тюркоаз
940 резултата
По паднал здрач
Падналият здрач, студен със взиращи очи!
Необяснима вечност, с миг незабравим!
Блянове човешки, обезсмърти ли!?
Или със смъртоносно намерие разби!?
Паднал здрач, пророчица вехтозаветна си ти! ...
Необяснима вечност, с миг незабравим!
Блянове човешки, обезсмърти ли!?
Или със смъртоносно намерие разби!?
Паднал здрач, пророчица вехтозаветна си ти! ...
826
23
За щастието
Непроменливо и трайно, не бе сътворено.
С ненаситност и мъдрост, не бе му простено.
Все пак е родено с предчувствие и жажда,
пленено и подхранено с усет да услажда.
Безнадеждно понякога побеждава, без щурм. ...
С ненаситност и мъдрост, не бе му простено.
Все пак е родено с предчувствие и жажда,
пленено и подхранено с усет да услажда.
Безнадеждно понякога побеждава, без щурм. ...
720
13
Любов към летенето
Тя, (любовта) като вик на буря предстояща,
имам за нея думи необикновени, предрешаващи!
То (летенето) като стон и разплуто съзерцание,
и за него имам тъга, болка, спечелени мигновения!
И тъй, в затворен кръг душите ни се въртят, ...
имам за нея думи необикновени, предрешаващи!
То (летенето) като стон и разплуто съзерцание,
и за него имам тъга, болка, спечелени мигновения!
И тъй, в затворен кръг душите ни се въртят, ...
895
19
За живота и смъртта
(Епикур: Където сме ние, смъртта още
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава... ...
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава... ...
1.1K
17
Сребърна пафта
Песъчинки ли сме от дълбините на море
или крайморски, самородни брегове!?
Очакваме ли пак живителните капки
и с прилива чакани, желани ласки!?
А може би понякога сме нежна тъга, ...
или крайморски, самородни брегове!?
Очакваме ли пак живителните капки
и с прилива чакани, желани ласки!?
А може би понякога сме нежна тъга, ...
1K
15
Следи
Усещал ли си, усещал ли,
мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?
Стигал ли си, стигал ли, ...
мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?
Стигал ли си, стигал ли, ...
789
13
Къде си
Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща, ...
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща, ...
862
21
Като огърлица
Като огърлица нанизани са дните
и ден след ден те се търкалят.
Откриват се отново в бъдното,
и искат тъгата си да откопчаят!
Търсят, не намират закопчалката, ...
и ден след ден те се търкалят.
Откриват се отново в бъдното,
и искат тъгата си да откопчаят!
Търсят, не намират закопчалката, ...
889
21
Неизменна частица
Всеки има в житието си, частица неизменна!
Тя ме води от тунела, под свода си небесен!
И като в нереалност аз изплувам!
В трето измерение ли съществува!?
Но зная, че търся време за красиви неща, ...
Тя ме води от тунела, под свода си небесен!
И като в нереалност аз изплувам!
В трето измерение ли съществува!?
Но зная, че търся време за красиви неща, ...
812
14
Необратимост
Все едно и също,
в минути на безсилие.
Поглеждам в огледалото,
с човешка прозорливост.
Оправям кичурите ...
в минути на безсилие.
Поглеждам в огледалото,
с човешка прозорливост.
Оправям кичурите ...
769
13
Тъмна сянка
Подхвърлена ръкавица. Предизвикана съм!
Връхлита вятър! И изгася свещите!
В мрака - съм раздвоена. И чезна само.
Звънти тишина. От филм на ужасите.
А нощта невинно преваля. Дъх пресича. ...
Връхлита вятър! И изгася свещите!
В мрака - съм раздвоена. И чезна само.
Звънти тишина. От филм на ужасите.
А нощта невинно преваля. Дъх пресича. ...
872
17
Невъзможно ли
Светулки светулчено все още
у мен светлеят
и намират своя хоризонт,
там да изтлеят.
С клавиши по пианото ...
