Да те обсипя с целувки,
както онази нощ,
която в мен пробуди,
една различна любов.
Красиво е да те гледам, ...

"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи, ...

Сънят ми беше мноого странен,
и не може да се разгадае.
Пепелникът днес остана празен.
ПълнолуДие е и влияе.
Започна трудно, три пъти заспива. ...

родната
синева
родните
зарева
родните ...

Така ми писна, дяволът го взел,
да бъда все за някого безплатен
удобен, винаги готов мотел,
във който да си настани душата.
И кой ли не – скучаещ и пиян, ...

Погребаха най-сетне любовта...
Край прясното й гробче помълчаха...
Отсъстваха дежурните слова,
една сълза за нея не проляха...
Но хвърлиха по шепа пръст все пак - ...

Мечтая за уют и малко топлина.
Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж.
Обичам сутринта и веселите птици, ...

От кога ли, все мълча и мълча...
Струни скъсани... В душата ми сухо –
като рухнала къща,
като пепел в пещта
е гласът на ехото глухо... ...

Дъждът си рони капката по капка
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.
И тишината си пробива път ...

Петрано, мари Петранке
Петрано, мари стопанке.
Излизай, мари на двора,
на двора пълен със хора.
Посрещай, мари сватове, ...

Светлината на пътя изгряла в теб,
разкри, красотата на твоите очи
Не очаквах да видя безкраен свят,
Свят от нестихващи златни лъчи
Случаен звън и пробуждане в мен на ...

Глава XXI
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ...

Чувствата не се копират!
Хората не са със етикет!
Спомените не умират!
Господ е Перфектният Поет!
Всичко е написано на книга ...

Поддържат визията на страстта,
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...

Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат, ...

Не спах добре. Въртях се на ляво, на дясно. Не исках да се докосвам до Боб. Свивах се на кравай като бито куче. Устната ме болеше, но не се поду заради бързата ми намеса с лед. Боляха ме гърдите, бедрата, всичко…Слънцето изгряваше над хоризонта, а не ми се ставаше от леглото. Как ще се разправяме дн ...

По пиърсинга
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...

Приемаш своята Съдба
не търсиш никаква следа,
това е драснато за теб,
поглеждаш и напред...
На Спирките си - поседни, ...

Бе времето като монета кръгло,
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...

РАЗГОВОР В СКОБИ
– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло? ...

Щастливците ли?
Остави ги да живеят
и да се заблуждават, че са щастливи!
Нима щастлив е този,
който над чуждата болка ...

Страшни бяха очите ти онази вечер!
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление, ...

Част от тях ги родих като птици
и, поглеждайки плахо нагоре,
ги побутнах във стройни редици
да летят и за мен да се борят.
Част от тях ги родих като камък ...

Да бъде!
Както винаги ще бъде!
И както винаги е някакси било!
Луната в сянка земна ще се скрие
тъй както пиленце под майчино крило. ...

В скута на шубраци стари,
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели ...

Лятото! То е красива девойка,
която вихрено лети на конче
по зеления път през буйни жита...
Закачливият вятър й шепти нещо в косите,
но тя не го чува. Смехът й се лее ...

в кипването на
кръвта ѝ тържеството
е на младостта

1 януари, сутринта, Годината на Дракона.
Той се надигна със скърцането на половин вековен танк. Или на разпадащ се динозавър.
На масата имаше бележка: „Отивам до нашите. Армеята е в хладилника. Хладилникът е в кухнята.”
Мъжът отиде до огледалото. От него го погледна някакъв извънземен с подпухнала ф ...

Съсипахме природата…
Първата ми мисъл оная вечер, когато срещнах жена, разхождаща кучето си. Дребно такова. С нахлузена дрешка.
Хладно си беше, да…
Ама мигар дивите кучета, вълците, чакалите обличат дрешки в студената нощ преди лов?
Живеят си – според законите на майката природа… ...

Мъри пак преследва Мики –
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри ...

Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК – ВЯРА
Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни. ...

Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...

По белтъците на вълните
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...

Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...

Ти си имал такава жена...
Само с нея светът бе различен...
Беше млад. Бе разперил крила.
Беше влюбен. И беше обичан.
Беше твоя. Докрай. Без остатък. ...

Само няколко крачки до себе си ,
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища ...