14 624 резултата
/серия "Съдбата на съдбата"/
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? ...
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? ...
491
3
5
...Може би интуитивно Самарянката не искаше да продължава с тия истории, за все повече белязани с неразбирателства и нетърпение отношения и затова реши да разкаже какво чу в неделя в църквата. Беше една уж обикновена история, случила се с Майстора на метли, един от енориашите на пастор Методи. Но не ...
453
– Значи, баща ти е получил инсулт преди четири години? И си живяла при този лекар? И не си направила аборт? Имам момиченце? – изстрелваше въпросите си Камен, с които търсеше потвърждение, че цялата история на Роза е реалност.
– Май не трябваше да ти казвам истината. – тихо и със съжаление промълви Р ...
– Май не трябваше да ти казвам истината. – тихо и със съжаление промълви Р ...
410
2
6
Стийв
Преди три месеца трябваше от медията да се направи разследване на няколко смъртни случаи в известна клиника, но удряхме на камък. Ходиха няколко колеги, но не можаха нищо да изкопчат. Персоналът или упорито мълчеше или ласкаво се изказваха за своите хирурзи и ги величаеха.
Разбирах, че са напл ...
Преди три месеца трябваше от медията да се направи разследване на няколко смъртни случаи в известна клиника, но удряхме на камък. Ходиха няколко колеги, но не можаха нищо да изкопчат. Персоналът или упорито мълчеше или ласкаво се изказваха за своите хирурзи и ги величаеха.
Разбирах, че са напл ...
838
5
12
Свободата е за смелите.
***
Лежал вълкът в килията си и мечтаел:
„Ех, когато един ден изляза от тук ще започна нов живот. Ще пътешествам по света, за да усетя истинският вкус на свободата”.
От мрачният затвор най-много мразел решетките на прозорците. Ненавиждал и слънцето, което надничало през тях. ...
***
Лежал вълкът в килията си и мечтаел:
„Ех, когато един ден изляза от тук ще започна нов живот. Ще пътешествам по света, за да усетя истинският вкус на свободата”.
От мрачният затвор най-много мразел решетките на прозорците. Ненавиждал и слънцето, което надничало през тях. ...
1072
5
20
Погледнах очите му. Имаше нещо странно и трескаво в тях. Може би употребата на наркотици беше дала своето отражение. Не трябваше да забравям, че преподавам в училището в затвора.
Георги беше в десети клас. Според мен имаше средно образование, но беше успял да надхитри системата и да се запише да учи ...
Георги беше в десети клас. Според мен имаше средно образование, но беше успял да надхитри системата и да се запише да учи ...
295
1
Храмът беше все още празен, притихнал, но от ранни зори очакваше своите посетители. Очакваше да прегърне тяхното смирено мълчание, да чуе изречените наум молитви и накрая да отекне едва доловимото „Амин!”.
Райна влезе първа. Мракът в църквата се разсейваше едва- едва от запалените свещи и топло осве ...
Райна влезе първа. Мракът в църквата се разсейваше едва- едва от запалените свещи и топло осве ...
638
2
3
С приятеля ми Ник се уговорихме да се чакаме точно в 6 сутринта под моста, за да стигнем навреме за риболова. То за риболова няма точно астрономическо време, нито уговорката ни засяга по някакъв начин водните обитатели, решили ли са веднъж да не кълват, но ние така си знаем – рано пиле рано пее. Сир ...
523
4
12
Полетът ми мина като в мъгла. Поръчах си едно питие, а после още едно. Започнах да философствам наум…
Ех, Стиви… подлец такъв…защо така приятелю…защо причини това на твоята Лиди…
Образът на Стийв застана пред очите ми, но защо лицето му беше застинало като маска. Защо ме е лъгал, как така е завъртял ...
Ех, Стиви… подлец такъв…защо така приятелю…защо причини това на твоята Лиди…
Образът на Стийв застана пред очите ми, но защо лицето му беше застинало като маска. Защо ме е лъгал, как така е завъртял ...
561
5
11
– Благодаря за поканата.
