14 350 резултата
И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е п ...
Май не ти е интересно, явно не е п ...
1158
6
Пътят е дълъг... А мнения много! И във всеки случай не всички от тях целят твоето добро и щастието ти... Животът ми мина в борба за чуждата радост и удовлетвореност и нито един път не пожертвах хорските усмивки, за да почувствам топлината на своята собствена... А времето мина, както листопадът, койт ...
1188
1
КОШЕРИ
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
...
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
...
648
Навярно отдавна е минало полунощ. Тази лампа, толкова силна и без абажур, ме дразни. Но няма как да я изгася, нито да я избегна. Не трябва да се движа. А може би вече и не мога.
Сами сме, двете: лампата и аз, забравени... През деня: кръвно, пулс, хемоглобин - на всеки 30 минути, но лекарят от нощнат ...
Сами сме, двете: лампата и аз, забравени... През деня: кръвно, пулс, хемоглобин - на всеки 30 минути, но лекарят от нощнат ...
1464
21
Зорница и Феноменалното място Рупите
Зорница за пореден път разтвори дневника си. Той оставаше единственият "мълчалив събеседник", най-търпеливият и най-мъдрият!
Тя споделяше с него всичко - болки и радости, успехи и разочарования, надежди и стремежи.
Сега искаше да му разкаже за поредния ден, в кой ...
Зорница за пореден път разтвори дневника си. Той оставаше единственият "мълчалив събеседник", най-търпеливият и най-мъдрият!
Тя споделяше с него всичко - болки и радости, успехи и разочарования, надежди и стремежи.
Сега искаше да му разкаже за поредния ден, в кой ...
972
7
Смуглите очи на вечерта се процедиха в нея, сляха се с тена ù и се вплетоха в черните снопове на косите ù. Светлините на рекламите проблясваха върху лъщящите ù устни – плътни и чувствени, които блестяха повече от безизразния ù поглед. Деколтето ù бе разтворено до дъното на душата ù, полата – едва пр ...
836
6
На фоне Ван Донгена (Дама в чёрной шляпке).
По паважа на уличката прибягват минувачи, някои вече отворили чадъри в разни цветове - от черно, прилягащо на възрастните, до бяло или червено, което е приоритет на кокетните дами от квартала. Там долу могат да се видят и лицата на тия, дето вървят по отср ...
По паважа на уличката прибягват минувачи, някои вече отворили чадъри в разни цветове - от черно, прилягащо на възрастните, до бяло или червено, което е приоритет на кокетните дами от квартала. Там долу могат да се видят и лицата на тия, дето вървят по отср ...
501
3
ПЕДАГОГИКАТА НА БАЩАТА
Един баща говореше на сина си:
- Учи сериозно, сине, защото иначе си за никъде.
- Ами нали ходя на училище бе, тате.
- Ходиш. А вчера защо си избягал пак от часовете? - ядосва се бащата. ...
Един баща говореше на сина си:
- Учи сериозно, сине, защото иначе си за никъде.
- Ами нали ходя на училище бе, тате.
- Ходиш. А вчера защо си избягал пак от часовете? - ядосва се бащата. ...
910
2
Аз съм една жена на 37. Почти съм преполовила живота си. Но още имам надежда. Понякога се чувствам сама и неразбрана. Понякога се чувствам стара, изхабена и смазана от живота. Поредният любовник си тръгва от мен. Не си тръгна. Направо бягаше. Толкова беше ужасен и отегчен от мен. Дреме ми. Ще си нам ...
1343
1
4
Не може да се каже, че той бе обикновено момче... Вече надхвърляше 19 г., което за времето, в което се развива разказът, си беше време за сватба... Но той още не бе намерил подходящата или поне така твърдеше пред приятели и близки. А подходяща имаше... И то не отскоро, просто не бе подходяща за него ...
1791
2
С брат ми седим на пластмасови столове в парка, отпиваме от студените бири и малко сме се умълчали. Черпи ме той, това е втората ни среща за една седмица. Край нас се движат деца, кучета, майки с детски колички, млади момичета дъвчат пуканки, хванали момчетата си подръка. И по белия пух, докосващ ко ...
858
3
КОНЦЕРТЪТ
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми преч ...
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми преч ...
606
1
- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото м ...
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото м ...
1017
8
Днес вървях... прегърнала болките от безсънните нощи и потънала в мисли за утрешни дни, вървях и мислех за себе си... Денят едва започваше и, както в повечето планински градчета, утрините са свежи и ти дават сили... все едно ще полетиш! В един момент си помислих, че, всъщност, аз не знам къде отивам ...
760
2
Отдавна не се беше чувствала така добре в кожата си. Събуди се много преди проклетата аларма да ú засвидетелства неуважението си с остропротяжния звук на мелодията си...
