14 613 резултата
Помълча за миг, вторачи се в чашата пред нея, пое си въздух и продължи монотонно...
Връща се наш Ванчо една вечер, подпийнал
- Албено, искам да се оставим,...аз харесвам Мяланка,... на Мяланка, онаковата рошава, пък ти нямаш нищо...Най-добре е да се оставим...Мяланка е бебена от мене
Гледах го като ...
  31 
Тя прихна да се смее.
- Наздраве тогава,...да не му мине отново годността
Звън на чаши и кръстализираната течност потъна в гърлата ни. Пийнахме и студена водичка.
- Не е лошо така - констатира тя- А аз все отпия набързо глътка, халцъкна няколко пъти
Загледах се за пръв път в него. Наистина добре изг ...
  54 
Той взе сметката за тока, разгледа я и побесня. Отиде в кухнята при жена си, която готвеше. Шумът на пуснатия ширм го вбеси – това добавяше още пари към сметката за ток другия месец.
-Виж!
Тя се стресна щом го видя. Зпочна да трепери, знаеше какво ще последва.
-Аз, не, аз...!
-Колко пъти ти казвам д ...
  30 
На другата сутрин, Марина търкаше сънливо очи и сложи самуна, сиренето, сланината, чушките и доматите на паралията. Седеше на трикракото столче и чакаше брат си. Майка й шеташе тихо из двора. Симо се появи на вратата, разкърши рамене и седна.
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...
  69 
Театър "Свят" с прогнилите си и жално проскърцващи дъски на някога славната сцена. Сцена събирала пред себе си голямата Софийска публика, ставаща на крака и бурно аплодираща, викаща на бис. Някакви стари лаври, някогашна позабледняла слава. Прашни костюми и ъгли с необезпокоявани паяжини, раздран ки ...
  33 
Още щом я видя, той почувства нещо което досега му беше непознато. Буйният нрав и мъжкото му самочувствие, не го напускаха нито за миг..По една случайност тя беше с момиче, което той познаваше.
”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-крас ...
  62 
Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...
  72 
В неделя чаках на изхода на метростанцията. Тойотата беше паркирана на буферния паркинг, чиста и свежа ,почистена в съботния ден. Термоси с кафе и студена вода, по две шоколадени вафли, букетче три невенчета с червена панделка.
- О, здравей, имам три минути до 11 часа- изчуролика гласчето на Албена ...
  71 
Крачетата на Кора танцуваха под масата, докато тя размахваше лъжичката и разпалено обясняваше на майка си ..
- И да знаеш, там имаше една … абе една котка като тигърче, така скачаше и преборваше друга черна, е беше черна, ама на нослето си имаше бяло петно като … Отиваме нали ! …
- Изяш си закуската ...
  73 
„С чего начинается Родина”
Съветска песен
Ех, господа бизнесмени, ще се роди ли след век друг Пеньо Пенев, за да извика гордо: „Кой казва, че мойта Родина е бедна?” Едва ли! Нима може Човекът обоначен от мизерия, немотия, притиснат от алчните корумпирани акули да вдигне глава към звездите, към тази ...
  168  33 
Позвъних й чак в петък вечерта.
- Албена, не исках да те притеснявам през седмицата, искаш ли утре след работа да се видим
- Да може, до 14 съм на работа, какво ще кажеш в 18 часа на Синтагма, изхода на метрото в градинката - решително отговори
- Добре, ще се чакаме там в 18 часа - съгласих се.
Е, н ...
  75 
- Чакай, чакай, чакай, а да ти разправям как Джоджо ми каза да си облека нещо по – по – секси и ме покани в най – скъпия ресторант … знаеш ли какво стана ..?
- Уффф, това готвене ме побърква … Представяш ли си – с най страхотния си маникюр да държиш миксер …
- Ти пък, готвиш – има си … поръчай си не ...
  85 
Корчмарь.
Село завеяно снегом, Вайсал спит, а февраль течение лютое. На исходе короткого месяца мороз стал крепчать, деревья после непродолжительной оттепели были обласканы льдом, стволы и кроны трещали, жевали пустоту улиц. Неуклюже ломались слабые ветви акации, падали на твёрдый снег заодно с гроз ...
