14 362 резултата
Алиенации *
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на жи ...
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на жи ...
1449
7
Ето, вече летя. 10 метра спринт, едно препятствие (чисто символично) и готово. Всеки момент ще стане. Защото ще направя всичко, за да си спомня рождения й ден.
Вече три поредни години. Три поредни години забравях за нейния рожден ден. Заедно сме от четири. Обичам я, както никоя друга досега. Просто ...
Вече три поредни години. Три поредни години забравях за нейния рожден ден. Заедно сме от четири. Обичам я, както никоя друга досега. Просто ...
820
2
ТАЗИ ЛЮБОВ
Под навеса беше поносимо. На арената обаче слънцето пареше с цялата си лятна сила. И това ни най-малко не интересуваше Апия.
Интересуваше я кой щеше да оцелее. В края на деня щастливецът щеше да притежава не само живота си, но и гореща нощ в обятията й. Което бе по-голяма награда от всичк ...
Под навеса беше поносимо. На арената обаче слънцето пареше с цялата си лятна сила. И това ни най-малко не интересуваше Апия.
Интересуваше я кой щеше да оцелее. В края на деня щастливецът щеше да притежава не само живота си, но и гореща нощ в обятията й. Което бе по-голяма награда от всичк ...
1395
6
Спомени
Винаги ще помня моя дом. Голямата бяла къща, в която заспивах и се събуждах Онзи прозорец, от който виждах небето и балкана преливащи, един в друг. Лятото се радвах на играта на клоните на стария орех. Вятърът подухваше и те танцуваха своя танц. Помня градинката с цвета. Имаше всякакви, но н ...
Винаги ще помня моя дом. Голямата бяла къща, в която заспивах и се събуждах Онзи прозорец, от който виждах небето и балкана преливащи, един в друг. Лятото се радвах на играта на клоните на стария орех. Вятърът подухваше и те танцуваха своя танц. Помня градинката с цвета. Имаше всякакви, но н ...
2002
2
Първият текст на Мартин, написан върху стената на една от тоалетните в университета, остана незабелязан. Поне никой не надраска отговор около него. Беше странно. Целите тоалетни бяха нашарени с фалоси и майни в отговор на лексиконни стихове, псевдофилософски закачки и призиви за пушене на джойнт и д ...
1385
10
( По действителна история)
Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
- Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше ...
Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
- Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше ...
1648
21
Едно момиче стоеше на терасата и плачеше. Луната се отразяваше в прозорците на отсрещната сграда и бледата й светлина проблясваше във влажните очи на момичето.
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това с ...
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това с ...
856
4
Това е един от стотиците мейли, които моята приятелка ми е изпратила. Смятам, че призванието и е да пише, но тя така и не поиска да ме чуе. Тя все пак преди писател е адвокат... все още се опитвам да я разбера. Публикувам този неин разказ, защото бих искала повече хора да се докоснат до нейните прои ...
1143
2
Отне ми го, нали?
Нима се радваш?
Отне ми най-красивото нещо, което сама си спечелих…
Нима си щастлива и горда?
Отне ми най-невинното създание, което ме правеше човек. ...
Нима се радваш?
Отне ми най-красивото нещо, което сама си спечелих…
Нима си щастлива и горда?
Отне ми най-невинното създание, което ме правеше човек. ...
908
2
Сюзън се събуди от проникналата светрина в стаята. Знаеше, че е 9 часът. Прислугата витаги я будеше в 9. Усети миризмата на прясно изпечени кифлички и кафе. Стана и се заметна с копринения си халат. Седна по прозореца на лежанката и отпи от живителната течност. Огледа стаята, типично обзаведена за а ...
1197
1
За пръв път пиша по този начин. Има нещо много стойкаджийско в цялата ситуация. Масата е отдавна забравена мозаечна плоча. Металните и крака се губят в гъстия буренак пред вилата. Щях да кажа "под старата череша", но тя изсъхна преди няколко зими и татко я отсече. Сега е празно. Седнал съм на потъмн ...
1403
11
"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и д ...
878
КАКВО СТАВА ПОСЛЕ
на мен, на него и на оная тъпа овца
не очаквай нещо да се случи, когато не ти си писал разказа
Имаше трупове навсякъде. Телефонът постоянно звънеше и му съобщаваха, че другите погребални бюра не могат да поемат повече случаи и че той трябва да се погрижи за още 30-40 тела. Той се о ...
