Една сова ми разказа:
Имало едно време двама братя. Те живеели високо, високо в планината, където не бил стъпвал човешки крак. Всеки ден водели спор помежду си:
- Човеците, които живеят долу, под планината ме обичат повече от теб - разпалено говорел Лошото.
Те обичат караниците, клюките. Всеки ден г ...

Мелодията е простичка, но трябваше да я изкарам от главата си по някакъв начин.

(Превод на руски превод)
Вълна̀ с море в разлъка
Вълна̀ с море в разлъка
покоя не познава.
Избила в пенест ручей ...

Billie Eilish - The End of The World *
Breathe the air again
It's a beautiful day
I wish this moment would stay
With the Earth ...

/втори вариант на превод/
Текст: Костас Балахутис
Музика: Христос Пападопулос
Изпълнител: Стаматис Краунакис
Влез, казваш, не оставяй днес ...

Billie Eilish - I Love You
It's not true
Tell me I've been lied to
Cryin' isn't like you, ooh
What the hell did I do? ...

Ботев - преди и сега
Колко тежко и нетрайно -
Ти да вярваш, че си вечен?
И Те предават, обичайно,
робството им Ти завлече. ...

ВЯРА
Днеска за Светлото Утре ще пиша,
също за Своята Вяра в Човека:
Вяра, която в гърдите ми диша;
Вяра, която проправя пътека, ...

Светът в мен се разпада...
нямащ вяра в нищо и никого...
нямащ абсолютно никаква надежда...
неспособна да мисля...
неспособна да чувствам... ...

Вечер без Спомените...
Вечер... А необичайно
тихо ми е във Душата –
Спомените някак тайно
ги отмъкна Необята... ...

Вечер...2
Огънят в камината загасва
и изстива бавно пепелта –
в нея със усмивка тъжно-ласкава
въгленче трепти, мъжди едва... ...

Романизиран коктейл от реални необичайности.
Част 4
Нооо…
Спомена явно яко ме бе сграбчил в прегръдката си защото пак мисловно се връщам в зоната на Ориента. А то към тогавашния момент си бе разбираемо, че след толкова рискове в пътуването до Суец и то тъмна личност от класа като Иракчанина, започна ...

Юнак с чета сърцата
слезе на брега козлодуйски.
По волята на съдбата
след битка с тирана турски
без страх падна в борбата, ...

Спомен в залеза...
Една през бури минала корвета,
в платната – вятър и плющящ, и галещ...
Бе някъде из Южните морета,
а фантастичен там е всеки залез... ...

Този народ знае само едно -
Да страда, да страда, да страда,
сред малко добро, в много зло,
поел, изглежда, пътя към ада.
Векове е бил тъпкан и роб, ...

Бог е бил самотен, адски самотен!!! Нервите му не издържали и Той се пръснал във всички посоки на вселената! Именно така е възникнал Големия взрив - и ей ни нас, децата Му... имащи се за нещо повече от Него.

Зайко подскача в близката гора,
ето ме и мене,
ставам аз сега!
Хитрата лисица с опашка свита,
и тя горделиво вдигна главата. ...

Нека
ден и
нощ е
Втори юни –
сиреч ...

Ако имах право да те помечтая
бих те измечтала във живота си,
сложила бих и сърце и тяло
в твоите ръце и своеволия.
Ако нямаше го времето, ...

Създавам те по мисъл и по памет,
за да докажа, че те има някъде.
Защото си ми нужен и ми липсваш,
ще те нарисувам от пясък!
Започвам щрих по щрих ...

Защото постоянно си във мен -
страстно устните ни се докосват.
Спомням всеки миг съприкосновен -
енергиите ни се кръстосват.
В обич същностите ни се сливат. ...

Всичко в бизнеса е мое-твое!
Искаш наше, ам' не мо'е!

Разсмивам Господ, ден след ден,
макар да ме боли, от смях, душата.
Едва ли друго Той очаквал е от мен,
когато влагал е в човеците мечтата.
За всичко друго, вярно, има си сезон – ...

О, колко малки са сине
устните твои в светлия ден,
те сучат сладкото биле,
на живота, си вече във плен!
Ти радост запали за двама, ...

Добродушко станал дядо,
внуците отдавна се родиха,
с имена послучай днешно време
се кръстиха: Злоба и Лицемерие,
но има Добродушко син, ...

мрачно е навън, мрачно е и в душата
макар, че любовта още мъничко гори
ето го блясъкът на светлина
от прегръдката с която ме дари
в очите мила моя е безнадеждно ...

Привечер, на село, и на двора
Преди черешова задушница
Прониквай в мен, като спасение
Навлизай бавно... Движи се бавно
Движи се с ударите на сърцето ми ...

Забравихме, че имаме души...
Изгубихме се в мрак от бездуховност.
Мерилото на всичко е пари,
а слепи сме за истинската стойност...
Забравихме във дните си да бъдем ...

Пясъчни замъци, смели мечти,
мислени изгреви в солени води.
Знойни крайбрежия, лунни пейзажи,
колко обичам те,
липсваш ми даже в дневните сънища, ...

/На Тихомир, който днес трябваше да стане на 30 години/
На втори юни, рожбо, те родих,
на дата свята за народ, Родина,
но шест години... датата е стих,
чрез който болка в римите изливам. ...

Със стъкълца във тях от огледало.
Мълчи
Сърцето ми и май е спряло.
В световете на изгубени слепци тъй дълго се оглеждах
Обичах. И раздавах. ...

И някак си изпразни се
от съдържание душата ми,
а тялото ми е кутия смачкана
и хвърлена в боклука...
Сълзи в очите нямам... ...

Аз знам, че много ме обичаш.
Усещам твоето сърце.
Усмихната към мене тичаш.
Нали си моето дете.
Вълшебен свят ще ти покажа. ...

В морето бавно остаряваш
полека побеляват кичури в косите ти
светът е твоят дом защото ти си скитник
във корабна кабина приютен
ревещите машини песен пеят ...

Сърцето ми на две се раздели,
сякаш много остър нож някой ми заби.
Нямам душа, нямам и сърце
като ходещ мъртвец обвит в изкуствените платове.
Не чувствам вече нищо, ...

Жарко слънце резки сенки
хвърля на бетона.
Тъмно, светло се редуват,
няма безопасна зона.
Вече гледаме отблизо, ...