Друга

42,6 резултата

След потопa

След като пратих потоп над света -
трупове - твари и хора,
сивата кал, дървеса, без листа,
Бог съм - калта проговори:
Дай ми мой Отче, душа, а и плът ...
359 6 8

Шастливо сбъдване

Изгрев нов се ражда, сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,под камък сълза спи,
стъпвам по небето и бера звезди,
лястовица бяла, в сърцето ми гнезди,
от венеца звезден, мракът се стопи. ...
447

Ще мисли, че желая

Забавени са немите слънца,
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи, ...
531 4 7

* * *

и думите са много къси
за дългия ни ден
измокрят ни въздишките
цветята потопени в синьо
над нас е само розовия облак ...
386 1 5

Гара

Ако някога обикнеш тишината,
може би ще чуеш сърчицето
на нещата. Може би ще видиш
светлината на душата ми.
Може би ще искаш да подишаш ...
1K 7 8

Носталгия...

Носталгия...
Тъмните си образи оглеждат
облаци във сребърна вода,
а над тях в сподавена надежда
гледа плахо пълната Луна... ...
376

Песента ми

Изпях, най-хубавата песен на живота!
Да създам живот и после втори.
Да звучи кристално всяка нота,
всеки тон, пространството да пори.
А после, текстът търпеливо да дописвам, ...
1.3K 3 13

Липата се запарва само с шепот

Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...
534 10 5

Cънят, преди да си отиде

Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило ...
428 5 9

Спомен за миналото

Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.
Намирахме какво да поделим: ...
429 2 6

Нарисувай ме

Нарисувай ме със думи!
Опиши ме с тишина!
Сладка радост достави ми,
изваяй ме във светлина!
Ще остана за теб безмълвна, ...
803

Песен за красива и жива душа

Животът си минава ей така –
и сякаш ни оставя нощем нещо:
поставена на рамото ръка
и поглед на любим човек насреща.
Душата ми е паднала звезда, ...
485 2 8

Кралица на нощта

Тази нощ луната, ах, луната,
видяхме как кралицата преброди,
измитото кадифе на небето -
от изток до запад, нощ на
тържествуваща луна ...
540 2 1

Любима приказка от детството...

Любима приказка от детството...
(вариант за пораснали)
Във полунощ побягна Пепеляшка,
(тъй лесно със богатството се свиква!)
огледа се – пак в роклята бедняшка, ...
403 2 4

Cлучаен лъч - гаврошче да целуне.

А утрините тук са сини, много сини,
тревата - некосена е и мека.
По някой облак само, мине и замине
по своя път към слънцето, далеко.
А дните тук са пъстри, много, много пъстри, ...
455 2 11

Усмивка

Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче. ...
510 4 6

Нарисувай ми

"Нарисувай ми, художнико, сълза"*,
но тя да бъде от кристал и само моя.
Когато в мен настъпи есента,
да приюти на дните ми покоя.
Нарисувай ми, художнико, мечта, ...
1.9K 4 11

Надежда за светлина

Ще минат години и много лета –
море от причини душите ще хване
и в цветни градини красиви цветя
ще станат бодливи и жадни за рани.
За сетна секунда светът ще замре ...
432 3 3

Подковаването на жабата

Повдигна жаба крак,
налбантин каза:"Как?".
- Кови и моя крак!
- Не става! Чакай! Как?
- На конят може, а? ...
719 2 5

...обича ни...Ако го хванем...

На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае, ...
454 5 9

Първа среща

Седя и мисля си за този ден, копнея,
понякога дори и с малко страх...
Представям си очите ти, гласа ти- как трептят ...
Към първа среща, тъй отдавна пожелана,
святи хора ще ни поведат! ...
514

Струничка

Първата струна беше различна.
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали. ...
573 3 2

Просто думи

Думите протягат
безпомощно ръце
към произнасящия ги.
Словесната плява
прикрива ...
495 2 2

Последен зов

Хей, страннико!
Защо не спиш?
Защо в леглото се въртиш?
Пак ли споменът далечен
се прокрадва като тъжна песен? ...
718

Поетите са извор бял

Поетите са извор бял,
сред бури мътни оцелял,
водата, който му отпие,
горчивото си ще отмие,
в него слънце ще заблести, ...
445 1

Музата на поета

Поетите битуват в светлината,
онази дето словото прегръща.
Те тъй устройват си нещата,
в картини думите превръщат.
А тяхна муза вечна е душата, ...
517 2

В есенната вечер

В есенната вечер...
Топла вечер...
Ранна Есен...
Ритуална тишина...
Сам вървя... ...
405

Пътека към светлината

Прегърбен от безкрайните си скърби,
ще мога ли напред да продължа?
Стремежите на някой да е първи,
навяват му душевна празнота.
Оголените есенни дървета ...
466 6 5

И слънцето се ражда и във стиха

Когато е небето пелена
от плат в нюанси сиво,
ти не забравяй, че е също светлина,
и Слънце има, нежно и красиво!
То може във момента да е скрито, ...
423 1 8

Вечерно време

Денем всичко беше ясно -
танцът беше мимолетен, енергичен, лек.
Имаше достатъчно за мен и теб.
Не можеше да скрие поривите сутрешната мъгла.
Сутринта бе извор от мечти, тъй внимателно подготвени от твоите очи. ...
540

Схематично

Как да се оправи всичко?
Просто да започнем отначало?
Ти така и не ми даде
втори шанс.
Но проблемът е, ...
437 4 2

Живот насън и сън наяве

Паякът – ловец самотен,
на тъмните ъгли стопанин,
е втренчил в мен око фасетно.
Оловен воин в син мундир
на танц червена роза кани, ...
1.5K 3 4

Радост моя

Слънце мое, радост моя!
Обич моя, мой живот!
Сълзи роня, обич моя,
тебе търся в ясний свод!
Обич моя, слънце мое, ...
571 2

Mantel con calados*

Сънувам паяци. Не, тези не са страшни -
те просто сплитат моя сън.
Разбутват бавно спомените прашни,
пришиват ги отвътре и отвън.
Сънувам охлюви. Не, тези не са бавни - ...
810 1 4

Една добра илюзия

Животът е илюзия добра, че утре сутринта ще се усмихнем,
че има мир за нечия душа, че с тътена на злото не ще свикнем.
Каквито и да дойдат времена, дечица ще огряват мило парка,
а птиците, с потръпнали крила, от жици ще отлитат в утро жарко.
Когато мракът падне над села и някой чака своята любима, ...
567 1 10

Атлас

Атлас
Като Атлас умората помъкнал –
огромна като цялата Земя –
вървя самичък тъжен и замръкнал
едва провлачващ восъчни крака... ...
395

Червени са опитаните вишни

От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...
855 9 13