на мен, на него и на оная тъпа овца
не очаквай нещо да се случи, когато не ти си писал разказа
Имаше трупове навсякъде. Телефонът постоянно звънеше и му съобщаваха, че другите погребални бюра не могат да поемат повече случаи и че той трябва да се погрижи за още 30-40 тела. Той се о ...
1129
3
Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...
2057
3
Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...
1215
12
Нашият прозорец
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях ...
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях ...
1036
Поредната нощ - приказна, нежна, тиха и сякаш напук навяваща единствено болезнени спомени и печал по една изгубена любов. Не можех да се примиря, че Той не е до мен. Сънувах го постоянно, мислех само за него, мечтаех и тайно се надявах отново да го видя, макар и за последен път. Но знаех, че никога ...
1141
3
Тя стоеше и го гледаше, но той не помръдваше, лежеше в дървения ковчег, студен и безчувствен. Дори не дишаше, а тя все така го гледаше в очите. Кафявите очи, които до вчера се смееха и я караха да се усмихва, да се чувства единствена и никога сама, бяха затворени. Очите, които виждаха в нея не краси ...
1317
4
Телефонен разговор
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...
1211
5
Малка бе тя - не знаеше какво е любовта. Компютър бяха и купили послучай новогодишните празници, взе да сърфира из интернета и попадна на едно момче. Без да знае, че ще се влюби, като на шега започна да си пише с него. След време разбра, че не е просто приятелство, а нещо по-вълшебно. Да, това беше ...
1148
3
ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...
1841
1
8
Една нощ с Пер
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...
1374
31
Един от дните
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...
980
1
Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, ...
1309
1
Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлост ...
1106
21
Колко отвратителна компания само! Просто отчаяна работа. Не, че има нещо лошо, но от един час на масата се говореше само за ядене, пиене и секс. За огромни количества изпит алкохол и изпушена марихуана. Говореше се за музика, в която се пее, пак за ядене пиене и секс. Не, определено тези хора или не ...
1345
5
- Мамо, трябва да му говориш... Така просто се поддържа мозъкът, възприятията, чувствителността... Опитай, спомни си нещо хубаво и поговори на глас със себе си и с него... ние вече цяла седмица му четем приказки, Катя за училище разказва...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете ...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете ...
1169
6
Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...
1430
7
Камъчетата изчезваха едно след друго в тъмната вода. Малкото момче на брега гледаше някакси с безразличие образуващите се вълнички. Беше тъжно, че трябва да си заминават толкова рано. Унесено в мислите си, то не забеляза кога малкото момиче бе седнало на края на кея. От потръпващите му рамене Джош р ...
964
1
Вместо предговор
Драги читателю, не се подвеждай от заглавието! Това, което ще прочетеш, не е пародия на криминален разказ. Това е най-добронамерено приятелско намигване към големите в жанра: Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър, Джеймс Х. Чейс, а защо не и Богомил Райно ...
Драги читателю, не се подвеждай от заглавието! Това, което ще прочетеш, не е пародия на криминален разказ. Това е най-добронамерено приятелско намигване към големите в жанра: Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър, Джеймс Х. Чейс, а защо не и Богомил Райно ...
1798
11
Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...
1708
19
Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоун ...
1289
3
Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...
1063
Стивън седеше сам в стаята си. На масата имаше автоматичен пистолет и няколко патрона. Погледна ги, погледна се в огледалото. Изглеждаше добре, висок, с мускулесто тяло и тъмна коса. Очите му бяха черни като катран, но в тях се виждаше много болка. Извади една кутия Марлборо и запали. Досега не беше ...
1047
1
Подслушани телефонни разговори 2
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...
1680
11
(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...
1741
25
***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
1044
13
Не си представях, че първата ми отпуска като лекар ще бъде такова еднообразие. Превъртах отегчено петдесетте канала на кабелната, докато не огладнях от скука. Хвърлих дистанционното и се запътих към кухнята.
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...
828
4
Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше ...
919
2
Дойде декември и падна първият сняг. Ръцете й ставаха по-студени, но тя не забелязваше. Никой не я хващаше за ръка, за да й каже за тази промяна. Падна втори сняг, лицето й се скова от вятъра и чертите й застинаха. Усещаше студени тръпки по цялото си тяло, опитваше се да облече всичките си дебели др ...
829
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