– Няма защо. Длъжник сте ми.
– Аз съм винаги длъжник.
– В смисъл?
– Какъв смисъл? ...
– Няма защо. Длъжник сте ми.
– Аз съм винаги длъжник.
– В смисъл?
– Какъв смисъл? ...
544
2
9
Денят бавно напускаше морското градче, оставяйки след себе си розов залез. Дори летните дни си имат край – сякаш въздишаха гларусите, приземявайки се върху топлия пясък, от който и последните плажуващи си събираха кърпите. Морето беше спокойно като цялата вечерна картина, в която тихо се прокрадваше ...
481
1
1
Животът ме срещна със Златка в ученическите ѝ години. Преподавах ѝ по български език и литература. Златка беше сираче. Майка ѝ починала година след раждането ѝ, а баща ѝ се беше оженил за друга. Мащехата не я искала и се наложило вуйчо ѝ да я отгледа. Най-напред се грижела жена му, но тя била болна ...
289
1
3
Син
- Мамо, говорих със съпругата си и решихме след смъртта на татко да отидеш в старчески дом.
- Защо, сине? Преча ли ви?
- Мамо, решихме, че така ще ти бъде по-добре. Знаеш, че ходя на работа, жена ми – също. Ако се разболееш, трябва да си взимам отпуска или болнични, за да те гледам. Работата ми ...
- Мамо, говорих със съпругата си и решихме след смъртта на татко да отидеш в старчески дом.
- Защо, сине? Преча ли ви?
- Мамо, решихме, че така ще ти бъде по-добре. Знаеш, че ходя на работа, жена ми – също. Ако се разболееш, трябва да си взимам отпуска или болнични, за да те гледам. Работата ми ...
608
2
4
- Мамо, искам да уча!- така започна да говори шестнадесет годишната Златка на майка си Марина и продължи.- Тук в нашето училище научих четене, писане и смятане, но там в града ще уча за учителка. Не искам да съм като дружките ми, които само си мечтаят, как един ден ще се оженят и ще имат деца. Гледа ...
561
2
- Я! Тапетите виж, тапетите…
- Какво да им гледам – тапетите вече не са модерни…
- Но са хубави?!
- Да, приятни са, но… Чакай! Ей, да върнат назад… Масичката е чудесна. Абе, махни й задника от нея… Е, сега я виждам. Харесва ми…
- Такава има в мебелния магазин на Киро… ...
- Какво да им гледам – тапетите вече не са модерни…
- Но са хубави?!
- Да, приятни са, но… Чакай! Ей, да върнат назад… Масичката е чудесна. Абе, махни й задника от нея… Е, сега я виждам. Харесва ми…
- Такава има в мебелния магазин на Киро… ...
260
5
7
Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокойствие кафето си на терасата, се зае да приготви мекици за гладни ...
1079
3
27
Още зимата не дошла – и вълците затормозиха района. Ту в туй село, ту в онуй – нощем нападат кошари и свинарници, отмъкват живинките, само кървави дири остават по още незамръзналата земя.
По едно време налетяха и на кокошарниците. Което миналата година не бяха правили.
Стреснаха се хората. Ами сега? ...
По едно време налетяха и на кокошарниците. Което миналата година не бяха правили.
Стреснаха се хората. Ами сега? ...
386
6
14
Беше топъл октомврийски ден. Слънцето все още напомняше за себе си, нежно погалваше земята и тутакси се скриваше зад някой облак. Есента отдавна бе настъпила, а красивите й килими вече се стелеха в краката на плевенчани. Леко хладният полъх на вятъра караше хората да бързат към вкъщи, притеснени, че ...
1160
3
3
Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...
940
2
Не съм писател, но обичам да пиша! Започвам някоя история, а умът ми, като кокошка, снася яйце и започва да го мъти. За съжаление често не знам какво ще се излюпи, дали пиле, динозавър или ще е някой запъртък. Ясно ми е, че пари от тази дейност няма да извадя. Най-много да се увеличат още дълговете ...
