14 452 резултата
А лятната буря връхлиташе отново и отново,...вятърът свиреше, дъждът барабанеше навън,
Светкавици раздираха притъмнялото небе, сподиряни от гърмените им...
Усещах горещият й дъх,... колко малко му трябва на един мъж,... усещах го,...примърдва.
Изложих се...Ризата й се бе извадила от клина, сложих ръ ...
Светкавици раздираха притъмнялото небе, сподиряни от гърмените им...
Усещах горещият й дъх,... колко малко му трябва на един мъж,... усещах го,...примърдва.
Изложих се...Ризата й се бе извадила от клина, сложих ръ ...
1233
5
/ криминална история без фантастика от чичо Пешо/
Нямах време през деня, но привечер, все пак, минах покрай чичо Пешо. Едно – да видя как е, друго – интересно ми беше с него. Понякога такива истории разказваше…
Заварих го пред телевизора. Някаква руска станция беше пуснала стар филм. Чичо Пешо седеш ...
Нямах време през деня, но привечер, все пак, минах покрай чичо Пешо. Едно – да видя как е, друго – интересно ми беше с него. Понякога такива истории разказваше…
Заварих го пред телевизора. Някаква руска станция беше пуснала стар филм. Чичо Пешо седеш ...
414
2
4
Част трета
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...
672
3
13
Петровден мина, горещниците също....
Ама топло, топлоо,.. чак в далечината въздухът трепери...
Лежа, или по-скоро се излежавам мързеливо в импровизираната наблюдателница на края на бостана, демек ако някой дръзне да влезе да краде карпузи да се вижда. Чифтето ми, хайде старата ми ловна пушка двуцевк ...
Ама топло, топлоо,.. чак в далечината въздухът трепери...
Лежа, или по-скоро се излежавам мързеливо в импровизираната наблюдателница на края на бостана, демек ако някой дръзне да влезе да краде карпузи да се вижда. Чифтето ми, хайде старата ми ловна пушка двуцевк ...
915
1
15
Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам семейство.”- мислел си той.
Над него просветнала светкавица, а в да ...
Над него просветнала светкавица, а в да ...
799
3
19
Умирах от жажда и вятърът брулеше все по-силно лицето ми. Едва държах очите си отворени, но продължавах да се придвижвам от една дюна на друга. Спирах на върха на всяка от тях и ровех колкото надълбоко можех. Нямаше сила на света, която да ме спре. Трябваше да се преборя. Трябваше да събера поне сто ...
340
2
17
В градинката на малкия парк, до спирката на трамвай 4-ри в Княжево е хубаво. Лъха на гора откъм Витоша. От едната страна е спирката на 4-ката и нефункциониращата сега 5-ца, а от другата е спирката на автобусите, които въртят около старото кино и тръгват за Владая. До киното е някогашната стара сград ...
458
1
9
Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...
377
3
9
Чичо Пешо се беше полуизтегнал под асмата и дремеше. Събуди го скърцането на портичката, та отвори очи и ми помаха:
- Тук съм, тук… Още мърдам…
Посочи люлката срещу любимия му диван. Знаех си – мястото ми е там Под асмата чичо Пешо държеше един старичък диван, който понякога – ако успееше, увиваше с ...
- Тук съм, тук… Още мърдам…
Посочи люлката срещу любимия му диван. Знаех си – мястото ми е там Под асмата чичо Пешо държеше един старичък диван, който понякога – ако успееше, увиваше с ...
248
4
12
На какво ли иска да ни научи дивото, когато се срещнем с него? Аз попаднах в ужаса на тази истинска история, а чувствата ми заснеха случващото се така, както действителността реши да ми го поднесе. Може би вие ще откриете нещо друго в сърцевината на случката. За мен това е урок, след който трябва да ...
548
3
25
Лана обичаше тишината на нощта. Обичаше да остава насаме с мислите и заниманията си. Обичаше да чува в далечината как майка ѝ трака с прибори в кухнята, музиката от стаята на брат си и гласовете на спортните коментатори, които всяка вечер обсъждаха някой любим на баща ѝ спорт. Всички тези шумове дав ...
