6 395 резултата
Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...
  638 
Нощта бавно се спускаше. Откъм върха на планината се чу рев на ранено животно.
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога дос ...
  744 
Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...
  1206 
Изгубена следа
Усещам, мисля, чувствам, горя отвътре, копнея за теб да живея.
А ти ми обърна гръб. Не виждаш ли, че ме боли!?
Нима никога не си допускала грешки?
Не мога да приема мисълта, че сега сме като двама непознати. ...
  849 
- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...
  1376 
Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...
  899 
Дамите в черно с белите чувства, носят високи обувки, парфюм в чантата и тъжно сърце! Те винаги са устремени, знаят какво искат и как да го постигнат!Дамите в черно с белите чувства, не винаги се смеят, но усмивката им носи искреността на детски смях. Дамите в черно искат отношение, силен характер и ...
  1435 
На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...
  896 
> Лежиш гол и нежен, а очите ти блуждаят невиждащи в тъмното... Тялото ти потрепва в желание за близост, кожата ти сънува още ласката на нощта и мен в нея... Няма те, а си тук...
Завивката свенливо прикрива голотата на тялото ти, а сърцето не иска да се крие и цялото в сласт, протяга ръце към мен и ...
  1585 
Когато триъгълникът се разпада...
Ситуация: той, тя и другата. (Тя - съпругата.)
Разговарят двете.
Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.
Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен. ...
  911  11 
Защо човек прави неща, които не иска? Защо човек казва неща, които не иска? Нима никой не осъзнава грешките си, за да ги поправи? Нима никой не вижда, че бърка, а продължава да греши? Аз съм един от тези хора - върша неща, които не искам и говоря неща, за които съжалявам. Но понякога всичко това се ...
  659 
Чувствал ли си се някога пуст? Чувствал ли си се някога изпразнен от всякакви емоции? Или може бе винаги щастието в теб кипи? Но при мен често я има тази празнина. Искам да знам защо, но никой не знае отговора, никой не знае защо. Дори аз самата. Може бе съм спряла да чувствам, може би вече никога н ...
  865 
Ето и моята история, със забравено начало и сладък неочакван край.
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глу ...
  1073  10 
Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен, ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяв ...
  739 
Пролет е. Всички са щастливи, но не и ние. Седим в стария парк и мълчим. Защо?Как стана така? Нямаме какво да си кажем, само думи за сбогом. Но още не сме готови за тях, все още ги отбягваме.
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...
  1127 
Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли ...
  813 
Потъвам бавно в себе си.
Сенки се прокрадват на пръсти в душата ми. Бавно, предпазливо покрай ъгъла, зад който мислите ми се избиват помежду си в престрелка. И не знам къде ще ме отведат думите. Стъпвам по нотите, изкачвам се или може би слизам – прониквам или може би излизам. И оставам. Все сам и п ...
  887 
Неконтролирани въпроси
Възникват, защото често контролираните ситуации остават извън контрол.
Контролираните взривове по-малко ли смущават и нанасят поражения от внезапните?
Контролираното обгазяване (т.е. което е прилежно следено), по-малко опасно ли е?
Контролните органи следят и внимават за прави ...
  824 
- Пак дърдориш, не млъкваш! Все от него бягаш, а винаги в него се оказваш.
- Моето бягство единствено във вашето разобличаване се основава. Да разкривам нищостта ви - за туй съм аз призван.
- Но това не може да ти бъде основание, чрез него ти не си. Да разтвориш булото на празнословието, за да се по ...
  969 
Един никому непознат модерен масон ми изпрати SMS, в който се хвали на света, че вече има кутийка драгоценна, съдържаща тайни свои и... фасон. Никнат като гъби, но всъщност са бълха на челото му честите съобщения, изскачащи сякаш с пружина, от този телефон, който го мобилизира за нови и нови начинан ...
  785 
Наскоро имах среща с търговеца на души. Опитах се да му продам моята срещу малко любов. Сложих й еротично бельо. Изискано я гримирах и й направих прическа по последната мода.
Търговецът на души я прие. Разсъблече я, най-естествено. Наговори й хубави думи. Обеща й блаженство. (Мисля че й даде да пуши ...
  663 
Нуждая се от теб, както пустиня от дъжд, както розата от вода, както огънят от въздух, както поета от болка. Нуждая се от теб, за да дишам, за да живея, но теб те няма, ти си далеч и не мога да получа това, от което имам нужда. Тогава има ли смисъл да живея? Може би така няма да ти досаждам с присъс ...
  705 
Седя и мисля! Мисля за теб! И къде си в момента… Дали и ти като мен седиш и просто мислиш или отново си обзет от желание за самота? За теб не знам, но аз съм сама, сама, но в сърцето! Може и физически да не съм сама, но съм адски самотна! А ти? Кой те знае теб? Човек трудно разбира другите, ако не м ...
  715 
Това лято бе най-красивото, което някога съм имала. Не исках да свършва, не исках да свършва никога. Все едно,че летях. Трудно е да се опише - трябва да се изпита.
Прегърнеш ли го, погалиш ли косите на любовта, сякаш докосваш звездите. Сякаш летиш - там горе в небето. Гледаш очите му и сякаш се къпе ...
