Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Звездна мелодия

Грациозно се движат ръцете
по-цветните клавиши на душата.
И мелодията която дочувам
е тъй божествена и тъй красива.
И вперила съм жаден поглед в небето ...

Izumrudkata

Поезия » Свободен стих

2019-03-17T22:44:43+02:00 894 6 13

Магия

Излезла е мома Станка
в късна доба на полянка.
Иска биле на сбере
И любов да нарече.
В лунните лъчи хоро играе. ...

goblenka

Поезия

2019-03-17T22:42:03+02:00 557 3 7

Единствено за нея

Не всичко във живота е любов...
не всичко носи ни наслада,
но знам живота е един
и трябва във любов да изживеем.
Но любовта обича, да тормози ...

aap

Поезия

2019-03-17T22:40:55+02:00 420 4

Умората е преходна

Като река,
която сънува морето,
все препускаш натам,
където те тегли сърцето,
припламват звезди ...

palenka

Поезия » Философска, Друга

2019-03-17T17:49:03+02:00 445 6 9

Покерът на политиците върви

Седи народът
хептен изтрещял,
стои си в къщи,
с трепет покера
на политиците следи, ...

Максим

Поезия

2019-03-17T17:47:32+02:00 802 1

И тук и там

Тук имам дом и куп проблеми,
там - само пориви и страст!
Тук все за нещо нямам време,
а там над всичко имам власт!
Тук е безкрайна върволица, ...

Елка

Поезия » Друга

2019-03-17T17:42:19+02:00 1.3K 11 36

Половината

Често в сънищата си танцувам.
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства. ...

slaveja123

Поезия » Философска

2019-03-17T17:38:49+02:00 832 4

Пепел

Отдавна е време за сбогом.
Но как се сбогуваш с мечта?
И как се сбогуваш със спомен,
от който порастват крила?
Прости ми, че търся те сляпо ...

бялатишина

Поезия » Любовна

2019-03-17T17:37:14+02:00 982 4

Изпитание

Оставих частици от душата си по нашите земи.
Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,
и в най-прекрасните места.
Морето ме прегърна,
планините ме приютиха ...

runi921

Поезия » Философска

2019-03-17T17:35:25+02:00 608

Морзовата азбука на щастието

Прочете по въздишките
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...

Plevel

Поезия » Бели стихове

2019-03-17T17:34:53+02:00 1K 8 2

Хванати в изневяра

ей го на
поредният луд
който тича по покривите
подскача по клоните
и се хлъзва ...

670301

Поезия

2019-03-17T17:25:32+02:00 516 2 2

Внезапно стихотворение

Долетяха ангели внезапно.
Не, не беше сън, не си измислям.
А сърцето углуша от залпа
на незащитената ми истина.
И внезапно сред кръвта ми бликна ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2019-03-17T15:13:56+02:00 612 4 13

Лукавият със нас се забавлява

На всички ни се случва този миг -
шегичка или хитринка да сторим...
А няма вдъхновител по-велик
от дявола, защо да спорим?...
Удобно в нас се настанява той ...

Роби

Поезия » Друга

2019-03-17T14:19:30+02:00 710 6 8

Детска мечта

Детска мечта
Едно дете мечтае си така сега,
да бъдат заедно с майка и баща.
Да има усмивки по техните лица,
да си говорят тихо,да има тишина. ...

valcanyon

Поезия » Философска

2019-03-17T11:27:10+02:00 517 2

Реката живот

Тече реката на живота.
Залива ни с бурни вълни.
Ту позлатени от слънчев отблясък,
ту с мътни, блатисти следи.
Той, живота е буйна река, ...

LuluSana

Поезия » Пейзажна

2019-03-17T11:26:05+02:00 531

Навярно съм и двете

Господи, какво е любовта
ако за мен несподелена си остава?
Не е ли бич за моята душа,
която да я срещне се надява.
Не е ли болка дето няма край ...

nadia_warrender

Поезия » Любовна

2019-03-17T11:25:48+02:00 602 2 3

Шепти

Дори едва и
да мъждука, любовта
шепти: „Сполука!“

rhymefan

Поезия

2019-03-17T11:23:38+02:00 293

"Без коментар"

Разни думи,
мнение с цел да ранят.
С профучаващи куршуми
ще разрушат,
неразбиращи защо са тук, ...

pepe-lqnka

Поезия » Философска

2019-03-17T11:23:23+02:00 767

Хайку

Брегът се откъсна
от сърцето ми! Кърви!
Огоста тече..