726
1
8
Полетът закъсняваше. Чакалнята беше пълна с вече изнервени, изморени и нетърпеливи пасажери. Някои от тях не са се прибирали в България от години – горбетът в чужбина ги беше стиснал здраво в ръцете си. Други бързаха да се върнат при семействата си след поредната екскурзия извън родината и с нетърпе ...
812
3
Стивън се сепна и се събуди от дрямката си. Отне му секунда да осъзнае къде се намира. “Ловното пътешествие.” Генералът шофираше мълчаливо и съсредоточено. Стивън усети отдавна забравена тръпка. Проблясна само за миг преди да се стопи като стар спомен. Черният Range Rover се носеше между заснежените ...
270
1
Макс
Вървяхме по улицата. Около нас празничната атмосфера на коледен Ню Йорк създаваше усещането за предстоящо вълшебство. А може би вече се бе случило. Необяснимото привличане, което изпитвах към тази непозната и едновременно много позната жена ме озадачаваше и отгоре на всичко ме правеше щастлив. ...
Вървяхме по улицата. Около нас празничната атмосфера на коледен Ню Йорк създаваше усещането за предстоящо вълшебство. А може би вече се бе случило. Необяснимото привличане, което изпитвах към тази непозната и едновременно много позната жена ме озадачаваше и отгоре на всичко ме правеше щастлив. ...
709
2
20
Пета глава
Колев разгледа вестниците и списанията от сергията на кака Ленче. Избра си един ежедневник, за да го прочете на спокойствие и понечи да се върне обратно.
- Чакай! - спря го възрастната жена и посочи с поглед към павилиончето. Около кръглата зелена пластмасова маса седяха Зоя и Старшината ...
Колев разгледа вестниците и списанията от сергията на кака Ленче. Избра си един ежедневник, за да го прочете на спокойствие и понечи да се върне обратно.
- Чакай! - спря го възрастната жена и посочи с поглед към павилиончето. Около кръглата зелена пластмасова маса седяха Зоя и Старшината ...
1007
2
3
Част първа.
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
915
2
8
– Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем!
Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес Силвия беше необичайно разговорлива.
– К ...
Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес Силвия беше необичайно разговорлива.
– К ...
778
5
Ами хубави години ще,...пенсионерски
Скитахме по големия град, стана тясно в апартамента от дечурлуги, деца, внуци и хайде на село. То комай всички сме така.
Минахме отдавна темата '' Ти знаеш ли кой съм бил...'' или '' Разтапях се от кеф, като ми кажеха шефе, е може и да не съм бил голям шеф, ама и ...
Скитахме по големия град, стана тясно в апартамента от дечурлуги, деца, внуци и хайде на село. То комай всички сме така.
Минахме отдавна темата '' Ти знаеш ли кой съм бил...'' или '' Разтапях се от кеф, като ми кажеха шефе, е може и да не съм бил голям шеф, ама и ...
981
1
5
На Земята обаче само упълномощен лекар можеше да задейства полето. За злоупотребата с него имаше строги наказания.
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...
337
4
13
Оставиха телефона върху масата в немската читалня и за първи път си поговориха:
- Здравей! Ама аз говоря!
- Да, говориш. Какво странно има в това?
- Нищо. Просто не съм много приказлив.
- Еми.... И аз не съм. Ти, кой си? Как те наричат, Table? ...
- Здравей! Ама аз говоря!
- Да, говориш. Какво странно има в това?
- Нищо. Просто не съм много приказлив.
- Еми.... И аз не съм. Ти, кой си? Как те наричат, Table? ...
820
2
Изминаха три седмици в мълчание. Петра и Стоил се гледаха намръщени. Нямаше какво да си кажат.
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Т ...
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Т ...