у мен светлеят
и намират своя хоризонт,
там да изтлеят.
С клавиши по пианото ...
929
23
"Слънчогледи"
(По картината на Ван Гог -"Слънчогледи")
Там, в далечината будни, тъмно-жълти,
жълти и тъмни се люшкат слънчогледи!
Там, като в люлки слънчеви, безумно-дълги,
в времето проблясват, насечени златни мълнии! ...
Там, в далечината будни, тъмно-жълти,
жълти и тъмни се люшкат слънчогледи!
Там, като в люлки слънчеви, безумно-дълги,
в времето проблясват, насечени златни мълнии! ...
1.3K
18
За последно
С досег горещ до желания хоризонт,
с розови водопади от пръски,
ще ликувам аз при зората,
ще празнувам над страстите низки!
С мен, ако не дойдеш, ще ми бъде трудно, ...
с розови водопади от пръски,
ще ликувам аз при зората,
ще празнувам над страстите низки!
С мен, ако не дойдеш, ще ми бъде трудно, ...
950
24
"Еднопосочен билет"
Билет, еднопосочен, донесе ми съдбата,
като потребност някаква, привична.
За него аз разказах на Луната,
а тя засмя се, колко прозаично!
Пак щъркел, ланския, донесе щастие, ...
като потребност някаква, привична.
За него аз разказах на Луната,
а тя засмя се, колко прозаично!
Пак щъркел, ланския, донесе щастие, ...
1.2K
17
Среднощен пай
Среднощен пай ухае и аз отивам да похапна.
Бризът на мечтите ми развихря апетитно
желания и страсти, с жажда ненаситна
и флуиди между тях, които се кръстосват!
Със истина сурова, до дъно купата изпразних. ...
Бризът на мечтите ми развихря апетитно
желания и страсти, с жажда ненаситна
и флуиди между тях, които се кръстосват!
Със истина сурова, до дъно купата изпразних. ...
860
11
Орис на обикновена жена
Не мечтая за изключителна съдба
или зрител да трогвам, за една сълза!
За обикновено анонимно щастие
копнея аз, грешницата каеща се!
И ако седна на престол животворен, ...
или зрител да трогвам, за една сълза!
За обикновено анонимно щастие
копнея аз, грешницата каеща се!
И ако седна на престол животворен, ...
896
13
Размисли
Като древен хидалго с неясна надежда,
противостоиш на преходността на момента.
Ти вечно мислиш за утре, докато става вчера,
с молба протегнал си ръка, не, не си спомен!
И никога, никога не се предаваш, ...
противостоиш на преходността на момента.
Ти вечно мислиш за утре, докато става вчера,
с молба протегнал си ръка, не, не си спомен!
И никога, никога не се предаваш, ...
792
21
За волността
Какво си, волност?...
Дали си вечния стремеж, летеж на две души,
притихнал в тихия копнеж на влюбени очи!?
Дали прошепваш: "Без теб не мога!" - на лунна светлина
и си способна да обичаш със благодатната роса!? ...
Дали си вечния стремеж, летеж на две души,
притихнал в тихия копнеж на влюбени очи!?
Дали прошепваш: "Без теб не мога!" - на лунна светлина
и си способна да обичаш със благодатната роса!? ...
815
14
На жените - с обич до звездите
Оглеждаме се - тъмнина и тишина
и само времето стои над нас!?
Като заседнала отломка в плитчина
или изхвърлена сме плячка на брега!?
Не ни прави ангели животът, нали ...
и само времето стои над нас!?
Като заседнала отломка в плитчина
или изхвърлена сме плячка на брега!?
Не ни прави ангели животът, нали ...
839
13
Развиделяване
Развиделява се утрото и в душата,
херувимче в нежна позлата се рее!
От съня ли идва или от зората,
то напъпилите клонки люлее!
С романс или кошмар, отмерва съдбата ...
херувимче в нежна позлата се рее!
От съня ли идва или от зората,
то напъпилите клонки люлее!
С романс или кошмар, отмерва съдбата ...
961
17