657
9
24
Петдесет стотинки
Тръгна на пазар. Трябваше да купи хляб и кисело мляко. В хладилника имаше останало малко парче сиренце и един кренвирш, който, когато го пипна, лепнеше. Помириса го. Имаше дъх на развалено. Реши да го хвърли в кофата, когато се върне от пазар.
Вървеше бавно. Подпираше се на бастуна ...
Тръгна на пазар. Трябваше да купи хляб и кисело мляко. В хладилника имаше останало малко парче сиренце и един кренвирш, който, когато го пипна, лепнеше. Помириса го. Имаше дъх на развалено. Реши да го хвърли в кофата, когато се върне от пазар.
Вървеше бавно. Подпираше се на бастуна ...
406
1
Меги и Миро вървяха бавно из тълпата познати хора, вдигнали високо ръце за да не оцапат някого със захарен памук и се смееха от сърце на ситуацията. Някои ги поглеждаха и се усмихваха, други клатеха разбиращо глава. Някой от познатите се спираше и поздравяваше, а те двамата отвръщаха дружно на поздр ...
882
3
8
Изкуственият разум е основата на либерализма, професионален либерал; Звучи по-добре, отколкото „педераст“. Преди така викаха по управляваните от Изкуствения разум, обаче вече замълчаха. Защото те са водачите, те са властта, те са силата…
Либерал!
Професионален либерал…
Как звучи, а…
Променя света. С ...
Либерал!
Професионален либерал…
Как звучи, а…
Променя света. С ...
961
3
5
Дълго се люшках в мислите си: защо отидох, за да разбера, че помощта ми може да бъде само съчувствие и няколко ябълки, а те имаха нужда от средства и работа, но тава май бе невъзможно; защо Александър съпровождаше живота ми и как навлезе в него, а това ме връщаше към Данка - ако тя не беше раздухала ...
1330
3
3
Новият ден вървеше щастливо по необходимия маршрут. Още един ден от щастливото човешко бъдеще на демокрацията, в ерата на свободната личност…
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица ...
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица ...
865
4
9
Щастлив свят… Демокрация… Свобода на личността…
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...
356
4
12
Проснатите на тротоара кашони се раздвижиха. Реката от пешеходци се отдръпна. Плъхове - беше мисълта, която мина през главата на няколкото хора, които видяха движението. После едини кашон бе отметнат настрани от незнайна сила. Една жена на средна възраст се уплаши и даже леко изписка. За нейно щасти ...
616
5
През декември зимата се развилня. Вятърът беше толкова силен, че ни пронизваше през дрехите, а вкъщи свиреше през прозорците, и нито отоплението, нито завивките ни спасяваха. Сух студ. След него заваля сняг и не смогвахме да си пробиваме пътеки. Камари сняг се трупаше покрай оградите. Татко се опитв ...
1234
1
2
Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...
934
5
10
Огнени отблясъци падаха по кориците на книгите наредени плътно една до друга по рафтовете на огромната библиотека. Роза се люлееше на мекият фотьойл пред камината и се наслаждаваше на топлината и уюта в любимото си местенце от къщата. Вместо да чете в тази обстановка, прегръщаше малката си дъщеричка ...
671
3
8
Стефан се прибра от работа. Още не беше влязъл в апартамента, когато чу как кучето му лаеше от радост, че стопанинът му се е върнал. Затвори вратата и протегна ръце за прегръдка към домашния любимец. Младият мъж живееше сам и единственото живо същество в неговия дом, което го чакаше с нетърпение бе ...
663
1
2
Животът често е сякаш несправедлив. "Сякаш", поради тайната надежда, че все пак тази, уж несправедливост, не е безцелна. Вижте, когато една жена си лакира ноктите, тя не лакира просто някакви си там рогови израстъци. Съвсем не. Що за глупост.Тя мисли. Планира. Мечтае. Мрази. Фантазира. Изобщо глупав ...
667
1
5
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ: НОРА ИМА ПРОБЛЕМ
Това пък е една история с Нора, една от многото й истории с Пламен. Защото нали не повярва, че двамата са престанали да общуват завинаги...
