Запечатай лика ми, художнико! Нека боите
изрисуват тъгата ми в темперно-розов нюанс.
Ето, четките носят се в бърз и живителен танц,
та поне да остане за бъдното мъката скрита.
Не рисувай сълзата под лявата черна ресница - ...

На сцената и тази нощ
принцеса в бяло репетира,
от ложата незнаен гост
ролята й силно аплодира.
По стените бледа светлина, ...

Този град
събрал е
в себе си
тъй мила
и тъй драга ...

Аз – Хачико, ще остана и ще чакам този ден,
в който моя мил стопанин ще остави знак за мен.
Много хора ме докосват и не виждат мъка в гръб,
той, животът, ръб е остър, но понякога и тъп.
В глъб съм куче от пътеки на изстрадали съдби, ...

"Ще те бием, момче,
нищо че камерите ни снимат.
Не можеш да ни кажеш копче,
защото властите ни протекторират.
Ще ви налагаме без милост, ...

... сърцето с дупка пише аромати...
... вятърът ти ги изпрати...
Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела. ...

Повярвай ми,
не можеш ти да ме опитомиш,
единствено пред Бога се прекланям...
Поканих те,
не искаш с мене да летиш, ...

Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ...

Вижте, колко съм голям,
първи клас преминах вече.
Мога да науча сам
даже за Китай далечен.
Вестниците аз чета ...

Такава - красива! (и с тъжни очи) -
тя често по пътя минава...
И само в кафявия поглед личи -
отблизо тъгата познава.
Широко вратите на свойта Душа - ...

Тук по тия земи е хладно. Няма студ, а само напомняне за нея. Често чувам, че и хората са такива, но аз не усещам подобно нещо. Сдържани - да. Умерени. Деликатни. Толерантни. Тук съм видял толкова усмихнати човеци, колкото не съм виждал нийде по света, където и да съм бил.
Срещу прозореца на апартам ...

Едно малко слънчево зайче
през прозореца влиза.
Тича, търкаля се, подскача
и иска да се усмихна.
Почти непосилна задача. ...

Не искам теб със никой да деля!
Аз искам любовта тук цяла без остатък!
Как парченца с някой да деля,
в тез парченца любовта къде остава?
Аз не искам любов с някой да деля! ...

Преди „пожàлих“
казвахме, а не — „сгреших“,
и не болеше.
Преди „пожàлих“
казвахме, е не — „сгреших“, ...

кап
кап
!нима
тамян нямат
откакто ...

Маестро, искам и аз прима да стана,
в цялата си прелест пред всички да застана,
тон за песен да давам,
солов глас меден загорски да извисявам,
цял хор по мен да припява ...

Какво е да имаш майка?
Това е, когато не виждаш кога се е събудила, за да може щом отвориш очи, на масата да те чака закуска, с чаша топло мляко. Да те изпрати сам с две думи, които сякаш шепне, да се пазиш от всичко, което е извън твоя дом. Да не знаеш, кога е намерила време, въпреки че е ходила на ...

На пук на всички банални, любовни истории, тази която ще ви разкажа, все още кара хората от малкото ни градче да настръхват!
Всичко започна преди години, в един слънчев, априлски следобед, когато се чу за някаква катастрофа. Човек изгубил управлението над автомобила си, блъснал и убил мъж и жена, сл ...

Българинът е замесен от особен вид тесто, което
бавно втасва, трудно се формува, но пък издържа дълго на печене.

Тази Пролет я чакам аз цяла година
и на щъркели бели изпращам пак вест,
че измазах с вар най-накрая комина,
че им пазя гнездото от лани до днес.
И да знаят, че баба и дядо ги няма, ...

Грозно.
Черно и нелепо.
Време на "Личност" без личност.
Време позорно и гнетно...
Мерзост. ...

Банный переулок
Бывает жизнь человека идёт тихо, и неожиданно обозначится, загремит с неведомой стороны.
Это как оказаться в проулке меж двумя улицами, не знаешь куда идти, вдруг споткнёшься - одну улицу корёжат трамваи, заводы и фабрики с обеих сторон гремят, по всей длине из труб - дым струится, п ...

В едни кафяви очи погледнах.
Загледах се тайно.
В самите очите наблегнах.
Говореха ми те омайно.
Едни кафяви очи, навсякъде. ...

Човек израства духовно по различни начини. Независимо от изкушенията, обидите и разочарованията, които съпътствуват живота на всеки човешки индивид, той може да постигне Целта на живота си единствено като превъзмогне споменатите по-горе негативни фактори, но не и като се опита да ги заобиколи по еди ...

Мога да бъда тачен поет
тръгна ли със силните на деня,
ще им редя куплет след куплет,
с тях над света ще полетя!
Ще получавам добри хонорари, ...

Бях сам,споделях,търсех...
и не веднъж се молех за любов.
Отнасях болката ,дълбоко в мене...
подържах, измисленият грях.
А там ...

Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта, ...

Всеки ден поредна нота
в мелодия една и съща,
така минава си Животът
и само споменът се връща!
Оркестърът ни уж поглъща, ...

Вече петнайсет години живея извън България. И всеки път, когато се върна, срещам тъга в очите и на близки, и на непознати хора. Щом чуят, че съм емигрантка, започват да се вайкат и да напяват с тъжен
глас : Ох, горкичките, къде се пръснахте като пилци, няма ли да се връщате, как издържате там…
Иска ...

Превод от японски!
1.
Улицата, по която някога
вървяхме заедно, вече я няма.
Въпреки това продължавам да вървя. ...

Morgens steh ich auf und frage:
Kommt feins Liebchen heut?
Abends sink’ ich hin und klage:
Ausblieb sie auch heut.
In der Nacht mit meinem Kummer ...

Лудо, младо...

Болката остава...