Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
А чичо Кръстьо току ...

КАК ЩЕ МЕ СПРЕШ ТИ МЕН
Как ще ме спреш ти мен,
която с вятъра тича и ходи?
Как да ти кажа: ти, слънце, поспри се,
аз съм твоята сестра слънчева? ...

ВЪЗРАЖДАНЕ
Виделината тихо се прокрадва,
изтласква нощния мрак –
пролетта веч душите ни радва,
съживява природата пак… ...

Заемът - това последно средство
живота ни поддържа всеки ден,
на дъщеря ми ù осигурява детство,
по залък хляб за тебе и за мен...
Така живеем вече много време. ...

Издадох присъда на любовта.
Дали не сгреших - се питам сега.
Не бях ли безмилостен съдия?
Знам вече - младостта
е време за грешки. ...

ЗА ТЕБЕ...
“Луната е за човека, който чака.
Слънцето – за каноето, което гони реката.
Водата е за горските хора.
Но червената пеперуда ...

Проскърцва на каручката гласът
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк ...

It's just the two of us
A silver cross
And some strength that you won't believe
See I'm not your friend
And I won't pretend ...

ще бъде взрив
когато се обадиш
ще се разтърси Витоша
и пепелта
ще ме посипе ...

Безумна съм. Такава ме обикна.
И грешна съм. И аз съм като теб.
С лъжата не успях до днес да свикна,
обича с болка моето сърце.
Безумна съм. Косата си не скубя. ...

------
слъчева ласка
кокиче скрито в пряспа
жадува пролет
----- ...

Не съм те виждала на живо,
но зная как излеждаш
и зная колко съм щастлива
към себе си да ме повеждаш.
Не съм докосвала ръцете ти, ...

Със тебе няма да остана
Не искам и не мога да остана...
Аз тръгвам вече
и ще си вървя!
Ти във сърцето ми ...

Градът спи...
Улицата на липите оживява -
светулките започват своите игри
и косата ми посипват със жарава.
Някъде запя щурче... ...

Ден за прошка
Днес е ден за прошка, мамо,
но ти не си до мен да се простя,
свещичка в цветето запалих само,
обърнах се и заридах. ...

Не прощавай на Разума,
вкопчил се
в чувствата
като лакома риба
в стръвта, ...

Старецът плахо там стои,
там замръзналата спирка, а сърцето спи...
Там леден град под силните вълни,
там зимният прозорец - дъх студен,
в тежки вопли жадно уловен... ...

Летиш като стрела. Кучешки лай.
Тичат дузина крака.
Смъртта да погледнеш в очите е пай...
С пушка в ръка е врагът...
Болката тялото с огън прониза. ...

Когато те прострелят – не боли.
Тя, болката, се появява късно.
И само ако ти ù позволиш,
със острите си нокти те разкъсва...
Когато си прострелян и търпиш... ...

La Bouche - You Won't Forget Me
onight is the night
Youre gonna get the best
Ill treat you right, Im better than the rest
Wherever you go, and wherever you will be ...

Живот на щурец
Задавани въпроси, отговори безкрайни.
Гръмогласно мълчание, изнемогващо съзнание.
Гледайки този свят, май съм бил вечно сляп!
Неразкрит от проклети. ...

Искам да напиша нещо за теб,
което да се римува с любов,
това, което си мисля аз за теб,
е това, което не искам да споделя,
а да ти покажа с любов, ...

Върви нашият народ сляп
без бъдеще, мечти и хляб -
към пропаст, към бездна,
към нищото, към нощ беззвездна.
Натам го водят вълци в овчи кожи, ...

Хан Аспарух
е трети брат
в голямото семейство
на хана Кубрат.
Той, Българийо, ...

Да можех - бих те убила на часа,
нищо че сърцето ми е в тебе.
Чудовище, как си ти могло
да ме превърнеш в сянката си?!

И греха приемах с тебе, и душата си продадох.
Аз за друг не бях я дала, и дано го оценяваш.
Измени ми и разбрах го, и не ме интересува.
Друга съм и преживях го, вече знам и колко струваш.
Знай, че аз съм вече силна, падам още, ала ставам. ...

Лавина съм аз,
смъртоносно затрупан
си в ласките ми.

Ледената поляна
На ледена поляна - ледено дърво,
на него ледени листа - бели, не зелени.
На заледената трева, като снежен килим,
лежи покрита със сняг ледена жена. ...

Пак в съня кошмар се появява:
аз седя на маса с богове
и светлик неземен оживява
на небето земни грехове.
Няма горе цензура, възбрани. ...

Тук не цвили вече кон...
Цивилизация!...
И множат се болките
от хиперболизация...
Не е законосъобразно - ...

Седейки насаме с мислите си,
не се ли питаш понякога как съм?
Нищо ли в дните ти
не носи песен от мен?
Толкова ноти създадох, ...

Не исках документ за брак, ни пръстен -
нали сам Господ беше ни събрал.
Ти стопляше измръзналите пръсти
с ръце и устни, вместо с вълнен шал.
Не исках ритуали, нито клетви ...

***
"Човек е обречен на ежедневие"
Осакатен,
изминалият ден
в краката ми заспива. ...

Средновековен романс
„В градината тиха, в среднощния час
със свойта китара пак пея ти аз.
В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?
Стани, събуди се, при мене ела! ...

Прозаично
Защо почука на вратата
на онемелия ми дом
и без да чакаш да отворя,
подхвърли мъничко писмо? ...

Спуснати щори,
огледалото липсва.
Една-едничка идея
сърцето с мъст ми пронизва.
А нейде наблизо, далече... ...

Вероятно е невъзможно да придобиеш умението да виждаш всичко, но все пак, ако това стане, много тайни биха се разкрили и животът на много хора би се променил, било то в добра или лоша посока. По този начин едно такова умение, овладяно дори само от един човек, би имало последици за цялото човечество. ...

Какво ли за губене има -
сив ден между градските камъни.
Без смях и без трепети зима.
А може би стари сме станали?
Малки неща най-любими ...

Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...