Poetry by contemporary authors
Крехка мома 🇧🇬
погледът нейн блуждае из тях.
Сърце й се спира и гледа
с поглед топъл и свеж
над цветчета и тръни ...
Апокалиптичен сонет 🇧🇬
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
Огледало от чувства 🇧🇬
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те ...
Ангелско сърце 🇧🇬
на пейка сред цветя... и там,
с трепереща ръка, хранеше ранена птица...
от близкия параклис, тихо чуваше се псалм.
Подминаваха я разни хора, ...
На другата 🇧🇬
Две срички, слети във безсмислен звук.
Аз няма да забравя тази зима.
Уж бяхме двамата, но Тя бе тук.
Загледан си във моите очи, ...
Песен за Азахара 🇧🇬
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Прокарва тънка, огнена черта
над планината андалуска. ...
Мъжко хоро 🇧🇬
Навън е студена зима и сняг заваля
а юнаци сбират се край старата река.
Облечени в ризи, стара носия от някога,
за празника, обичая български, за почитта. ...
Свободната душа 🇧🇬
тя винаги е толкова омайна и щастлива,
тя никога глава не клони.
Тя се рее из полета и нивя и разсейва тя старите жътвари - със приказки омайни на мъдрец,
избавя от беди и от неволи. ...
Размисли по време на дъжд 🇧🇬
Земята е разкаляна от злоба.
Разпенено е Черното море,
а умните - смирени са във гроба.
Дъждът не е и следствие дори. ...
Гергьовден 🇧🇬
Със силата си ти ни озари.
Лошите беди накарай да изчезнат.
Ти на хората помагаш дори това да не личи.
Във тежки времена и нрави, във кризи и неволи, ...
Гергьовден 🇧🇬
със цвят, мечти и птици бели,
А Св. Георги – смел, обичан
в сърцето с вяра змея цели.
За правдата възтържествува ...
Пролет 🇧🇬
пред прозореца отворен.
Славеите репетират песен
и цял ден ще си я повтарят.
Дворът прилежно изметен, ...
Нощен пейзаж 🇧🇬
под светещите в мрака облаци,
устните блестящи на луната
До самия връх изпълнен е
кристалът на копнежа. ...
Поетът – странник и чудак 🇧🇬
животът, в миналото впил,
очи. Закани и вражди.
И порив някакъв, немил,
пак впримчва волните души ...
В най- тихото местенце на лесà ( дует ) 🇧🇬
А: Съзирам те в далечината... Китки
в ръцете си държиш уханно меки.
С: По стъпките си пролетни и леки
ще ръся с пръсти бели маргаритки. ...
Писмото 🇧🇬
Изскърца мудно пътната врата,
но кучето излая дружелюбно –
на прага пощальонът бе с вестта
за случващото се в момента чудо. ...
Селска идилия. Мерак 🇧🇬
да ми пристане чакам да рече,́
а как на самодива ми прилича
в носията с гайтан като змийче.
Косите огнени така развява - ...
На майка ми 🇧🇬
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
Инат 🇧🇬
под сянката на страх и чувство за вина...
Със вечни напъни, поддържаща “реалност”,
живееща в илюзии за душевна свобода...
Безброй души изпратени ти бяха ...
Спомен за река Дунав 🇧🇬
При голямата пълноводна река.
Стоя носталгично на кея
и скришом преглъщам сълза.
Вълните, чайки, корабно платно, ...