Стихове и поезия от съвременни български автори
Змейово либе
вече от година време.
През деня се нейде губи,
идва нощем да ме вземе.
Мъкне ме из храсталаци, ...
Будете се! Надежда няма!
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...
Където те срещна
да те обичам, ще ми простиш ли?..."
("Майтреи" – Мирча Елиаде)
* * *
Където да те срещна, ...
Гарван
на гроба се връща черният гарван.
Колко време ще плачеш за мен,
красива птица в черен ден?
Разпери крила за влюения ...
Не ме съдете!
Не ме съдете и знайте, че всеки греши!
В живота не всичко е черно и бяло
и всеки по свой път нека върви!
Не ме упреквайте, много ви моля! ...
Любовник
менует,
а някой жарко декламира
нов сонет.
На бала в теб се съзерцавам, ...
Ветропоказатели
към него българинът се нагажда,
после чудим се що има разруха,
раболепието се тука насажда.
Отвън лидерите ги назначават, ...
Заник
Просто живот. Орис тиха.
Смес неделима–сладост през май,
есен-горчилка изпиха.
Просто промяна. Кротко вали. ...
Лятото
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини, ...
В приказката
триглавата ламя да хвана жива.
На сръчен бижутер платих аз в брой,
извая златна ябълка красива.
На клон височък с тел я закрепих. ...
Изгрява лято
и след себе си оставя злато.
Топлината му искри в усмивка
и изгрява лято.
Връща се отново там, където ...
Визуализирай ме
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва, ...
Гоце Делчев
толкова далечен, непознат,
ти за мене бе ужасен ад,
а сега си спомен чист и свят.
Град без бъдеще и без надежда, ...
Еротично или почти…
А устните ми проправят огнена пътека по твоите сетива…
Препускат пръстите ни – ту нежно, ту малко грубовато…
Цялото ти величие изпълва пространството и дълбините ми…
О, Боже, ти си Дяволът!... ...
Любовта
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.
Светата инквизиция на истини я върза ...
Изгаряне до дъно...
На прахосани палещи страсти
С непрегърнати блясъци молят
За рисувани в бяло контрасти...
За разтуха в промени затворени ...
Снежна буря
върху красиво тяло.
Ледената пустош
зове пътника изморен:
„Пътят е дълъг, ...
Аз леко се впускам в голямото нищо
за да чуя, видя, усетя
за да мисля, милея и казвам.
И леко се впускам в голямото нищо
За да чуя тишината как беснее ...
Безименен – (Srđan Duhović, R. Hrvatska)
(Превод от хърватски)
Пот капе от жълтите ти бузи,
устните ти страдат.
Твоите безплодни думи изчезват ...