14 408 резултата
Лунен спомен в две части
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...
  1145  18 
Най-добрият Ви приятел на света често може да се превърне в най-лошия враг. Синът, или дъщеря Ви, които сте отгледали с любов и грижи, могат да се окажат неблагодарни. Тези, на които се осланяме и вярваме, безрезервно могат да предадат доверието ни. Тези, които ни се кланят, когато щастието ни се ус ...
  1196  13 
- Ох, пак ли! - възкликна Но Щен Вълк, а след като се повъртя малко, се намести по-удобно и зачака да мине някой, който да му помогне да слезе.
...
- Здрасти, Но - поздрави го отдолу Сянка не много по-късно. - Какво правиш там горе?
- Ами аз само изплюх тук костилката... - започна Вълк, но точно тог ...
  503 
Последна част
Седяхме на масата в хола и вечеряхме.
- Къде е Юлето? Пак ли е в болницата? – мама се сети, че, освен жена, е и майка.
Симеон отпи нервно от виното и въздъхна.
- Къде е? – мама наистина се притесни. ...
  864  10 
Втора част - предпоследна
- Тъкмо подходящ момент, запознайте се.
- Симеон, много ми е приятно. Хайде, любов моя, вече нямам търпение.
Дори не чу името ми. Прегърна нежно Юлето и я целуна.
- Божествена си, съкровище! ...
  1406 
- Хубаво де - каза Сянка, след като излезе от вира, където го бе запратил Скиталецът. - И без това ми беше горещо.
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, ...
  506 
Вчера беше Петък 13-ти. Изпитът по литература на Таня.
Най-напред звънна будилникът на джиесема в 6 без 20. Първа ставам аз. Будя кандидат-студентката.
- Още малко! – протяга се тя.
В 6 вече е станала. Кафето е готово. Малко шоколад за закуска. Пускаме телевизора на музикална програма.
6 и 10. Таня ...
  823 
Толкова исках да те докосна... Ако знаеш как протягах премръзнали длани към лицето ти и колко пъти имах усещането, че долавям дъха ти, от което ми ставаше по-топло и уютно. Поне в момента. После заблудата изплуваше победоносно и изтикваше далече встрани моите грешни видения. За да остана отново сама ...
  667 
- Ало, Майа, нашите заминаха на почивка и в събота правя страхотен купон. Чакам те още в петък, за да ми помогнеш.
- Нина, здравей първо. Нали знаеш, че не обичам шумните мероприятия. Ще дойда в неделя, за да ти помогна да почистиш и да си побъбрим.
- А, не! Този път не дойдеш ли, ще ти се разсърдя. ...
  1321  11 
- Но! - казах аз.
Никакъв отговор.
- Но! - повиших глас.
Отново не получих никакъв отговор.
- Хей, Но Щен Вълк! - започнах да се нервирам аз и стръсках крака си. ...
  547 
Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдр ...
  716 
Пролет ли бе, лято ли, есен може би, а най–вероятно зима. Всепоглъщаща и непрощаваща студенина цари под небето. Спокойствието прераства в меланхолия, а тя е най–красивата форма на тъга, известна нам. В нея се крие нещо много повече от временно чувство, тя може да се превърна в начин на живот.
А зима ...
  506 
И след двадесет години, за един философ правилното
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...
  3199  27 
Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...
  1076  29 
Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
  773 
Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
  1124 
Галя излезе от книжарницата, в която работеше и заключи вратата. Изкачи се бавно по стъпалата до таванското помещение на сградата, която ремонтираха. Застана на малката тераса, която нямаше парапет в момента, спря близо до ръба, като загледа мълчаливо майстора, който от върха на високата си дървена ...
  572 
Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...
  793  17 
(на Цефулес)
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...
  2058 
Кутия без една цигара
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...
  745 
Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...
  1097  15 
Трета част
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...
  917  17 
Ако имаше конкурс за чудовище, би го спечелила майка ми. Тъкмо завърших училище, тя реши, че не мога да ида войник. Спорих, карах се, плаках, молих – не! Цяла армия близки, познати, роднини бе включена в бойната операция - моето отърваване от родната българска армия. Какво да правя, кандисах накрая. ...
  1025  16 
Беше сутрин - пропита в прохлада. Във въздуха се носеше ухание на дъжд. Обвита в мека топлина, стоях и очаквах прилива. Небето се разля! Обсипа своята земя. Чувах капки да падат, като поройна вълна! Те обсипаха трева, поля, листа на дървета! Дървени корита започнаха да изливат вода, все по-тактично ...