805
6
19
Беше ѝ странно и необяснимо. Бяха приятели и се чуваха от време на време. Познаваха се по повод на техни приятели и се бяха виждали два-три пъти пак по такъв повод. Тогава размениха телефоните си. Той живееше в друг град, далече от нея и понякога ѝ се обаждаше. После минаваха дълги периоди, без да с ...
254
1
2
Две дечица се бяха сбили...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...
748
18
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум, сякаш реката е излязла от ръкава си. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвите на втория етаж ...
369
2
8
Да, така беше, може и да не повярваш, но ми се случи наистина и ще ти разкажа как срещнах ангел. Ще попиташ как изведнъж се сетих за това, нали говорехме за прокълнати души...
От няколко години бягам сутрин по една и съща пътека. Разстоянието не е голямо, но и аз не съм от най-тренираните . Все се н ...
От няколко години бягам сутрин по една и съща пътека. Разстоянието не е голямо, но и аз не съм от най-тренираните . Все се н ...
328
1
5
Петра се изправи бавно и протегна ръка, две буци пръст глухо изтрополиха по капака на ковчега. Беше онемяла от мъка. Стоеше като пречупена тръстика и се поклащаше наляво и надясно.
Замъглиха й се очите, плувнаха пак във влага, стрелнаха се като ручеи сълзите й по хубавото й лице. Устата й беше пресъ ...
Замъглиха й се очите, плувнаха пак във влага, стрелнаха се като ручеи сълзите й по хубавото й лице. Устата й беше пресъ ...
1195
11
24
Компанията беше шумна и весела. Млади, красиви лица. Виното се лееше заедно със вицовете - песни и смях огласяха малкия апартамент. На красиво подредената маса се мъдреха кристални сервизи и костен порцелан. Музиката -приятна и добре подбрана. Празнуваха успешната животоспасяваща операция на Калина. ...
944
1
25
Макс
Сутринта ме заварва недоспал и щастлив. Усмихвах се на всичко и на всеки, изпречил се на пътя ми… икономът на баща ми, Смит, сестра ми, която ми говори нещо, яйцата по бенедиктински в чинията ми… препечената филийка и накрая самия Майкъл Брайтън, който ме гледа сякаш съм си загубил ума. Твърден ...
Сутринта ме заварва недоспал и щастлив. Усмихвах се на всичко и на всеки, изпречил се на пътя ми… икономът на баща ми, Смит, сестра ми, която ми говори нещо, яйцата по бенедиктински в чинията ми… препечената филийка и накрая самия Майкъл Брайтън, който ме гледа сякаш съм си загубил ума. Твърден ...
319
3
9
В онзи септемврийски ден валеше като из ведро. Мая влачеше тежкия си куфар и се опитваше да върви възможно най- бързо и вече не обръщаше внимание на мокрите кичури коса по лицето си, нито ѝ правеха впечатление многобройните локви, в които успяваше да цопне. Мислено си обеща, щом се добере до своя гр ...
796
3
10
Четвърта глава
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...
745
2
3
"— Няма да ме загубиш никога — прошепна тя през тясната маска. — А знаеш ли защо? Защото никога не си искал да ме задържиш, както селянинът нивата си. В сравнение с това и най-блестящият мъж става скучен.“
"Нощ в Лисабон", Ерих Мария Ремарк
Предизвикателство е да разграничим собствените си съжаления ...
"Нощ в Лисабон", Ерих Мария Ремарк
Предизвикателство е да разграничим собствените си съжаления ...
930
1
4
Замисляш ме какъв си всъщност ти отвътре. Заслужава ли да си щастлив за кратко и пак да търсиш съжаления по социалните мрежи, за да си простите отново. Защо продължаваш да я наричаш правилния човек след като се разделяте многократно? Защо искаш да си с човек, носил ти както щастие, така и болка, а н ...
789
6
- О, Боби, винаги се държиш така!
- Как?
- Ето така. Използваш ирония, сарказъм и всякакви шегички, когато аз съм сериозна или ядосана. Понякога ми е забавно, но понякога не мога да те понасям.
