Едно дете дошло от светлината
живота ми превзе и го обви
с лъч небесен, свързващ тишината
и вярата… за сбъднати мечти.
Превърна бурите в дъга сияйна, ...
Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...
Емоция чужда сърцето ми превзе
странен прилив на щастие ме обзе
и с високо вдигнати ръце, все едно разпервам криле,
полетях към синьото небе, където утрото не ще да спре.
Пътувах много и разбрах че всички пътища водят към грях, ...
Откъснеш ли последния нюанс
от юлската дъга на хоризонта,
отнел си ми единствения шанс
с безумните си страсти да се боря.
Вървя след теб като квартално псе ...
Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.
Не спират сърцата за обич да мечтаят ...
В този свят безумен, хаотичен... човек
разбира че в онзи миг когато е обичал
в забързаният ни живот, без ценностния век,
наистина живял е, в любов се е вричал.
Обич за децата с душичките малки красиви, ...
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
Ще застана до теб мълчалива
и в лика променен ще се взирам.
Не очаквай прегръдка сълзлива,
ревността ми се самосезира.
Любопитство дори ме измъчва, ...
Аз съм сложен, дори невъзможен,
нарисувах небето със пръст.
Неразбран, на гръб разположен
и бунтар, само метър на ръст.
Аз съм ням и дори толкоз сам ...
Тази година, толкова гласа ми взеха,
че пред елхата на Коледа сигурно аз ще шептя.
Пуснаха звяра и сложиха в клетки Човека.
Търсеха личното, криха се от дълга.
Глас във пустиня, удавен от пясъчни бури... ...
От твоя глас се раждаха вселени,
любови се разпалваха до жар.
Изстиналите трепети – студени,
възкръсваха нестихващо в пожар.
Морето пази спомени за теб, ...
Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича, ...
В петък разпети - най-тъжен в годината -
помня, че мама на път след градината
винаги с цвете и сълзи в душата,
стиснала с вяра и болка ръката,
влизаше с мене в кварталната църква. ...
И някак си е хубаво, когато
ме изненадваш с шоколад и ягоди.
Когато ме прегръщаш като лято
и смееш се над дребните ми ядове.
Когато за вечерята забравям, ...
Красив ли е човекът, може би ще се запиташ?
Защо ли толкова е важна таз изкрица в същността?
Хората човечни са, понякога и зли, но всички си приличат, защото имат си мечти.
Човек е той човек със всеки. Но защо му трябва на човек да бъде всеки?
Личността е резултат от човешко възпитание или огледало ...
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...