Днес и слънцето разбра -
празник е голям. На всички деца.
Цял ден не се прибра.
Да има време за игра.
Облаците потупа с ръка. ...

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.
Всичко започна така…
По време на обедната почивка въпросният колега го привика в кабинета си и му каза:
– Марине, обадиха ми се с предложение ...

Глава дванадесета
Неговите правила – добре,
или „Само ако ти желаеш“
Вечеряме по същия начин. Този път Роуз е сервирала и вода.
– Ще искаш ли кола по-късно? – ме пита Сам и започва да се смее, другите се споглеждат. ...

Беше нежна и крехка, обичаща и обичана. Дълбоко в себе си беше построила крепост, криеше се там когато беше най-слаба, най-уязвима, криеше се там когато не искаше да виждат сълзите `и. Когато някой крадеше от нея. Взимаше `и цялата увереност, енергия и стимул. Открадна `и вярата, потъпка мечтите `и, ...

Оказва се, че нужно е на Бог,
дяволът да го замерва с камък
в избистрени води, като залог
за върховния закон и данък,
който плащам със кървави монети, ...

3:00 през нощта е, а Аз отново не спя, взирам се в безмълвните стени на мрачната си стая и имам чувството че поне те са с мен, и че поне те ще ми проговорят... Но уви - те продължават да мълчат, сякаш тяхното мълчание отразява знак на болката, на онази тежка и горчива болка пропила ужасът си в тялот ...

Стоя в моето малко човешко гнездо
в клоните на бетонно високо дърво.
Наблюдавам на звездите ярки светлината
и гледам в тишината тъмнината.
Бавно заспива градът... ...

Бабо, ти плела ли си някога венче от цветя?
Плела съм, чеденце, плела и вятъра в тях
съм оплитала. От слънчеви лъчи, трева,
планински цветя, дъга, вода даже изтъках
платно. Приших му дребни маргарити. ...

Обичаме си ние националните герои. Портретите им окачваме, дните на смъртта празнуваме /както се изразяват някои/, годишнини честваме.
И най-вече ги обсъждаме от битово-егоистична гледна точка.
Защото героите български показват едно нещо – можело е не само да се оцелява, а да се живее. Истински, мор ...

По телата се разхождаш,
победител се наричаш.
Нещастен крадец,
с най-тежката присъда,
доживотна самота! ...

Аз съм и себе си, и никой.
И камък съм, и съм вода.
И вятър бил съм, и сърдито
съм късал корабни платна
Аз огън бях и силно светих. ...

Педро Инфанте - Слънчице мое
-------------------------------------------
Autores: Quirino Mendoza y Cortés
-------------------------------------------------
Автори: Кирино Мендоса и Кортес ...

В блясъка на утринта
от купола на небесата
идваше каляска чудновата.
Кочияшът- бедност щастлива
размахваше камшик. ...

За Море ми служат очите ти,
когато ми липсва песента на рапаните.
С клади завивам се Нощем,
когато луната очертава профила ти
и открадваш съня ми, ...

А казват знаели да плуват,
проблемите и в алкохол,
от много мисли се надуват,
заемат целия ни хол.
Избиват в римите банални, ...

В сънищата вярвам, само в сънища,
в тях е чиста моята душа.
Из росата газя във просъница
и след туй на слънце се суша.
Ако вярваш силно, вярвай в сънища. ...

В една пролетна дъждовна нощ, вървейки по празните квартални улици, ме спира непозната възрастна жена. С очуден поглед ме пита:
- Какво ти има дете? Защо си толкова тъжно?
- Любовна мъка бабо.. - отговарям и с насълзени очи.
Старицата помълча малко и рече:
- Седни чедо! Разкажи ми! Та да ти олекне н ...

Детето в мен непрестанно умира -
от гняв, от укор или във борба.
Мечтае изгреви, пепел намира
и вечно мечтае за свобода...
И все се чуди дали ще порасне ...

Не помня то къде остана,
изгубено в отломъци сърце,
збравено и с нелечима рана,
принудено по пътя си да спре.
Не ще го търся, нито ще го моля! ...

Колко хубаво е, когато си дете,
да си зрял значи да те боли,
да имаш тревоги, страхове,
да се бориш с дяволи,
да знаеш, че ще си отидеш някой ден, ...

Посадих дръвче
малко, клонато
от силния вятър
му правих заслон
с вода го поливах ...

Порцеланови нотки на страст се разбиват в душата ми, докато мислено ти подарявам пеперуди.
Хиляди цигари изпуших, чак прегорях от желание да бъда част от света ти.
Гласът ти лекува раните от минала любов, събужда трепети...
Изяществото ти и аз се се сблъскваме отново.
Не мога и до днес да го прогоня. ...

3 Част
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Дадох път на стоящите зад мен жена и мъж. За мое най-голямо учудване мъжът се обърна назад. Вдигна ръка и каза нещо на групата младежи. Щумотевицата временно поутихна. Но то бе само докато те с жената се мушнаха в дупката. След това - стой па виж. ...

Застраховка любов_1
Не знам сънувах ли те, или бе до мене.
Косите пак ни се бяха оплели,
мечтите огромни криле,
летяха красиви и много смели. ...

Забързани във дните неуморни,
препускащи като часовниковите
стрелки, забравяме за ценното
ни вчера и ний деца тогава сме били.
Забравяме за този свят тъй топъл, ...

6. Театърът
Знаеш ли колко деца останаха без бащи? Скоро щях да си спомня тези думи на баща ми.
Росен и Стела бяха брат и сестра, майка им беше актриса, а баща им бил журналист, осъден на смърт от Народния съд и убит. Той не е въоръжавал бойни групи за борба с комунистите, не е палил мелници, а само ...

Във небето летят
пеперудокрокодили,
розови са те на цвят
и са сладички и мили.
Снежинките пък имат си крачета ...

Ти наистина ли искаш да му се обадиш? Ето, намерих ти телефона му. И какво, ако той ти вдигне? Или пък някой от колегите му: "Да, един момент, сега ще го извикам..." "Ало, да?". Е, ще си глътнеш ли езика? Или бодро ще го попиташ: "Здравей, защо от 10 дена (май и повече) не ти работи джиесемът? Онзи, ...

На Габриел, Павел и Иван
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй ви е било писано
да се явите сега. ...

Баба Грешка извади последните мекѝчки от цвъртящото олио, изключи котлона и с наслада пийна от чашката с кафе. Хората вече щъкаха насам-натам, жадуващи да срещнат и нея, и дядо Грешко, и техните внучета Грешчица и Грешунко. На баба слънчицата! Снахата и синът ги създадоха по погрешка. Когато се ожен ...

Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...

ВИДЯХМЕ ВСИЧКО ЩО Е БЪЛГАРСКО БИЛО
На 02.11.2007 г. дванадесет автора от Сандански, Петрич, София, Благоевград, Сливен, Кресна и др., заедно с председателя на МВП – Катя Ерменкова и с преводача на МВП – Иван Тупалов, бяхме посрещнати, с много топлина, от македонските поети и техните представители Зо ...

От празна чаша пия аз
на дните тихи суетата,
а нощем буден към Луната
летя – неводен от компас.
Летя, изпаднал в тих екстаз, ...

По следите на Изгубеното време...
Веднъж, в магична люлякова вечер
застанал сам пред морската стихия,
замислих се как Времето изтече
в нелепата житейска залисѝя... ...

Първи юни! —
На света
веселостта!
Първи юни! —
Децата! — ...

Мерило ли е нашето вълнение,
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането ...

Ярък лъч светлина,
осветява моята душа.
Надежда нова се роди
и даде път на новите мечти.
Но ето нещо пак ме дърпа ...

Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи
Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи
Безславно оковани с бронята на чувството
В капана на материята, на греха и лустрото.
Затуй се борим всеки ден, кой както може ...