6 528 резултата
Ако ви е заинтригувала първата част на моето импровизирано проучване, а именно Фейсбуковизъм (I част), може би ще ви е интересно какви други наблюдения имам върху това явление, което по-рано нарекохме "религиозно течение" поради откритите сходства с други такива.
Предвид изключителната масовост на о ...
Предвид изключителната масовост на о ...
599
2
От известно време наблюдавам във Фейсбук повтаряемост в определени действия, извършвани от потребителите - мои по-близки и по-далечни ФБ приятели, които протичат в някаква (вероятно ритуална) последователност. Не съм запозната с резултатите, но реших да ги изследвам по-обстойно и да ги опиша в дневн ...
695
2
12
А стършела, гледаше ли,
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
693
Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...
508
1
1
ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...
698
Помислих че полудявам, когато започнах да натискам произволни клавиши.
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля. ...
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля. ...
473
1
Заедно
Лъвица буйна беше тя,
с изваяна снага.
Щастливо тя подмяташе коса и радваше се на света.
Лъва до нея беше див ...
Лъвица буйна беше тя,
с изваяна снага.
Щастливо тя подмяташе коса и радваше се на света.
Лъва до нея беше див ...
393
НОВА ГОДИНА
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...
565
Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
1389
СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...
570
Не зная коя съм! Не зная каква трябва и не трябва да бъда. Не зная къде и как да открия себе си. Да търся ли?
Или да остана човек за момента? Човек без планове за бъдещето, човек без мечти, човек с безсмислен живот – човек ден за ден! Не зная! Не зная каква е цената за това да се откажа от моето тър ...
Или да остана човек за момента? Човек без планове за бъдещето, човек без мечти, човек с безсмислен живот – човек ден за ден! Не зная! Не зная каква е цената за това да се откажа от моето тър ...
457
1
Вчера те видях сред блещукащите лампи на внушителния град. Отначало си помислих, че си привидение, за което толкова много творци са писали в своите произведения. Бях разтърсен от тока на шокиращата изненада. Младото момче се почувства като старец, преполовил житейската си пътека. Идеше ми да заплача ...
390
1
ПО СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ
И тази вечер Мария поседна на терасата, едно от любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено вечер, да пийне кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора през деня. Не се чувстваше добре от няколко дена. От както годините и станаха 45 ...
И тази вечер Мария поседна на терасата, едно от любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено вечер, да пийне кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора през деня. Не се чувстваше добре от няколко дена. От както годините и станаха 45 ...
801
Обичах я. Чувствам се много добре, когато говоря и пиша в минало свършено време. Устроен съм така, че не проявявам стремеж към забравяне на болките, формирали ме като личност с изградена представа за живота. Зная, че тя е част от миналото ми – дори и да искам, не мога да я прогоня от дворовете му; н ...
485
3
3
Нали щяхме да се грижим за чувствата на отсрещния? Ти ми обеща. Бях глупав, пленен от искряща усмивка човек. Чувствах. Имах сърце. В слепоочията ми бумтеше желанието да си моя и ничия друга. Егоистично ли ти звучи? Възприемай го така, както искаш. Аз бях готов да се боря за теб. Милеех за нашето общ ...
422
3
3
Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, межд ...
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, межд ...
423
Отново. Поредната вечер се чувствах самотен, за това отидох на любимото си място, а именно барът в края на улицата. Беше близо и удобно, а и атмосферата, може да се каже, беше приятна.
Отворих вратата и веднага лъхна мирисът на алкохол и цигари. Седнах спокойно пред бармана и си поръчах обичайното. ...
Отворих вратата и веднага лъхна мирисът на алкохол и цигари. Седнах спокойно пред бармана и си поръчах обичайното. ...
411
ШАРО Дните летяха, безразлични към всичко. Ето и месеца си отива си помисли Златан и си опипа лицето с ръце. Кожата му сякаш бе изсъхнала. Стана и се отправи към огледалото, Когато се спря пред него се уплаши от физиономията, която го гледаше от там. Опипа с ръка голото си теме и притвори очи.Примал ...
626
Живот... такъв, че с всеки изминат ден, минал незнайно как и с каква сила през добрината, да става един човек или дори дете с още невръстен ум една зряла фигура. Ето ги там, далечни се скитат знанията ни, с премрежен поглед ги виждаме. И онези мъждукащи светлинки на озарението, което покосява емоции ...
542
Небето пламтеше в ярките цветове на залеза, гаснещото слънце разпращаше последните си лъчи, а лекият топъл вятър полюшваше тревата в полето. Няколко птици прелетяха безшумно през огнения небосклон и изчезнаха в сенките на умиращия ден.
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...
957
2
Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...
936
Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
1110
1
1
3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
1147
3
4
Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...
752
2
***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
662
1
Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...
844
3
2
Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...
498
Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...
374
Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
1038
3
2
Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...
538
С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...
688
1
Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...
1824
5
4
Чувах гласът ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...
852
2
Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
1075
5
4
Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс. Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...
1234
3
4
Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...
513
4
4
Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...
384
1
2
- Лазаре, Лазаре... имам кръв по ръцете си! - весело си припяваше Явина. Харесваше й да бъде муза. Бе населявала много кошмари и бе прибирала не една-две души. Но да бъдеш муза! Бе почти като да си влюбен - вълнуващо, настървено и ненаситно. Толкова болезнено непреодолимо.
Явина бе призована. В моме ...
Явина бе призована. В моме ...
1345
1
4
Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...
876
3
1
Слънцето изгря на хоризонта, толкова красиво, вълшебно дори, стоейки над водата, под небето. Изглеждаше сякаш жълто ярка линия разделя двата образа-тихите и малки вълни на океана и синьото небе, което розовееше от появата на Слънцето.
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...
1587
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