  42 
Уморих се! Толкова ми е дотегнало от всичко, че ми идва да се изпаря! Да забравя за неволите си и да се скрия в нищото, напук на цялата помия на битието. На онзи омразник, наречен живот, който граби и обич, и мечти, и време...
Даваш от себе си, разкъсва се от любов сърцето ти, вярваш като последния ...
  187  21 
С раничка на гърба, рекламна торбичка на безплатния неделен '' Сити прес'' вестник вътре, нехайно и любопитно се бях облегнал на парапетите на площад '' Омония''. Уж имахме уговорка с познати българи да ходим заедно на дневен български бар-ресторант-дискотека, някъде из центъра. Дали и те не знаеха ...
  84 
Такаa.. Объркан съм, но трябва да започна отнякъде. Всичко има начало и край. Поне така сме учили. Вече не съм убеден. Някои неща имат начало, но вече ми се струва, че нямат край. Нека обясня защо. Днес е четвъртък. Утре е петък. Вчера беше сряда. Незабравим ден. Винаги съм знаел, че срядата е среда ...
  85 
Недалеч от центъра, в стария жилищен квартал, се намираше един склад. Стар, порутен, в него изрядко спираха камиони и разтоварваха всякакви непотребни кашони, пощенски пакети и всякакви стоки и оборудване – от театрални декори до кухненска мебел. Беше грозна гледка – като кръпка всред спретнатите дв ...
  102 
В един топъл, ленив следобед, когато слънцето сякаш само се припичаше в небето, Блу лежеше между зелените листа на градината на Баба Ореховка. Там, сред уханните треви и сочните ягоди, светът беше различен – пъстър и звънлив, пълен с чудеса. Градината на Баба Ореховка, прочутата билкарка, беше същин ...
  102 
Въпреки, че изглеждаше спокойна, докато отпиваше от виното, на него му се струваше, че има нещо, което я тревожи. Нещо, което не е в реда на нещата. Той бързо отхвърли онази неприятна мисъл за нейния мъж. Затова понечи да я докосне. Лицето му беше като завладяно от опиянение, но едновременно бурно и ...
  142  14 
Червеното Пежо 407 радостно мъркаше и похапваше километрите към България.
До Солун всичко бе познато на Симона. Минахме през Кавала и за кратка почивка. Тя оглеждаше всичко с интерес, крайморския булевард с високи финикови палми, причудливите къщички накацали амфитеатрално, високите сгради от бетон, ...
  107  11 
Заради пороя не идваха пациенти. Бабите и дядовците от селото изчакваха времето да се оправи. Личният лекар Кирил Коцев се беше заел да отхвърли малко документална работа. Смяташе до един час да затвори кабинета и да се прибере в дома си. Щеше да си налее бира и да почете книга, и да си легне рано, ...
  112 
Събрах кураж и я поканих в къщи. Остана очарована от всичко.
- Изглежда няма значение дали си мъж или жена, визирам снахата Попи, когато си къщовник си личи, Петро, Петро...
И у тях е така подредено и чисто, децата им весели и усмихнати , а не стресирани.
Лято, лятоо, месеците на нескончаеми отпуски ...
  114 
Отново ме нападнаха мисли за Дафни, какво й стана та не се обажда, обидих ли я с нещо.
Събота е. Ще ида в бистрото, може да е там , ще я изненадам приятно.
Посрещна ми госпожицата-сервитьорка
- О, закъсняхте, преди 15 минути вашата кирия и американеца бяха тук и заминаха някъде. Какво да бъде кафето ...
  100 
В таверната все още беше необичайно тихо, когато двамата влязоха. Музикантите от оркестъра настройваха инструментите и обсъждаха нещо с певеца. Само три или четири маси бяха заети в градината. Вътре атмосферата не му се стори особено приятна. Освен че бе наситена с миризма на мазе, навсякъде по стен ...
  146  10 
Заехме онази поза прелюдия към нещо по-съществено. Погалих копринения халат, единият му край се поотвори и показа бялата кожа на бедрото й, ослепително бяло.
Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни ле ...
