Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Изчезна нарОДА 🇧🇬

...Българина ядене ще има,
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...

milkofilipov

Poetry » Odes and poems, Parody, Free verse

825 1

Завещана памет 🇧🇬

Възмездието понякога закъснява,
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...

Ranrozar

Poetry » Philosophical

1.4K 7 16

Мъжка Любов 🇧🇬

Симпатичните български дами се прибират отново към пет,
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви. ...

thedac

Poetry

709 1 3

Прераждане 🇧🇬

Вихрушка атоми довея празнотата.
Живея две-три преки по-нататък.
Покоят за душата стана лукс.
Епилепсира тя в тръба на Крукс.
И риза усмирителна наденват дните ...

vega666

Poetry

803 12 9

Лудница за Поети 🇧🇬

... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...

Валери_Станков

Poetry

1.2K 2 3

На твое място 🇧🇬

НА ТВОЕ МЯСТО
Колко прилича на мене; тя е непознат
двете обаче делиме; тъй подобен свят.
И тя като мене; чака мъжът
и пак като мене; носи страхът ...

paipar

Poetry » Author's song

940 1

Глас в пустинята 🇧🇬

... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...

Валери_Станков

Poetry

443 1 1

Дъждът различен е сега 🇧🇬

Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...

Хайт

Poetry » Love, Landscape, Philosophical

766 1

Невъзможното случване 🇧🇬

Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...

gabrielle

Poetry » Philosophical, Free verse

1.3K 1

А струните душевни са ми тънки 🇧🇬

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

704 6 9

Съседите ме чуха 🇧🇬

Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда. ...

Violet_86

Poetry » Humorous

823 3 14

Шегата на съдбата 🇧🇬

Някога някъде някак си някой
стигнал случайно завой,
много бил деен и много идеен,
но... бил праволинеен.

toti555

Poetry » Other

965 5 8

Спомени за студените дни 🇧🇬

Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...

SvetoslavVasilev

Poetry » Other

631 1 4

Кълбото на световните въпроси 🇧🇬

... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...

Валери_Станков

Poetry

719 4 8

Ден 🇧🇬

Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...

Айра

Poetry » Other

927 3 2

Завръщането 🇧🇬

Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...

Аделаида

Poetry » Other

892 3 2

Нощем 🇧🇬

В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва, когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...

SvetoslavVasilev

Poetry » Other

672 1

Така 🇧🇬

Някога, нищото в тебе кънти
Празно е всичкото
Празен си ти.
Някой е тръгнал,
Тръгнал си ти. ...

daik

Poetry » Love

950 2

Декември 🇧🇬

Декември идва със спомени снежни,
с топлина и аромат на канелен сладкиш,
сбрал на трапези традиции древни
и сърца в благодарност с мир да крепим.
Декември събира със суровия блясък, ...

Лютиче

Poetry

980 2

Не чакай бъдещето да ти идва... 🇧🇬

Не чакай бъдещето да ти идва,
ни на крака, по-малко пък на кон.
Това, което изореш на нива,
това ще е филията с бекон.
Кой може да чете, седи далече, ...

КрасимираЧакърова

Poetry » Civic, Other

857 7 16

Невъзможна приказка 🇧🇬

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА
Докъдето поглед стига –
чак до близкото дере,
златовърхата вратига
бледен изгрева пере, ...

yotovava

Poetry » Other

1K 2 7

Господи, аз идвам! 🇧🇬

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...

Валери_Станков

Poetry

1.4K 2 3

Бойко за ветото на Радев 🇧🇬

"Ще подкрепя на Радев ветото,
след минута - не ще го сторя,
нали ще изгубя вота от гетото,
мисля ли въобще какво говоря!?"

hcs

Poetry » Humorous

740 1

Лятото вилня и си отиде 🇧🇬

Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...

Валери_Станков

Poetry

461 2 2

О, бетонова земя! 🇧🇬

Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно ...

Juana

Poetry » Civic

889 1 3

Жива вода 🇧🇬

Като изоставена къща в гората,
като прозорче светло в нощта.
Така стоиш ми в душата
и не напускаш изобщо ума.
Като слънце зад облаци скрито, ...

gali

Poetry

648

Пред бездната 🇧🇬

Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...

Скитницa

Poetry » Other

842 4 8

Добър живот (по Симеон Атонски) 🇧🇬

Кой е признакът на болната душа
безразличие кухо и опразнено от смисъл
А най- лошият учител на света
удоволствие, консуматорство безсмислено
Най- необичайното умение ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical, Other

653 3

Зима 🇧🇬

Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...

ВяраНиколова

Poetry

989 2 1

Пей с мен 🇧🇬

Дефектен съм –
искам сиво стихче за емоционалната яма
преди Коледните празници,
а ми идва песен, J.
Есен, скука, ...

toti555

Poetry » Other

911 4 7

Мечешка услуга 🇧🇬

Даже децата поквари –
умираш да лъжеш.
Знаят, но хващат ти вяра,
играеш го тъжен.
Казваш им, тя е различна, ...

svetlitschka

Poetry

659 1 2

Мрак 🇧🇬

Той е загадъчен и мощен,
непроницаем и незрим.
Кръжи над мен в безсънни нощи –
огромен облак черен дим.
Какво е мракът? Нощ беззвездна? ...

Джерина

Poetry

1.1K 6 7

Но този влак… 🇧🇬

Така се случи с нас. Нали?
И влакът, който все не ще да бърза.
Не стигна град, окъпан в сто мъгли.
А точно там една съдба ни свързва.
А точно там зачена с трепет ти. ...

НебесенВладетел

Poetry » Love

617 1

Раздвоение 🇧🇬

През нощта си ти красива,
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива,
а по светло-неприятно.
Вечер лягам със Снежанка, ...

байГецан

Poetry » Humorous

1.4K

Съм 🇧🇬

Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...

МарияДимитрова.67

Poetry

645 1 6

Селфи с елфи 🇧🇬

Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...

Patrizzia

Poetry » Other

642 2 2

Първопричина за самотата 🇧🇬

ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА САМОТАТА
Раздай на тишината думи –
дълбоко в нея ще потънат.
В мълчанието помежду ни
понякога е много тъмно. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

853 3

Мостът 🇧🇬

Всеки ден минавам по моста на самоубийците.
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...

SvetoslavVasilev

Poetry » Other

700 2 5

Кат Русия друга няма - 3 🇧🇬

Кат Русия - друга няма -
тъй могъща на света!
Тя по площ е най-голяма!
С най-велики имена!
С Чехов, Пушкин, Айвазовски, ...

Yuri

Poetry

758 2 6

Моята първа пенсия 🇧🇬

... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...

Валери_Станков

Poetry

699 2 4

Poetry by contemporary authors

Изчезна нарОДА 🇧🇬

Завещана памет 🇧🇬

Мъжка Любов 🇧🇬

Прераждане 🇧🇬

Лудница за Поети 🇧🇬

На твое място 🇧🇬

Глас в пустинята 🇧🇬

Дъждът различен е сега 🇧🇬

Невъзможното случване 🇧🇬

А струните душевни са ми тънки 🇧🇬

Съседите ме чуха 🇧🇬

Шегата на съдбата 🇧🇬

Спомени за студените дни 🇧🇬

Кълбото на световните въпроси 🇧🇬

Ден 🇧🇬

Завръщането 🇧🇬

Нощем 🇧🇬

Така 🇧🇬

Декември 🇧🇬

Не чакай бъдещето да ти идва... 🇧🇬

Невъзможна приказка 🇧🇬

Господи, аз идвам! 🇧🇬

Бойко за ветото на Радев 🇧🇬

Лятото вилня и си отиде 🇧🇬

О, бетонова земя! 🇧🇬

Жива вода 🇧🇬

Пред бездната 🇧🇬

Добър живот (по Симеон Атонски) 🇧🇬

Зима 🇧🇬

Пей с мен 🇧🇬

Мечешка услуга 🇧🇬

Мрак 🇧🇬

Но този влак… 🇧🇬

Раздвоение 🇧🇬

Съм 🇧🇬

Селфи с елфи 🇧🇬

Първопричина за самотата 🇧🇬

Мостът 🇧🇬

Кат Русия друга няма - 3 🇧🇬

Моята първа пенсия 🇧🇬

Queue