В банята, под душа, се улови, че си тананика. Чувстваше се нов човек. Имаше достатъчно време за кафе, да подбере нещо по-секси от ...
В банята, под душа, се улови, че си тананика. Чувстваше се нов човек. Имаше достатъчно време за кафе, да подбере нещо по-секси от ...
1275
1
14
ПРОБНИЯТ КАМЪК
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...
605
4
Сомнамбулизъм при каталепсия
разказ на ужасите
Глава 1 - Интервюто
Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно ис ...
разказ на ужасите
Глава 1 - Интервюто
Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно ис ...
2038
6
Всичко у Тамара говореше за грях. От плавната походка, която караше не един мъж, независимо на каква възраст бе, да се обръща след нея като омагьосан на секундата, в която я забелязваха, до натежалия от сласт, премрежен поглед. С гъстите си, черни като непрогледна нощ коси беше ”удушила” не малко мъ ...
769
3
на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...
1115
3
ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...
582
1
Двама до края
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...
830
12
500 секунди пътува светлината от Слънцето до Земята. Какво бих направил, ако узная, че последният лъч вече е започнал своето пътуване? Последният лъч светлина. А след него идва само студен мрак. Смразяващо ледена тъмнина. Какво ще направя, ако знам, че ще мога да виждам ясно само още 500 секунди?
То ...
То ...
703
Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...
1797
23
НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...
562
4
За подчинените си беше господин Александров, за близките - баце Саше. Отдавна беше подминал петдесетте, но имаше живи палави сини очи и опъната кожа на младеж, нищо, че косата му вече беше побеляла и оредяла. Беше загубил и някогашната си спортна фигура. Сега имаше симпатично малко шкембенце и една ...
661
Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...
718
4
Nessun dorma!
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...
1059
Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...
980
3
Тя знаеше, че нейният път е само напред. Затова вървеше с бърза крачка по въжения мост под краката си без да обръща внимание на клатенето. Понякога моста се накланяше леко на едната страна или на другата, разтрисаше се, но не достатъчно силно, че да я накара да падне или дори да се поколебае. Стъпва ...
677
МРАВЕШКИ ДЕЛА
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...
537
1
След седмица го изписаха от болницата. Известно време накуцваше, после се оправи. След месец започна работа — взеха го портиер, но и това бе нещо. Никой не харесва алкохолици. Аз, въпреки болките в гърба, все едно нищо не се бе случило – върнах се в пицарията. Естествено - започнах пак от начало - о ...
698
2
ПРАЗНИК
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...
640
3
- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...
496
Беше зноен следобед и старите рибари на пристанището в Неапол си приказваха, че предстои една от онези силни и краткотрайни юнски бури, когато морето се надига така, сякаш иска да погълне цялата суша.
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...
780
2
ДА УБЕДЯ СЕБЕ СИ
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...
Старият художник отпусна обезсилено ръце. Остави четките на палитрата и обърна гръб на мотива, който рисуваше. Не беше доволен от работата си. Материята се съпротивляваше. "И друг път се е случвало да не потръгне, но после се е получавало добре - помисли си рисуващият. - Трябва само ...
674
2
СРЕЩА С НЕПОЗНАТА
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове ...
Малкото паркче пред църквата бе един истински оазис на спокойствието всред самия център на столицата, където човек можеше бързо да се скрие от гърмящата маса от хора, трамваи, клаксони и спирачки и само циничните и жаргонни подвиквания на продавачите от близкото пазарче за плодове ...
1601
2
“Не, не го прави, моля те!” Малкото коте се опита да се задържи за ризата на Карън, нейната... бивша стопанка. Карън искаше да изостави котето си в гората. Що за глупост? Какво щеше да прави то в гората? Но момичето беше прекалено малко, за да разбере, че така обрича домашната си любимка на смърт, в ...
853
Синът не беше навършил и две годинки, когато правилно произнесе думата „акумулатор” и оттогава непрекъснато взе да задава въпроса „Защо?” Например: „Защо трябва да ям? Защо да спя? А защо да си мия зъбите? Защо не мога да си вадя зъбите като моя дядо?” Майката се чудеше как да отговаря на любознател ...
871
12
КРУШАТА
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, живо ...
Приятелят ми се е занемарил, оставил се е на отчаянието. Не се е бръснал от няколко дни. Погледът му отскача от предмет на предмет, без да се задържа на нещо. Разбирам го, трудно му е, след като Марина го напусна. Но все пак е още мъж в силата си и не бива да се предава. Въпреки всичко, живо ...
659
1
Часове преди сватбата, тъстът ми подари тази книга. Като всеки баща, и той искаше дъщеря му да е най–щастливата жена на света. "Затова - каза ми - чети й от нея всяка вечер. В твой интерес е, не пропускай!". Кимнах. "Обещай ми!"- настоя той. "Обещавам!"- отвърнах и я прелистих - само първата страниц ...
865
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
