42 016 резултата
Няколко стръкчета трева
отричат се обичайки тъгата.
Тъжно е.
Живо е.
Но нищо от това ...
  808 
Проглушава дълго мълчание,
от тежестта на липсата боли.
Дере отвътре остро стенание.
Пиесата е недописана. Нали?
Заличени са прежните пътеки, ...
  693 
Обичам нетрайността на нещата.
Тяхната ефирност и ранимост...
Днес съм тук, а утре ме няма -
великата шега на Природата.
Пада прах, неусетно почти ...
  593 
На Пламен
Как болката аз своя да разкажа?
И кой ли може да ме утеши?
Момче добро и жизнерадостно познавах,
нелепата случайност го отне. ...
  788  12 
Помогни ми, мамо, от тук спаси ме,
удари ми два шамара,
озапти ме, от мене изведи ме,
незряща съм, станах клада.
Олюлях се, задъхах се от мъка, ...
  1174 
ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Нощта, в която кучетата лаещи
разкъсваха технически
едно сърце, посмяло да обича,
и лешоядите пируваха, ...
  642  11 
НЕДЕЛЯ
Кроткият затоплен булевард
в съня се сепва и изстива...
А неделният камбанен звън
остро се процежда и разлива ...
  504 
СТАРИЯТ КЪТ
Спри, почакай, почакай за малко!
Тъй не бива да тръгваш на път.
Без раздяла, без вопъл последен...
Да поседнем във стария кът. ...
  1585 
Истинска
Образ, отразяващ се в студеното стъкло,
образ, непознат на човешкото лице,
образ от болката скрит,
образ на нечий стих... ...
  1147 
Иска ми се да не съм човек,
за да не чувствам,
да не наранявм
и да не бъда наранявана!
  812 
от вечерите ми
пред себе си,
пред теб,
пред думите
остават синини ...
  658 
Вече ти си част от мен
и в сърцето ми живееш всеки ден,
завинаги ме ти помни,
с теб ще бъда във всички трудни дни!
  596 
Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех
че беше сам... не исках и да зная!
Разменях те на дребно. И не просих. ...
  830  32 
Бяла е надеждата...
като първо кокиче,
чакано, стоплящо
в студа на дните ни.
Винаги тиха, ...
  6472  56 
Замина си.Едва го зърнах в лъч от слънцето,застинал в зримото на залезот зимното зелено,под звуцитена звън от зрънца захар,посипана на дъното,за да застелес паметта на знацитеи да разтвори кехлибарено, в оттенъци зелени листчета на чай,забързани едно след друго в чашата.Вън застудя.За миг усмивките ...
  806 
Отварям уморени очи
в още една самотна сутрин
в едно празно легло.
Никой не ме чака.
- Добро утро. ...
  608 
Чувствам душата си стъпкана, окаляна,
просеща глътка кислород.
Като че през нея премина
цял ескадрон.
Прахът още се носи от копитата... ...
  657  17 
Не ме допускат в светлия й храм.
Отритнат съм от двора й, но знам:
за моята кристална чистота,
за моята безкрайна доброта,
за смелостта ми и за щедростта - ...
  924  12 
ИЗГРЕВ НАД КАВАРНА
На север морето е някак по-топло
и зиме, и лете то всеки зове.
Каварна - град, пълен с много надежда,
тук слънцето даже по-силно пече. ...
  760 
Не се сривай в мислите ми...
Не потъвай във сърцето ми...
Нека думите имат смисъл,
нека другите бъдат нищо...
Стена да издигна - как? ...
  570 
Предатели,
лъжци,
изменници -
навсякъде,
наоколо, ...
  886 
Когато в сянката на здрача
остана с мислите на „ти",
и никой на вратата ми не чака,
и самота край мен кръжи...
тогава в мен се борят чувства, ...
  763  27 
Трудно е в този свят да си сам и да няма кой да те разбере,
но още по-трудно е да гледаш как другите са добре,
а ти си свит в ъгъла на самотната стая
и си мечтаеш като тях да отидеш в рая!
Усещаш силна болка и непоносимо страдание, ...
  479 
Отдавна асфалтирахме душите си
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
Рушим се ежедневно зад усмивките, ...
  1083  38 
плетенички
бяло-червени усмивки
с обич дарени
* * *
бели къделки ...
  1006 
Виж си ти детето,
плаче от загуба проклето.
Плаче и мисли, мисли и плаче...
Когато смъртта те призова,
помисли ли за него, потънало в тъга? ...
  770 
***
За петнадесет лева
неустоимо привлекателен,
той е Вашият роман.
Колко жалко -
романът е кофти, ...
  933 
Някой ден, когато изгрееш, ще побегна
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано ...
  1014 
Нали знаеш какво е да те лъжат
и знаеш какво е да те натъжат?
Нали знаеш какво е да те боли
и какво е, когато някой те рани?
Знаеш, а пък и аз знам, ...
  715 
Затваряш ме във думи. Не боли!
В стените им прозира същността ти.
Сбогувах се със нашето "преди".
Не помня как звучеше любовта ти.
Започна да ме пееш. Но сгреши. ...
  1155  32 
Във въздуха нашепва Самота...
Загнездва се навсякъде у мене.
Във ъглите придремва тя.
Във костите ми даже стене.
Изплита дивната везба ...
  800  24 
Бяхме приятели добри -
ръка в труден момент подаваше ми ти.
Гледаше ме с кафявите си очи.
Сякаш ми шепнеше - силна бъди!
Отминаваха годините една по една - ...
  1019 
Дали си се оставил
в този някой, когото търся,
без да има никой?
Или си част от една тъга,
която се забравя като снощен залез? ...
  692 
На един приятел...
Нима понякога не се събуждаш нощем
от мисълта, че няма никого до тебе?
И само в стаята проскърцва тихо още
часовникът, отмерващ с точност времето. ...
  788  15 
Потъвам в погледа на две очи -
чисти ме гледат, усмихнати някак.
Запечатани върху хартия са някога,
да запазят спомена за бъдещите дни.
Изнизва се времето в безгрижни игри - ...
  542 
Трудно проглеждам
в чужди очи...
Трудно е да разбера,
какво срещу мене стои?
А и ме е страх ...
  1271 
Измина почти една година, откакто те няма... аз не мога да превъзмогна факта, че си отиде... Липсваш ми...
Тръгна си безмълвна,
без да кажеш „Сбогом",
остави ме самотна
с тази, цялата тревога... ...
  838 
Бял, пухкав сняг вали,
а към нас Баба Марта бърза
отдалече.
Бързай, бързай, бабо,
и снега поспри - ...
  504 
Приятелка вярна
за мен ще си винаги!
Дори разделени от хиляди километри,
с мен ще бъдеш ти!
Снимката ми запази ...
  1018 
ЗИМА В БАНСКО
Зима, а в сърцата свежа пролет.
Две планини небето подпират.
Много хора дошли да забравят умората -
в зимните дни топлина тук намират. ...
  2223 
Предложения
: ??:??