Пейзажна

5,1 резултата

Нощни люляци

Вън спуска се вечерен здрач,
покрива люляци разцъфнали.
Луната пръска ярка светлина
в пълнолунната си същност.
И осветени в мрака цветове ...
1.3K 1

Заблуда

Вярват душите изпитали знойна любов,
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова ...
1.3K 2

Майски зимен сонет

Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
609 3 7

Време

Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...
1.4K 2 1

Някъде в нощта

Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха. ...
751

Пролетна бохема

Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...
632

Не се сърдете на дъжда

„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
586 6 11

София сега се смее

Окъпана от нощен дъжд
София сега се смее,
с блясъка на слънчев лъч,
дето в небеса живее.
С детски смях и глъч, ...
474

Планината

планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина
върховете ѝ са бели ...
693 1

Отвъд простора

Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...
859

Не-бесен кален-дар

От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо, ...
543 2

Усещане за пролет

Пролетта разцъфтя от щъркелово гнездо,
от луковичка на цвете прекрасно,
усмихва се от всяко листо
и пее във птичето ято.
Пролетта е сред нас и е мила, любяща, ...
883 1 6

Цветница

В цветя сияе този свят,
днес слънцето празнува.
В‘венче е сплетен цвят до цвят
с лъчите вихрено танцуват.
Искри най- бистрата река ...
616 6 11

Клонче надежда

Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
646 3 12

Април

Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл ...
528 3 8

Тя и той

Тя за него беше океанът,
той за нея - слънчевите дни.
Двамата решиха да избягат,
някъде далече и сам сами.
Тя гледаше звездите, но ...
768 2

Щъркелов сняг

Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.
Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“
Слънце ще изгрее,
няма да вали.
Щом сърцето пее, ...
477 1 2

Пролет

Пролетта се втурна навън пощуряла
с палитра от всички нюанси на зеления цвят.
Приседна за миг до джанката побеляла
с пеещи птици, които отскоро гнездят.
С жълтото топна десетина глухарчета ...
543 4

Пустинна магия

Изгревът... там целува луната,
там... земята е с розова плът.
Пясъкът... нежно обвил ѝ снагата...
вятърът... лута се, броди без път.
Нощта тихо стъпва на пръсти, ...
1.2K 13 12

С босо сърце

Босо – сърцето подскача на пъстра поляна.
Може би иска то миг пеперуден да хване.
В младо зелено се кипри мосю храсталак.
Облак щастливец издува сметанов каймак,
но дефилират суетните миски – звездите. ...
560 4 16

Мартенски сняг

Снегът през март е сюрреалистичен,
избягал от съня на някой луд.
Усука като прежда кукувича
дърветата и предизвика смут.
По принцип март си е непредсказуем ...
580 1 4

Сняг

Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
971 11 24

Орисия

Да пребъде по изгрев небето
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма ...
638 1

Зов за пролет

Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
552 2 4

Пролетен копнеж

Пролетта дойде на пръсти
и погали с полъх нов.
Тя душите ни разлисти
и пося в тях благослов.
Слънцето разпери длани ...
1.1K

Зимна вечер

Зимна вечер
Никогда с собой я не полажу,
Себе, любимому,
Чужой я человек.
Сергей Есенин („Метель“) ...
758

Бленуване по лятото

Тя, пролетта, не е дошла все още,
а аз за лятото мечтая вече,
да ме прегръща въздухът среднощен
и да броя звездите отдалече.
Студът не ми е враг, но ме приспива, ...
580 2 8

Нощна пеперуда

Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...
756

Неизбежно

Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...
Зимата, зад хоризонта скрита ...
383

Творецът

Творецът сам е по душа,
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
785 3 6

... A мълвяха, че слаб съм, побъркан Сизиф

Като синци небето хвърчила навърви,
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
518 2 4

Февруари

Февруари някак промени се –
малък Сечко хич не се показа,
само вятър, мокър сняг харизан,
кал и шума в горските оврази.
Февруари е като попарен, ...
908 2 7

Безлунно

Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...
519 3 7

Контошче бело тази нощ скроил е...

Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
1.7K 5 7

Чесън по пладне

Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
1K 1

Разходка

Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
1.7K 9