  127  17 
Те живееха в хоспис, останали сами в живота , всеки понесъл болката си. Бяха странна общност със своите предпочитания и малки радости.Той бе художник. Годините и болежките го бяха смалили Под нахлупената барета бляскаха очила - лупи, а в стола тялото му сякаш го нямаше. Замислен дълбоко със скицник ...
  47 
Попривършвах работата в градината на кирия Дафни и кириос Мицо. Погледнах свършената работа, чак на мен ми хареса, може би защото слънчевите лъчи си играеха с капчиците вода по окосената трева, проблясваха по тях разноцветно. Мирис на прясно полята трева и почва, въздъхнах замечтано, погледнах скриш ...
  129  11 
Тя гледаше кървавия залез зад хълма. Дърветата като мрачни стражи, протягаха ръце към помръкналото небе. Хълбоците ѝ се повдигаха бавно и ритмично. С всяко вдишване настъпващата нощ нахлуваше в дробовете ѝ. Хладният въздух лекуваше нараненото ѝ сърце. Чудовището се събуждаше в сърцето ѝ. Още един дъ ...
  83 
– К`во се хилиш бе, дребен масов убиецо? А-а-а, не! Хич не ми се умилквай! Въобще не съм в настроение за котешките ти номера!
Аделина внимателно побутна топлата топчица мъркаща нежност, отъркваща се усърдно в краката ѝ и привидно сърдито обърна гръб на самоуверения риж мъжкар. Разбира се, всички ней ...
  154 
Събудих се в слабо осветена, задушна хотелска стая в сърцето на Ню Йорк. Място, което те кара да съжаляваш в момента, в който се регистрираш. Леглото изскърца под мен, главата ми тежеше, сякаш плувах в мъгла. Как попаднах тук? Напрегнах мозъка си, опитвайки се да си спомня. Тогава ми просветна - ТЯ. ...
  134 
Спирам на бензиностанцията в 11 вечерта. Излизам от колата и се оглеждам - няма кой да ме обслужи. Зад стъклената витрина се вижда женска фигура, която гледа към мен. Наблюдава, дали няма да запаля и да си тръгна, без да платя горивото.
Зареждам и се запътвам към касата. Виждам надпис "нощна каса 22 ...
  121 
Света́ сълза
Като застинало бе времето зад високите зидове на светата обител, потънала в упойващия аромат на билки и смола. Единствено бълбукането на манастирската чешма нарушаваше този мир, дарявайки живителната си благодат на неколцината монахини. Играеха слънчевите зайчета в зеленясалото ѝ гърло, ...
  179  12 
Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшеб ...
  137 
Есента превзе планината и щедро обагри склоновете ѝ.
- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.
Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.
- Гяури! Обградени сте!- Пукна пу ...
  160  13 
3.
Нишката на спомените ми се губи, как и защо, след много години митарства из градове и паланки по поречието на реката, баба и дядо се установили в Русе завинаги. Навярно градът е успял да ги приласкае и благодушно е разтворил обятията си за тях… Може би тук са съзрели онази искрица надежда, която ...
  119 
Очепрекарвам си Фейсбука и постоянно попадам на много люти приказки. В един пост попадам на следния текст:
'BRICS е чудесен пример за негодници, неудачници и долнопробни хора, които се обединяват срещу успешните и умните, за да изглежда, че количеството е по-важно от качеството. Но диваците и варвар ...
  162 
Ето как стоят нещата: възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение с емоджи сърце. Вместо това ще ти кажат: „Ела, набрах ябълки за теб.“ Или: „Имам нещо за теб, вземи го, когато можеш.“
А ние? Ние не разбираме. Пренебрегваме ги. Имаме всичко, нали? Не ни трябват ябъл ...
  161 
Има едно райско кътче на земята. На него планините с плещи допрели са небето, равнините са като тепсия, морето е с лазурен бряг, а реките, с язовири малки и големи по тях, извиват тела по него във всички посоки на света.
На тази земя е покълнало нашето семе българско и четиринадесет века е обгрижва ...
  182 
---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(глед ...
  140 
2.
Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…
А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в ...
  113 
Предложения
: ??:??