  1104 
Втора част
- Все ги пазех за нови тея черги, ама я как грейна къщата с тях. Довечера е Бъдни вечер, ще си седим сами, ама утре на обяд ще поканим Злата, да не е сама. Откак миналата година се помина Митьо, мъжът й, сме все заедно. Тя няма деца, то не че моят син ме навестява често, но пак, обажда се ...
  1284  19 
ОРАНЖЕВИЯТ ЧАДЪР
Облакътен на прозореца, старият човек се взираше в дъжда, сякаш се опитваше да си спомни нещо, нещо хубаво, свързано с него. Капките обилно се стичаха по прозорците. Също като в деня на първата му среща с Мария; също като нежните й целувки, оросяващи жарта на неговата душа... Е-ех!… ...
  638 
Поглеждам през прозореца. Като че ли съм наказан цял живот да си спомням за всички щастливи мигове от жалкия си живот. Затворен в собственото си съзнание, проумявам всъщност всички онези малки нещица, които са ме правили щастлив човек. А горчивата истина, която никога няма да мога да преглътна и за ...
  667 
Превратности
Не мога да повярвам, че мъжът ми ме напусна! Дойде, взе си някои документи, каза ми, че повече не издържа да живее с мен под един покрив. Нарече ме мекотело и ми обясни, че любовницата му, за която смята да се ожени, е жена с характер. Всичко това научих, докато той подреждаше по-необхо ...
  2166  23 
ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ
Тази сутрин слънцето малко разсеяно се покатери на бърдото и една скала бръзна сърцето му. Червена светлина заля хоризонта, потече над гората, а после изпълни стаята, в която спеше бай Тодор.
Бай Тодор усети тръпката на новия ден, изправи се, погледна към бърдото, както правеше всяка сут ...
  1388 
- А стига бе! - тихичко възкликна Сянка и се намести по-удобно, за да види какво следва.
...
- Хей, Но! - извика Ко Та Рак. - Но, събуди се!
- Ъ, какво? - сънено замига вълкът.
- Но, как се озова там?! - попита Кух Че Реп. ...
  537 
...Gloria mundi
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна като в картина на импересионист. Разсейваше се и ...
  759 
Как си, Бай село? Отегчен ли си от живота? Оплакваш ли се от живота си? А какъв живот живееш ти... Живот, изпълнен с интриги, егоизъм, алчност, арогантност... Кого залъгваш... Мислиш ли си, че като сложиш 2 тона желязо на врата си... имаш патент на безсмъртие... И за какво са ти тези БМВ-та, тези МЕ ...
  1132 
САМА
Галя коленичи на пода, опря лактите си о матрака на спалнята, разгърна малкия си молитвеник и зачете. Сияещият образ на Света Богородица я гледаше мълчаливо. Сякаш Исусовата майка единствена разбираше мъката ù.
Прехвърлилата вече 35-те жена бе омъжена от десет години, а още си нямаше рожбица.
Н ...
  787 
"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...
  1477  57 
- Ох! - изстена Мър Мър, когато студеният компрес докосна цицината му.
- ... и какво си мислехте, че правите, като решихте да се занимавате с това... - тук Ко Та Рак размаха лапа във въздуха в търсене на изплъзващия му се термин.
- Алтернативно придвижване - помогна му Гар Ван, докато приготвяше сле ...
  546 
Четях си книжката, когато мама дойде да ми пожелае лека нощ. Загаси лампата и дойде да ме целуне.
- Мамоооо, вече съм голяма! На цели 12 години съм! Не ме целувай!
Разбира се, тя не ме послуша и пренебрегна искането ми. Аз, възмутена и огорчена, че никой в тази къща не зачита мнението ми по куп въпр ...
  1468 
Големият ден
Днес беше големият ден. Още със ставането сутринта усетих как ме стяга първо от ляво, а след това и дясната част на гърдите ми, за да не остане по–назад, се включи в играта. Сложих джезвето на котлона и взех бърза баня, докато чаках кафето да стане. Студеният душ, който щеше да трогне и ...
  1303  32 
Милена се приближи седна до леглото на мама и рече:
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприлич ...
  3214  15 
Под нежното сияние на юлската луна, един тъмен силует прибяга плашливо по протежението на мрачната улица. В тези часове никога не можеш да си сигурен дали е човек, или котка. За мен беше просто силует. Черно-белезникав, тук-там проблясващ. Реших, че трябва да е било жена - беше прекалено дребно, за ...
  1198 
Те бяха две свободни птици, които си летяха безгрижно в гората. Бяха плахи, наивни и млади, особено женската, когато събраха в едно сърцата си, за да станат завършена цялост.
В онази пролет гората се листеше в цялата си красота. Двете влюбени птици си избраха най-старото и стабилно дърво и си свиха ...
  1719  24 
Предложения
: ??:??