- Сега забавен ли съм ти или не можеш да ме понасяш?
- От двете по малко. Виж, искам поне веднъж да провед ...
- Как?
- Ето така. Използваш ирония, сарказъм и всякакви шегички, когато аз съм сериозна или ядосана. Понякога ми е забавно, но понякога не мога да те понасям.
- Сега забавен ли съм ти или не можеш да ме понасяш?
- От двете по малко. Виж, искам поне веднъж да провед ...
853
12
Влачехме краката си в плитчините.
- Какво ще направим сега - не на шега казах - Сваляй горнището, мажа го с крема, сложи моите очила,.. да си сменим и шапките. Такаа, като момче си, и без това косата ти е къса...Давай смело
напред и без това никой не ни обръща внимание
Тя ме хвана за ръката и здраво ...
- Какво ще направим сега - не на шега казах - Сваляй горнището, мажа го с крема, сложи моите очила,.. да си сменим и шапките. Такаа, като момче си, и без това косата ти е къса...Давай смело
напред и без това никой не ни обръща внимание
Тя ме хвана за ръката и здраво ...
448
1
13
Седя под някаква сянка в лятната Атинска жега и наблюдавам женското съсловие
Чудна дамска мода,... дълги широки панталони, или толкова къси, че се вижда цвета на долните гащи,или толкова изрязан потник, та си викаш язък за материала, за плата де, можело и без него, защото не ти трябва въображение, в ...
Чудна дамска мода,... дълги широки панталони, или толкова къси, че се вижда цвета на долните гащи,или толкова изрязан потник, та си викаш язък за материала, за плата де, можело и без него, защото не ти трябва въображение, в ...
303
1
3
Черният Кадилак
Стивън беше приклекнал и развиваше болта на контакта с отвертка, когато видя как черния кабел се освободи, извъртя се и се блъсна в пръстите му. От токовия импулс, те моментално се свиха и го стиснаха силно. Токът премина през тялото му и за миг силно изпъна мускулите на краката, хвъ ...
Стивън беше приклекнал и развиваше болта на контакта с отвертка, когато видя как черния кабел се освободи, извъртя се и се блъсна в пръстите му. От токовия импулс, те моментално се свиха и го стиснаха силно. Токът премина през тялото му и за миг силно изпъна мускулите на краката, хвъ ...
1462
11
43
- Изчакай ме тук. Няма да се бавя много, обещавам. – беше казала Мама и Калоян я чакаше вече час да излезе от “Малкият театър”, където имаше среща с режисьора на новото представление. Като едно послушно, добро момче, той си разглеждаше големите портрети на актьорите по стената на славата пред театър ...
287
4
15
Всяко прераждане беше по-болезнено от предишното. Раждаше се, причинявайки неимоверна болка на жената, която в този живот щеше да бъде негова майка. Но въпреки това, а може би заради това, той беше най-хубавия подарък за нея. Роди се със силен вик и тя чу как лекарят и сестрите се засмяха доволни.
- ...
- ...
382
6
24
Обичаме квартала си през юли! Ароматните липи пред многофамилните жилища, цветните лехи пред къщите, шумните площадки за игра в междублоковите пространства и разбира се, пейките. Последните са като тайни средища на безименни братства – разговорите мигом секват, ако мине непосветен. И все пак, никой ...
702
1
3
Трета глава
След като обяви по високоговорителите в чакалнята на гарата, че бързият влак за Варна ще пристигне на втори коловоз, Зоя реши да ползва петнадесет минути почивка, която ѝ се полагаше. Щеше да изпуши една цигара в павилиончето на Колев отсреща и да се опита да си събере мислите, които се ...
След като обяви по високоговорителите в чакалнята на гарата, че бързият влак за Варна ще пристигне на втори коловоз, Зоя реши да ползва петнадесет минути почивка, която ѝ се полагаше. Щеше да изпуши една цигара в павилиончето на Колев отсреща и да се опита да си събере мислите, които се ...
518
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
