Вървя нанякъде увесил нос.
А слънцето събужда пролетта.
Изтъркано е, но съм много прост -
Така как да повикам любовта?
Усмихвам се - просто пожелавам. ...

Какво да го правиш -
време.
Ту меко, ту мразовито.
Проклина отвреме-навреме,
навярно ни е сърдито. ...

Нито надежда глупава,
нито си глупав страх.
Ти си ми просто хубава,
просто си ми добра.
В спомени непотърсени, ...

Не се побрах в нарочно разписание.
На чужди гари не натресох крак.
Избягах от ръждивото признание
на неуморния последен влак.
По релсите на нещо твърде лично, ...

Уплаши се,
че нашата среща
ще е любовна?
Напротив,
ще бъде почти случайна. ...

Дойде от зрънце жито на таз земя, с усмивка
и плитки на сноп – Жената, голямата стъпка
към любовта, към Бог.
Очите й пълни с времена, копнежи, надежди,
радост, тъга - все думи, които не се побират ...

Живот, таз палава шега начало край
и все игра, игра на любовта.
Живот тоз палав карнавал,
тоз облак от мечти, от страст,
тоз танц, тоз вихър на любов, ...

Благодаря ти мамо, за неспирните ти грижи,
благодаря ти че всеки ден си ти до мен,
благодаря ти че си най-добрата ми приятелка
и всичко мога да ти споделя.
Съжалявам, че понякога страшно те ядосвам, ...

Честит празник!
/Няколко истории от хумористично-сатиричния роман "Калейдоскоп" - част от който е тук/
- Ммммм, хубаво е кафето. Моичкият не може да ми свари такова. Пък е и малко мързелив. Решила съм – като умре, ще го кремирам и сложа в пясъчен часовник. Хем нещо да свърши, хем да се кефя, когато ...

00,00 – 01,00 часа
В подножието на един от хълмовете има малък парк. Улицата е добре осветена и виждам високи борове, малки красиви ели, вече повяхващи цветя. И светли алеи, покрити по всяка вероятност с бял пясък – кой знае отде докаран. Някъде сред парка се мярка висока къща – два или три етажа…
П ...

"Жена ми хич не е това, което беше -
не моли вече, а пък заповядва
Преди смехът и в стаята кънтеше -
cега мълчанието и ме радва.
Че винаги, когато проговори ...

Опитвам се да бъда като лист,
пропит с мастило черно и тревожно.
Не търся ръкопляскания, бис –
преравям пътя, търсейки изконно.
Дори една-единствена душа, ...

Насън те любя само в полунощ,
и устните ти пия до насита...
Извайвам те в мисли от разкош,
над мен простираш сила лековита.
А после ти отлиташ ненадейно ...

Сядам аз да пиша,
за ужасяващи картини,
не може вече да се диша,
не останаха неща значими.
Над нас вали порой ...

Бе слънчев, ярък ден.
Без мисъл или пък разсъдък.
Порази ме нещо в мен.
Бе нейния поглед дързък.
Накара ме да чакам. ...

Омразата е твърде жилав хап,
който много трудно се преглъща.
В душата се събира като скраб
и изведнъж отново се повръща.
Омразата е често пропаганда, ...

В този ден мъглив, студен, дъждовен
в душата ти е враждебно, отесняло.
От нейде полъх те следи лъжовен,
или пък е цяла зимна, снежна хала.
Защо дворците светли ти оставяш, ...

Три червени карамфила,
три в букет кордела ги е свила,
подарък в осмомартенския ден
на жената любима до мен.
С целувка нежна ще й го дам ...

На теб и до днес не приличам по нищо,
освен по трапчинката, кацнала вляво.
Ти вдъхна ми въздух, затъкна огнище,
което, възгорда, напуснах отдавна.
Не мисля, че също от теб съм заела ...

Душата си на тебе дадох,
сърцето си докрай отдадох,
същността си аз пред теб разкрих,
щом устните си в твоите впих.
Обичах те. Красиво и ужасно. ...

Казват,че в семейството мъжът главата бил
и вземал само той най-важните решения.
Но някой друг добавил, че е шията и оточнил,
че тя върти главата във всички направления...
И шията, по-важната - не друга, а била жената... ...

Гърдите ми са батискаф
дълбоко във илюзията спуснат,
за живот в хоризонтала.
Време е въжето
разклатено във дълбините, ...

Сълза по бузата се спуска...
истривам я със таен ритуал,
усмихвам се,но с кривата усмивка
на човек със болката живял.
Прегръщам тъмнината с обич ...

Небето спусна синкаво лилав воал,
безплътно пада нежно еднозначно.
Попаднал в боровите мигли засиял,
притихна мекото дихание прозрачно.
С дъх напоен воалът носи песента, ...

Не те целунах в тъжната неделя.
Не и както бях си пожелал.
Написах ти безброй стихотворения,
посветих ти даже целият ми свят!
За теб е най-красивия ми стих, ...

В лунната пътека на морето
сянка смътно се мярка.
О, блян чуден на сърцето,
огрей ме със светлина ярка!
И нека се разсеят дим, мъгла, ...

Любовта си „назаем“ не давам.
Не отдавам на кредит душата си.
Щом обичам – докрай се раздавам,
но понякога … яхвам метлата.
Туй присъщо е, знам, на жените. ...

Твърде дълго търсех думи,
но бяха трудни и тъжни;
този свят пъстър и шумен -
никому не остава длъжен:
все зората ще ни вика, мами, ...

Мисли за мене като за огън,
който ще разпалва мечтите ти.
Мисли за мене като дъжд,
който ще отмие сълзите ти.
Мисли за мене като за вятър, ...