Отлагаме за утре нашия живот.
Тогава щастието наше,
няма начин, ще го бъде,
Тогава ще осъществим
мечтите от съня, ...

Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост. Да, Алекс, дори и крайно оглупял от новия ре ...

Предели безпределни с причина
надскочени, с устрем окрилени.
Старо русло, то за миг отмина,
в новото макар да сме "зелени".
Смелост блика - страхове отмива. ...

Бяло е – непоквара.
Японски жерав
танцува в снега.
Приказка стара.
Коприва – за царя. ...

Студът превзема
тротоарите.
Опустяват
детските площадки
и пероните. ...

Елизабет последва страшника, стараейки се да се държи близо до него, но без да е твърде очевидна. Знаеше, че той не й вярва, но тя бе убедена, че в банята бе имало някого. Това, че просто се беше изпарил, само затвърждаваше страховете й, че е силуетът от сънищата й. Така се надяваше да се бе отървал ...

Сърцето не е само орган на човек,
то живо е, тупти в тялото от ляво твое!
То вълнува се от ценностите от миналия век,
тупти в гърдите ми ти моторче любимо мое!
Пак ти мое сърце туптиш отново по-различно, ...

Завих се с непробудна тишина,
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян ...

Щом знанието носи ти печал
пустинята е мъдрото ти щастие,
захвърлиш ли живота отеснял
ще пиеш от оазис безпристрастие...
Щом вяра не достига и стоиш ...

В кафенето бе многолюдно и задимено. През големите панорамни прозорци се сипеха снопове слънчеви лъчи, врязваха се смело в дебелите пластове синкав тютюнев дим, пронизваха ги, изтъняваха в битката и омаломощени хвърляха бледи отблясъци по пълните със сдъвкани фасове кристални пепелници. Приглушено з ...

И някак си така ми стана мило…
Момчето в мен като се възроди,
отново хвана синьото хвърчило,
и литна то над хорските сплетнѝ.
Дали боли? Защо си се покварил? ...

Недоверчиво срещнах те - съдба.
Не се усети, или не разбра...
Аз предусещах всичкото това,
среща живота, разделя смъртта...

Бавно, бавно тече тишината
и пулсират минутите лепкави
към момента на срещата с теб...
Целуни ме, моя тиха Любов!
Теменужена нежност попива... ...

22,00 – 23,00 часа
Аз отивам при Витанови. Звъня, чувам шум зад шпионката, сетне мъжът ми отваря.
- Жена ми си легна, уморителен ден е имала – обяснява ми той, докато свалям обувки в антрето – Но, ако трябва, ще я събудя…
- Не, не… Аз идвам просто да доуточним някои неща… - мърморя наведен. После се ...

Значи попадна на загрижения Водолей, който иска да бъдеш дарена с внимание, нежност и оптимизъм, но съвсем по бащински. Ти си Малката принцеса, която е така крехка и неоправна в живота, със съсипан стимул, който трябва по бащински да поддържаш високо...
Малката Кралица, която трябва да държиш, за да ...

- Със теб участници сме в скучна драма,
и дърлим се "по график" всеки ден.
Къде отидоха онези двама
младежи, влюбени във Пол Верлен?
Косата ти мирише на яхния ...

Самотно стръкче цвете
във вазата стоеше
и тихичко говореше
със кръглата луна.
Малко поовяхнало ...

ТЯ Е ЖЕНА
На земята не всяка жена е Богородица,
но всяка е озарена от Нейната светлина.
Любовта й свята не признава граница -
майка всеотдайна, спътница до мъжа. ...

Глава V
Отвори очите си. Не че беше спала. Главата ѝ кънтеше. Страшните думи се блъскаха по меджу си без да намерят изход. А ударите се засилваха... Не издържа много в леглото и стана. Още беше тъмно. Направи си кафе и излезе на верандата. И за първи път ѝ беше трудно да се усмихне. Трудно преглъща ...

Стара рана си припомням -
Много... много ме боли!
Как в разцъфналите клони
бяхме само Аз и Ти!
Ти бе птица - сладкопойна! ...

Всичко започна
в онзи бар, където
пътищата ни се пресякоха,
в онази задимена стая
на по цигара, ...

Тъмнина опръска светлината
заема място в мисълта.
Ще опръска ли душата
с мисли за смърта?
Скучно ли и е на самотата, ...

Пожелай си нещо,
каза тихо.
И за миг затвори
тя очи.
Пожелах си ...

Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми е ...