Да, ПРОБЛЕМ, и то голям, ако изобщо в живота има малки проблеми. Нейната прословута доктрина за приятните кратки връ ...
Това пък е една история с Нора, една от многото й истории с Пламен. Защото нали не повярва, че двамата са престанали да общуват завинаги...
Да, ПРОБЛЕМ, и то голям, ако изобщо в живота има малки проблеми. Нейната прословута доктрина за приятните кратки връ ...
398
2
Тя погледна мъжа си и рече: „Излизам. Какво да купя? Ще искаш ли нещо специално за обяд?.“
Той се засмя: „Ами, скъпа, изборът не е голям – бъркани яйца, макарони… Какво друго можеше?“…
Тя се ядоса: „Няма да се шегуваш с мен! Кажи какво искаш – ще приготвя…“
Той се подсмихна: „Ами – просто кюфтета. И ...
Той се засмя: „Ами, скъпа, изборът не е голям – бъркани яйца, макарони… Какво друго можеше?“…
Тя се ядоса: „Няма да се шегуваш с мен! Кажи какво искаш – ще приготвя…“
Той се подсмихна: „Ами – просто кюфтета. И ...
455
5
19
-Добър вечер! Бях оставил един будилник за ремонт.
Часовникарят погледна над очилата си. Усмихвката му събра бръчките по лицето, които докато работеше се разделяха, всяка със своите преживявания. Възрастният мъж се обърна назад и взе един от будилниците на етажерката.
- Аз те чаках да минеш. Казах т ...
Часовникарят погледна над очилата си. Усмихвката му събра бръчките по лицето, които докато работеше се разделяха, всяка със своите преживявания. Възрастният мъж се обърна назад и взе един от будилниците на етажерката.
- Аз те чаках да минеш. Казах т ...
957
3
2
- Просто не се набивай на очи и всичко ще бъде наред. – казва ми мъжът ми.
- Притеснявам се. – отговарям му, докато нагъвам дрехите на децата и ги прибирам в гардероба.
- Недей, няма за какво.
Знам си, че онези хора са горди и няма да приемат помощ от мен, ако не ме чувстват своя. От семейството не ...
- Притеснявам се. – отговарям му, докато нагъвам дрехите на децата и ги прибирам в гардероба.
- Недей, няма за какво.
Знам си, че онези хора са горди и няма да приемат помощ от мен, ако не ме чувстват своя. От семейството не ...
1043
3
Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите ѝ се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но се страхуваше да не й вземе детето – жена му не можеше да забременее. Нямаше друг избор. ...
1110
1
1
В края на ноември, в петъчния ден, отидох на селския пазар до Лъвов мост. Запомних времето заради събитията след това. И в селото положението не беше по-добро, и там имаше хора които гладуваха. Говореше се и за промени, казваха като в Съветския съюз, но кой знаеше какво е там: земята щяла да бъде об ...
1024
4
/малки разкази без намеци/
Дълбоко, дълбоко…
На стотици, че и на хиляди метри под морското ниво…
Светът на мълчанието…
Тъмнина, тишина, вечната неизвестност – ще намериш ли храна, ще станеш ли храна… ...
Дълбоко, дълбоко…
На стотици, че и на хиляди метри под морското ниво…
Светът на мълчанието…
Тъмнина, тишина, вечната неизвестност – ще намериш ли храна, ще станеш ли храна… ...
296
4
7
/малки разкази без намеци/
Не, отначало околните го смятаха за добро момче. Послушно. Каквото му казват – изпълнява го. Да прекопае нечия градина, да даде назаем пари и да не очаква връщането им, да отиде и донесе… нещо си. И така нататък…
Даже, когато на един от комшиите в района – неприятно, лошо ...
Не, отначало околните го смятаха за добро момче. Послушно. Каквото му казват – изпълнява го. Да прекопае нечия градина, да даде назаем пари и да не очаква връщането им, да отиде и донесе… нещо си. И така нататък…
Даже, когато на един от комшиите в района – неприятно, лошо ...
1044
8
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
