Ярък лъч светлина,
осветява моята душа.
Надежда нова се роди
и даде път на новите мечти.
Но ето нещо пак ме дърпа ...

Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи
Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи
Безславно оковани с бронята на чувството
В капана на материята, на греха и лустрото.
Затуй се борим всеки ден, кой както може ...

01.06.2019
Доброто,хвърлено в морето...
Веднъж,минавайки по улица безлюдна
видях премръзнали-баща и малка дъщеря.
Сандвичи продаваха-задача трудна, ...

Ръката ти внезапно се отдръпва.
И в миг светът се сгромолясва.
Заглъхват в мрака тихите ти стъпки.
Сто мълнии пред мен проблясват.
Реките вече ще текат обратно, ...

Публиката знае!
Тя усеща, когато
извадиш сърцето си
и го поставиш в ръцете ѝ!

С ръце и поглед жадно ме събличаш...
Очите ти блестят във тъмнината.
Не знаеш ли: телата си приличат?
Физическа обвивка на душата...
Ти мислиш, че без дрехи ще съм твоя... ...

Когá умрéм!
И трева да нѝкне,
и бодѝл да рáсне!
Сега нéма да го бъде!

Никой не е готов за това! Никой не е роден,за да знае какво е! Разбираш го веднага, когато ти подадат малкото половинметрово вързопче в родилният дом при "изписването". Всеки от нас е " изписан", но никой няма спомени от този ден. Ако трябва да попитате някой, това е гордият татко. Той помни и ще по ...

Дойдох, видях, живях
и нищо не разбрах.
Надежди, страст и грях...
И бях аз и не бях!
Видях, живях, живях ...

Екзистенциално... № 5
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...

По-страшно няма от самотни стъпки
по мокра улица, сред полунощ.
Ти тръгна, без да се обърнеш,
оставиме сама в нощта.
Всеки тръгна в своята посока, ...

Към българския народ с Любов!...
... българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезнем...
Народе български защо ли
все влачиш робската съдба: ...

Заслужих вече своя хляб -
през дните си не бях и слаб.
Макар житейската вълнá,
че зидаше пред мен стена.
Но аз бленувам своя Рай ...

САМЕНЖА
Завкадрами Белоручейского леспромхоза Зубов, каждое лето выезжает в дунайские рыбхозы заключать взаимонужные договора с бедные лесом хозяйства. Все знают, где Зубов – там трудонормы с вершками округляются.
- А? так- так…
Рыбхозы командируют бригады свободных в зиму людей валить далёкий лес. ...

Лилии и две сърца...
Помня те с букет в ръка.
Падна над града нощта,
без гласа ти - самота.
Пет лъжички сладолед, ...

Пролет е...
Мирише на окосена трева, на дъжд, на Любов!
Ухае на акация и липа! Ръката ти е в моята! Малка, тръпнеща, но...Всевластна!
Бих дал мизерното си съществуване за Нея!
Мизерно ли казах? Това е само метафора! Имах предвид невъзможността на Живота си, без Нейно Величество Любовта! ...

Пухкави кадели, облаците бели...
но от тях незнайно градушка заваля.
Цялата реколта отиде под леда...
Ами сега, кой виновен е, не знаем?
Кой ще каже аз сгреших... ...

Сърцето ме боли
Сърцето ме боли,синко,сърцето боли,
а казват то било е само мускул дали!
Когато си тръгнах, аз останах с вас,
далеч,но за вас мислех всеки час! ...

Видя се в гръб. Сам. Приведен, прегърбен, с побеляла коса. Със същите вехти износени дрехи. След толкова години... Същата стая, същите поочукани мебели, покритият с петна килим, пожълтелите стени, пукнатото стъкло на прозореца, същият унил пейзаж навън. Явно все още пушеше, защото пред него на малка ...

Усещам се някак свършен,
и няма вече тревога!
Живота ми е прекършен -
това искам и го мога!
Аз избрах друга посока. ...

Така във градската природа,
милички , деца , любими ,
има си една порода
от пернати индивиди .
Баба Лена ги нарича - ...

Когато си отида от света
едва ли някой много ще тъжи?
Напразни ще са всичките слова
които мой приятел ще държи!
Въздишките излишни ще са, знам! ...

любовна логорея
на земята се изсипва
дъждът прониква в нея
след снощната тиха молитва
капката капва върху сухата пръст ...

Когато искам да съм зла
и просто ставам себе си,
когато се направя на красива
или се крия с дни от слънцето
когато нямам грим ...

Изоставена в двора ей там
лежи стара стомна - столетница.
Много видяла е и преживяла
малката тумбеста клетница.
Нявга от майсторски ръце ваяна, ...

Жадувам за сърце, което обича.
Искам да отпратя самотата.
Сирота душата ми мечтае
за тази нежност що гали,
за обич силна, безгранична. ...

Експериментално мултимодално обучение с участието на родителите- един възможен модел на приобщаващо образование
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици”- град Търговище
The article deals with an experimental model for inclusive education through multimodal appr ...

Разпитвам уморени ветрове
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия. ...

Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори. ...

Значи, за глобалното затопляне
не е виновен старият котлон
с честото готвене,
нито пък заклетите пушачи.
Загнездил се е в душата ни озон, ...

Някога ще се превърна във вълнá.
Ултра. И нискочестотна.
Без никаква парадоксалност,
само с промяна на ъгъла,
ще знам абсурдната развръзка на ...

О,как убийствено обичам,
Как слепотата е залегнала в
умът ми, засенчен от сърцето!
Като присъда на съдбата
аз приех да те обичам и не съжалявам, ...

Разлиствам пориви с ухаеща стаеност
и с много обич в цъфнала душа,
мечтая в тихи сутрини да пея
и да оцветявам своята дъга.
Сега наричам си ...