Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

На педя от спомен 🇧🇬

Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

749 13 24

Как си 🇧🇬

– Как си? Мислиш ли за мене?
Искам да говорим пак!
Да е кратко! Няма време…
Просто дай ми знак!
– Чакай! Аз ще те прегърна ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

1.4K 1 2

Така живея, тате 🇧🇬

... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен,
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...

Валери_Станков

Poetry

3.2K 25 29

Равносметка 🇧🇬

Животът - тънка нишка от свила,
усукана от божиите ръце,
втъкана в негов образ и подобие,
в душа и плът, в пулсиращо сърце.
Животът - дар от вечните стихии, ...

Ромашка

Poetry

463 3 7

Благодаря 🇧🇬

"Благодаря" е дума неземна,
тя молитва е кратка, безценна –
ако изричаш я ти от сърце –
грее чисто и пълно със вяра твойто лице!
Дума, която носи духовно богатство, ...

daniela1974

Poetry » Philosophical

884 2 2

Може ли 🇧🇬

Може ли, има ли мъничко време
с облаче синьо да вържа косите?
В цветни усмивки, по лятно големи
да боядисам октомври. И дните,
дето са купесто-сиво дъждовни ...

ДИС

Poetry

1.4K 14 27

Смъртта е пробуждане... 🇧🇬

Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш, ...

diesto

Poetry » Love

994 5 7

Жертви на новия световен ред 🇧🇬

Жената яростно воюва мъжки с хъс,
част от мъжете тлеят примирени.
Деца размахват тумбергово пръст,
завзели ролята на зрели и големи.
Допълват пъзела със свойта правота, ...

Елиза13

Poetry

604 1

Момиче 🇧🇬

Не се отличаваш - така мислят другите,
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...

Хайт

Poetry » Love, Philosophical

1.4K

В света на полусенките 🇧🇬

Лицето ти е в полусянка,
а устните - преляло в мрака вино,
което някой хищник ще изпие...
Очите ти опитват да прошепнат нещо -
учудено и неразбиращо големи. ...

vega666

Poetry

537 9 3

Свещ 🇧🇬

В сърцето ми отдавна има свещ,
много дълго време огън не видяла…
Ще се намери ли някой с въглена горещ
да я запали, със светлината си бяла?
Фитилът отдавна, отдавна е изсъхнал, ...

Vala

Poetry » Love

819 1 1

Без интернет 🇧🇬

Без интернет за два - три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...

ДаниелаВиткова

Poetry

498 3 12

Очи човешки 🇧🇬

Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...

morphine_09

Poetry

873 1 6

На дребно се пилея 🇧🇬

На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

1.3K 4 8

Жълтите листа летят 🇧🇬

Вън е есенно красиво,
хризантемите цъфтят!
Някак странно, мълчаливо
жълтите листа летят.
Във душата ми е мрачно, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

1.5K 2

Като птица загубила ятото 🇧🇬

Гиздава есен, мъркащо слънце
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига, ...

ИнаКалина

Poetry

787 8 12

Реален живот 🇧🇬

До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...

байГецан

Poetry » Philosophical

702 2

Писмо от един Валери 🇧🇬

... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...

Валери_Станков

Poetry

1.4K 7 10

*** 🇧🇬

колчем
обич хубавее -
и сърце благоговее

rhymefan

Poetry

372

Споделено 🇧🇬

Не ме търси, сега си чужда!
Не ме заливай с ледена вода.
Болеше! Вече няма нужда...
Но може ли да се прости това?

krvelkov

Poetry » Love

895 1 1

Вълча отплата 🇧🇬

Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той, ...

geni24

Poetry » Love

886 4

Мачкане на дните 🇧🇬

И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...

koli4a.1

Poetry » Philosophical

658

Мой роден край 🇧🇬

Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...

dansyto

Poetry

552 2 5

Слънчогледов оптимизъм 🇧🇬

Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...

StanilMarkov

Poetry » Love, Philosophical

494

Карамелена луна 🇧🇬

Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...

Мариела_Георгиева

Poetry

1.9K 3 6

На прага 🇧🇬

За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...

Скитницa

Poetry » Other

859 7 18

Отглеждане на душа 🇧🇬

Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...

Лютиче

Poetry

597 1 1

Историята не се повтаря, но се римува 🇧🇬

Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...

Хайт

Poetry » Philosophical, Civic

621 1 1

Сърдечен зов 🇧🇬

Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...

Spring_sunrise

Poetry » Landscape, Civic

1.6K 1 5

Непразнично 🇧🇬

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...

anabel7

Poetry » Philosophical

1.2K 5 7

Мрежата 🇧🇬

...и на мрежата ѝ писна –
все война, терор, убийства,
и разстроена се вкисна –
злото вече изобилства.
В този миг сърцето милна, ...

toti555

Poetry » Other

559 6 9

Хляб за братя 🇧🇬

... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...

Валери_Станков

Poetry

2.6K 22 19

Сърцето ми вземи с обич 🇧🇬

Когато ветровете бурни
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

512

Луда 🇧🇬

Сочете с пръст,
наричайте ме луда,
съдете строго
колко съм скандална,
тънете в злост... ...

izi55

Poetry » Other

544 2

Рокля от дъга 🇧🇬

Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...

ValentinaMitova

Poetry

613

Под шумата на есента 🇧🇬

Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани
и в безнадеждното открехва се врата.
На люлката на минало приседнал, ...

vega666

Poetry

1.5K 16 15

Чудо 🇧🇬

Чудо
Вече свикнах на неволи
и ще живея, ако ще и трудно,
защото моята душа се бори
да имам нещо чудно! ...

amevren97

Poetry » Other

876 2

Нищо сложно 🇧🇬

Колко просто може всичко,
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...

valiordanov

Poetry

535 2

Дума на мъж 🇧🇬

Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...

jenyivanova

Poetry » Other

787 12 20

На моята учителка 🇧🇬

В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...

Мариела_Георгиева

Poetry

971 3 10

Poetry by contemporary authors

На педя от спомен 🇧🇬

Как си 🇧🇬

Така живея, тате 🇧🇬

Равносметка 🇧🇬

Благодаря 🇧🇬

Може ли 🇧🇬

Смъртта е пробуждане... 🇧🇬

Жертви на новия световен ред 🇧🇬

Момиче 🇧🇬

В света на полусенките 🇧🇬

Свещ 🇧🇬

Без интернет 🇧🇬

Очи човешки 🇧🇬

На дребно се пилея 🇧🇬

Жълтите листа летят 🇧🇬

Като птица загубила ятото 🇧🇬

Реален живот 🇧🇬

Писмо от един Валери 🇧🇬

*** 🇧🇬

Споделено 🇧🇬

Вълча отплата 🇧🇬

Мачкане на дните 🇧🇬

Мой роден край 🇧🇬

Слънчогледов оптимизъм 🇧🇬

Карамелена луна 🇧🇬

На прага 🇧🇬

Отглеждане на душа 🇧🇬

Историята не се повтаря, но се римува 🇧🇬

Сърдечен зов 🇧🇬

Непразнично 🇧🇬

Мрежата 🇧🇬

Хляб за братя 🇧🇬

Сърцето ми вземи с обич 🇧🇬

Луда 🇧🇬

Рокля от дъга 🇧🇬

Под шумата на есента 🇧🇬

Чудо 🇧🇬

Нищо сложно 🇧🇬

Дума на мъж 🇧🇬

На моята учителка 🇧🇬

Queue