Променят ли се хората
Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински, ...

- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...

Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...

Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива ...

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...

Топъл летен ден, чаша фрапе.
Спомени, размисъл.
Колко голям е света.
Колко е малък човек.
Колко гнил е света. ...

Безкрайно море между нас.
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.
Говорим различен език. ...

Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...

Трудно се чете жената,
решиш ли,че е разгадана.
Единствено оставя тя копнеж,
от книгата недоразбрана.
И с всяка дума,всеки ред ...

С теб слънцето слиза в очите ми,
и същността ми, неволно усмихва се!
С теб стигам високо звездите ни
и нежно прегръщам се с синьото!
Нима пак изгубих се в себе си ...

в бездуховен свят
духовността е в битка
с друг вид Голиат

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща,
се извива снагата му тясна, завой след завой.
С планините, навярно, по ръст и по цвят си приличаме -
и пътеки с цветя, и жив спомен за страшен герой.
Шепнат клони за нещо, отдавна било, но останало ...

Една песен, чийто оригинал никога не съм чувал, но на български я изпълняваше Мустафа Чаушев. Надявам се моето изпълнение да ви хареса, въпреки че е само в съпровод на китара!

Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...

Лети любов
отлитай на далече
аз винаги ще помня огъня
със който изгори сърцето ми
лети, лети високо ...

Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свя ...

Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...

Жените остаряват
Навън есенен дъжд ръми,
чука по стъклата и шуми,
връща ме в детство тъжно,
да живее детето беше длъжно. ...

Когато малки бяхме и тичахме по безкрайните поля,
когато бягахме през прецъфтелите жита,
тогава всичко бе различно,
някак си фриволно,се чувствахме отлично.
Криехме се между слънчогледовите цветове, ...

Със синя рокля тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.
Седна тя в парка, ...

По пътя към Върха... зад гърба ти винаги се намира някой, който се опитва да ти смъкне гащите!

Добри сте. Индулгенции купувате,
а те отдавна са с изтекъл срок.
И честни сте, а всъщност колко струвате?
Колкото свещ - запалена пред Бог.
Лирични сте, преяли все въздишате. ...

Най-хубавото
Най- хубавото нещо на света,
когато са до теб твоите деца!
С усмивка държат моята ръка,
и заедно играем нашата игра! ...

Колко злоба сме струпали, Боже,
в нашата малка държава.
През девет баира, си дерем кожите
в битки за дясно и ляво.
Очите ни, все са в чужди паници, ...

Красиви думи казвах или смешни,
свещени мисли имах или грешни?
С мечти завързан съм – неизживяни,
а пламъците ми отварят рани.
И вихрените въгленови бури – ...

Затворници, нищожни, тъпчат
съвестта, дано се разкаят за
своята вина, вина съкратила
всичко красиво в човешката душа.
Очакване на присъда, 1 година-2, ...

„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...

И най- нелепатта утеха
и ти разбра,
и аз прозрях:
изпрахме нощната си дреха
и пак във нас ...

Ходещ ураган, събрал всичката топлина и нежност в себе си.
Носи слънцето в косите си, а небето – в очите си.
Красота.
Високото не е за всеки.
Заваля. ...

Лунно затъмнение
Лунно затъмнение
Има тази нощ
Тук в нашият град
С името Бургас ...

Застанах до прозореца снощи,
спомняйки си за ония бурни нощи.
Романтика, свещи и страст,
дадох ти над моето тяло власт.
Целуваше ме страстно ти, ...

С чужди усмивки ли ме преживя? С всяка нова ли успя?
"Моя стар диван кой ли не видя.." - казваш ти студено, все едно сърцето ти е вкаменено.
Кога ти се случи това? В началото на есента?
Предполагам не е лесна раздялата с тъмните полски очи, но нима очевидното не виждаш ти?
Създаваш болка у другите, ...

ОГРАНИЧЕНИ МЕЧТИ
Каква е връзката с брачни халки без любов?
Парите ли са виновни, или други причини?
Дори животните се подготвят за разплод,
очаквайки тръпката през сърцето да мине. ...

"Лобизмът за редник Киро* е падението,
накъде, Сидеров, държавата тикаш!
Ей сега ще ти коригирам поведението,
само чакам да настъпиш таз мотика!
Какво се перчиш ти тук пред мене, ...

Толкова хора напуснаха света,
а той има нужда от тяхното присъствие!
Толкова хора живеят на света
и той страда от тяхното присъствие!

Луна притичва
в сянката се крие
мракът е доволен
няма светлина
самотно куче ...

Самолетът се разтресе, когато пуснаха двигателите. Започна бавно да се засилва по пистата и крилете му се извиха като на птица.
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в каби ...

Обичам те, дете
откак си се родило.
И макар, че си пораснало момче
за мен си малкото, усмихнато синче.
Обичам те, дете. ...

Под измърсения плащ на човешко неразбирателство, нежни докосвания, безсмислени свади и любовни целувки живея аз. Не нося слънчеви очила, нямам татуировки, слушам качествена музика и държа на нормалните човешки отношения. Когато възникнат проблеми, ги решавам, без да вливам допълнително напрежение в ...

Гордостта ми ранена повяхва,
начумерена* стара мома.
Без да зная животът ме яхва,
неусетно ми слага юзда.
Задомена в чуждо гнездо, ...