще те нацепя за дърва! ...
Сама съм както мама ме роди
и гола-голеничка си останах...
Приятелите - дребнички души,
любовниците - скъпи като злато.
Не се кося - душата прорева ...
Искам да правя луди неща
да тичам боса през поляна с цветя
да лежа във уханно сено
да гледам звездите без да зная защо
да препускам с най-бързия кон ...
Мъжът със сянка... Срещнал те случайно.
Случайно седнал е на стола срещу тебе.
Дори за времето попитал е случайно...
а погледът му - в неслучайност дебнел е
Да срещнеш мъж със сянка е прокоба. ...
Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...
Ще простиш ли, че те искам без насита?
Ще разбереш ли, че да те забрави,
сърцето не ще може и да опита?
Ще ме съдиш ли, когато узнаеш моята тайна?
Ще проклинаш ли, когато стане тя знайна? ...
Такава е съдбата ни! Да се обичаме,
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме, ...
Ловях бездомните светулки, след теб да не угасна...
Опитах се, но светлината им не ми достигна...
И само болно ирисът в окото ми нарасна,
наля се с мъка и не успях да я премигна...
Накладох върху името ти някаква ненавист - ...
Не си добре дошъл, но влез.
Вратата е открехната за гости.
Изглеждаш ми нахакан. Интересно!
Поне не си опасен като Господ.
Какво те води в моя семпъл дом? ...
"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...
След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават. ...
Защо очите ти така ме гледат?
Нима за мен все още те боли
и сякаш искат отново да отнемат
това, което ти отдавна в мен уби.
Защо изобщо очите ни се търсят, ...