Друга

42,6 резултата

Дай, Боже да те срещне!

За да гориш една божествена искрица е потребна
и чернозем - та златно зрънце обич да покълне
и длан напукана - от живата вода за теб да гребне,
преди от алчност и от студ света да те погълне.
За да сияеш не е нужно тежко злато, ни магия, ...
1.7K 14 30

Нещата, които понякога искам

Нещата... които понякога искам,
са малки кристалчета лед,
във чаша със старо шотландско уиски,
край морския бряг следобЕд.
До яхта на кея - в която да седна ...
877 4 30

Жената с червената рокля...

Жената с червената рокля...
(Вечер в Страната на спомените)
Съдбата често се шегува
(дори и грубичко със нас!) –
погали ни, а отпътува ...
856 4 6

Равносметка

Колко сезони отминаха?
Не видяхме слънцето в очите.
Колко съдби се преплетоха?,
Колко животи разпилени?
Колко надежди умряха? ...
752 1

Kестенът в мойте очи.

Ако тръгна на път, позове ли ме вятър - в полето,
ще поискам от времето само за малко да спре.
Да ушия бохчичка от синия край на небето,
с две дъги да си гребна от лятното топло море.
Да сплета във косите си зрънце от златната дюна, ...
631 6 13

Когато също си

Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце. ...
806 2 3

И това ще стане

Виж ме, цялата съм прах
в кулоарите на времето.
Кой ли вятър ме довя
на спокойната ти сцена?
А и ти защо ми даде ...
1.3K 2 8

Виртуално препускане

Победи ли ... на пръсти се броят
от утрото до следващата вечност,
тъгата и провалите са в цвят -
космически, неземен, но естествен.
Борбите - тъжен поход, самота, ...
1.1K 4 11

Сама

Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.
Искам да изкрещя на целият свят, ...
902 3 1

Океанът...4

Океанът...4
Океаните заемат ¾ от повърхността
планетата.
Факт
Неспирен тътен... Ураганен вятър... ...
588

Огън

Огънят гори и пръска златни искри,
дърветата горят, дават ни топлина.
Той ни топли в студените зимни нощи,
а сега той ни събра заедно с теб, съдба!
Седим заедно синко с теб ,усмихвам се сега, ...
479 1 1

Безболезнено

Златни есени, стихове тъжни
/за летата, за бивши любови/.
Чаши пълни, а хапките ръжени,
куп икони, но пръсти оловни.
Мрачни мисли /и винаги нощем/, ...
914 1 5

Нещата, които понякога правя

Нещата, които понякога правя,
не винаги правя добре.
Не мога прилично със нож да боравя,
не знам как се чупи яйце.
С приятел, когато понякога пия, ...
823 3 31

Изгрей ми, слънце

Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия, ...
552 2 1

Нотирано

Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака – ...
1.2K 2 1

Грях

Празно място и време за дъжд,
самота ли... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.
Той го знае, но пише ми стих ...
1.1K 1 5

Селска душа

на Андрей Андреев
Реди човекът черните бразди
и вижда как ще избуят пшениците.
Дано потта му народи
зърна за хората и птиците. ...
917 6 16

Щастието за всеки е различно...

08.09.2020
Щастието за всеки е различно...
Щастие за някои е да отидат на море...
За други- от лотария да спечелят...
Желаят всички пък- децата им да са добре... ...
905 1 20

Черният кос

Аз понякога просто мълча,
загледана в своя прозорец.
Във синьото виждам света,
изписан от стар чудотворец.
Почуква със клюн черен кос, ...
807 1 3

Нощ в омагьосаната гора... (фантазия)

Нощ в омагьосаната гора...
(фантазия)
Чувал бях от малък още:
– има омагьосан лес,
там необяснимо но́щем ...
535

Kокотка*

Когато уж по детски ококорена,
премине пак край дребните душици,
две баби вадят злото й, от корена,
разсичат го, с наточени езици.
Объркала им бримките и плетките, ...
783 2 9

За тъмното и светло вдъхновение

Метафорите ми са от вмирисано месо
до степен, помиярите да го отбягват.
Мекиците ми, стихове, са от тесто,
в което бъдещи мухи телата шават.
А химикалът ми е от строшена кост, ...
723 1 5

Недоизказано

Харесва ли ти? Продължаваш ли да грабиш?
Можеш и да довършиш, нищо не остана.
Създаде рани, океани, направи си пътечка,
за теб доводите са ти, че съм просто пречка.
Твърдиш, че си без грешки, че си перфектния човек, ...
893

Затуй

Прибрах си морето и тичах.
Родена в безводна пустиня,
миражи на тебе наричах.
Останах сама и без име.
Но влагата в мене кипеше. ...
830 3 14

Благодаря

Когато затворя очи,
искам да си припомня,
онези красиви души,
които искам да прегърна.
С вярата която имам, ...
941 3 1

Слънцето си жъна

Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака, ...
725 5 10

Обречена

Животът ако болка е,
нима смъртта е милост?
Такава милост аз не ща,
не прося милостиня,
а моя път да извървя! ...
820 3 10

Магии

Не ти ли е вече омръзнало
от срещи
с големи Магии?
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното ...
805 4 5

Две думички

“Обичам те” не се научих да казвам.
Не мога, изгаря ме сякаш със плам.
Не ми е вродено, уви и боли ме, че начини
да го показвам не знам.
А как ми се иска със всичките сили; ...
1.3K 1

Стъпчици в нощите

Ах, как ми се иска
да върна времето,
за да не ме намразиш.
Да изтрия всяко желание,
което съм заявявала. ...
638 5 3

Младост 🌐

Бях млад, глупав и богат.
Слава, власт, пари...
Мáзнен, кóткан и признат.
Огън, страст, игри!
Вино! Рай и Ад! ...
653 2

Урок по позавален френски

Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.
Едно ми е такова...Не Овенско ...
639 6 8

Сърцето на слънцето

Трудното е лесно, си мисли работливо
получовек, полупчела, завърта се сънливо.
Посоката измества точно наобратно
на твоя път и мъчи вината на Земята
с многото въпроси, вечните обрати, ...
622 4 4

Не ме оставяй

Не ме оставяй днес
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...
1.1K 4 8

Избор

„Светло” и „тъмно” във теб спорят,
мерят своите дръзки достойнства –
колко много опит трябва за нагоре,
колко малко да се хлъзнеш, и то двойно!
Колко светлина разкрива свободата, ...
732

Написано с думи от дим нереален

Мислите си, като в табакера
прибрал съм ги ей тъй, да отлежават.
Откривам в битието си химера,
очите на слепци ме наблюдават,
съвети дават ми безмозъчни нагони, ...
675 6

Хорското мнение

С колко захар си пия кафето
и дали с него паля цигара?
Телефонът защо е заето -
с кой ли толкова пак разговарям?
Как си лягам - сама или с някой? ...
853 5 12