  862 
Тази нощ е ветровито и дъждовно. Помниш ли слепите среднощни мъгли, сребърните феи и последния сняг? Толкова отдавна ли беше? Звездите не са се променили много. Защо никога не говорихме за звезди? Ще кажеш: "Пак ли твоята поезия?" Да, тя не е за щастливите. Ти ще ме погледнеш усмихнато и аз ще млъкн ...
  1216 
Често се питам: "Защо, по дяволите, обичам?" Търся отговор и не намирам. Търся тук, търся там... Няма... Защо човек страда, за да обича? Казват, че чрез страданието постигаш висше познание, но за какво ми е като обичам? Аз обичам... Живея... Летя... И пълзя... И плувам... И се давя... И съм черно... ...
  702 
Сбогoм
Сбогoм, казвам аз.
Сбогoм, е думата за раздяла.
Сбогoм, любов моя
Сбогyвам се с тебе, но никога няма да те забравя, любов моя! ...
  826 
След поредната стъпка назад стоя сама в тъжната стая, потънала в мисли и задавайки си безброй въпроси.
Колко може да понесе човешкото сърце, колко удара?
Защо те са последователни и още по-силно от предходните?
Как да се справим с тях?
И има ли граница всичко това? ...
  946 
Goodbye my lover,
Goodbye my friend,
You have been the one,
You have been the one for me...
Беше лято - най-хубавото ми лято досега. Изпълнено с емоции, любов и щастие. А беше едва края на август, имаше време да се случат още толкова много неща - неща, които да го направят още по-хубаво или да го ра ...
  1276 
Навън вали. Дъждът се стича по прозорците на къщите. Сълзите му плъзгат босите си крачета по гладката повърхност на стъклото и спират задъхани от щастие в малките локвички до улуците. Отдавна всички светлини са загаснали. Отдавна всички човешки същества са на гости в кралството на съня. Все още няко ...
  1322 
Домъчня ми за твоите глупости, защото те не са фалшивите "опаковки", с които другите се опитват да опаковат лицемерието си.
Ти си онова дете, което прави пакости в моята душа и ме наранява, но в същото време ме радва със своята усмивка... затова толкова много те обичам.
Знам, не мога да те притежава ...
  1354 
В това дъждовно и приказно красиво време бях излязъл малко по задачи и да се омешам със света. Ръмеше леко и вървях по една оживена софийска улица, а коремът ми натрапчиво напомняше, че не съм ял от петнайсетина часа. Така се озовах в маргиналното пространство на ръба на тротоара под едно дърво с дв ...
  1008 
Очите му са като парчета тъмен шоколад, които се разтапят по мен и ме пропиват със сладост и горчивина. Ръцете му са сдържано решителни. Докосват така, както говори понякога за поезия - деликатно и решително. Обвит в тайнствеността на неопределените желания, поставени под сигурния контрол на разума, ...
  744 
Поредната самотна вечер, поредният скандал и за пореден път той се качва в колата си. Къде отива, при кой? Дали въобще знае? Пътят е едновременно познат и различен. Мръсна газ и отново бягство... бяга, но от какво. Ако го попитам знам, че няма да намери точен отговор, само знае, че има хиляди неща, ...
  1056 
Замръзнали корени преплитат тела сред небитието от спомени. Алените ми мисли треперят от студ и страх. Прегръщам парцалената си кукла и вълшебни сънища зашепват девически песни. Изстраданите ми кукленски очи срамежливо се засмяха на слънчевото петънце, погалило сърцето ми. Пухът по крилете, изплетен ...
  801 
Какви са мислите на човека до мен? Всеки си мисли това. Но аз не се питам това. Аз се питам какви са моите мисли, моите мечти, моите надежди. Чудя се кога нещата в главата ми ще се подредят. Вече не знам абсолютно нищо. Мисля си вече дали аз се познавам? Дали аз знам какво искам, за какво мечтая? Ст ...
  642 
Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал д ...
  829 
Аз чакам, а теб пак те няма. Дали отново си с нея или просто бродиш по улиците? Аз стоя със снимката в ръцете си и виждам сълзите как леко се спускат по нея. Докосвам я с ръка, с надеждата да усетя топлината ти, но това е само една снимка. Теб отново те няма. Дали си с нея, а аз - сама в тъмнината? ...
  725 
Влюбих се, но не така набързо, по ученически - за ден-два, а така, както човек обича с цялото си сърце и душа, както се случва веднъж, дваж през целия живот. И знам, че е истинско, не поради купища причини - те дойдоха в последствие, а просто разбрах. Тя ме докосна истински и чисто с един поглед за ...
  1134 
Историята на човечеството е дълга, но моята е кратка: влюбих се и ето ме тук, пред теб, с разтреперени колене и прескачащо сърце. Идвам да кажа „ела при мен”, „докосни ме”, „целуни ме”, „прегърни ме” – „твоя съм”! Но уви, ни дума не излиза от устата ми, ни вопъл, ни стон проронен. Може би мога да го ...
  668 
Предложения
: ??:??