Eipril

Поезия » Източни форми

2019-03-17T11:23:04+02:00 977 3

Веднъж

Веднъж ме спря един Вълк Сив.
Попита ме със тон вежлив :
" Кога ти всъщност предпочиташ
злодейството ми да опиташ?
Когато съм добър и нежен, ...

laramaylin

Поезия

2019-03-17T11:21:04+02:00 477 3 5

Костенурката нинджа

Костенурката нинджа
Моят приятел е нинджа герой,
костенурката нинджа смел е той!
Моят любимец,мое другарче едно,
аз бил съм сам и то било е само! ...

valcanyon

Поезия » За деца

2019-03-17T11:20:31+02:00 578

Старчески неволи

"Очи пълни- ръце празни"
Нар. поговорка.
Понеже вече празни са ръцете,
аз гледам пълни да са ми очите.
Това го упражнение правете ...

koli4a

Поезия » Хумористична

2019-03-17T11:20:14+02:00 528 3

Изповед и молитва

Всичко е толкова объркващо,
непростителност ме мъчи всеки ден,
огорчението, толкоз е побъркващо,
защо така се случи с мен?
Аз толкоз много се стараех, ...

vikity19954444

Поезия » Друга

2019-03-17T11:19:53+02:00 487

Унес

Личицето й в плам покори
с нежни медени устни,
тя със стон ще развие коси
и по теб ще се впусне.
Ще танцува в очите й ням ...

svetlitschka

Поезия

2019-03-17T11:19:27+02:00 573 6 10

Пиша

Пиша сутрин и денем,
по изгрев и залез.
Пиша гладен и сит,
тъжен и весел.
Пиша в радост и в сълзи, ...

Eipril

Поезия » Друга

2019-03-17T11:19:04+02:00 476 1 4

Не съм от този свят

Не съм от този свят!
Защо ли Ме изпрати!
Да скитам беден и нерад
по земни пътища и свят...
Не съм от този свят, ...

Eipril

Поезия » Друга

2019-03-17T11:18:37+02:00 377 2

Дъщеря ти

ДЪЩЕРЯ ТИ
Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти. ...

NadeBo

Поезия

2019-03-17T11:16:30+02:00 463 2 1

Какво е нощ без звезди

Какво е нощ без звезди,
китара със скъсани струни.
Море без бурни вълни.
Път без посока.
Какво е птица с пречупени криле, ...

LuluSana

Поезия » Философска

2019-03-17T11:16:11+02:00 791

Моята България

На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...

Ена

Поезия

2019-03-17T11:15:54+02:00 3.3K 9 45

О, виж съдбата си

О, виж съдбата си. Сега я виж!
На кой друг ще отдадеш тази радост?
Минава светлината. Не затваряй очи!
Не се лишавай от тази драгост.
О, тя съдбата е в слънчевите лъчи ...

kleopatrasv

Поезия » Философска

2019-03-17T11:15:15+02:00 606 1 1

II. Орехчето

Орехчето малко вече е голямо.
Стига до небето. Да го видиш само...
Там до него близо, старата ни круша
ниско клони свежда и се гуши, гуши.
Той прострял е клони с царствена корона. ...

Mitvans

Поезия » Оди и поеми, Друга

2019-03-17T11:14:28+02:00 722 2 8

Начин на живот

Твърдим, че сме свободни,
А живеем в клетка.
И не сме способни,
Да си направим равносметка.
Как живота си живеем непълноценно, ...

ника_николова

Поезия » Свободен стих

2019-03-17T11:12:06+02:00 727 1 1

Глад

Глад
Скитам гладен, сам и друг,
само да подуша от храната
в думичка или дори от звук,
скачам и готови са крилата. ...

различен

Поезия

2019-03-17T11:11:15+02:00 732 1

Вавилонски калабалък

Действащи лица:
Мис Ан–горската котка,
Сър Вой–нишкото куче,
полската мишка Маришка,
аз /има си хас/. ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Хумористична

2019-03-17T11:10:32+02:00 576 1

Само външно добри сме, а дали е така

Само външно добри сме, а дали е така
в действителност, колко сме прями?
Често пъти играем задкулисна игра
и невидимо злото остава!
Зад премислени ходове лъсва лъжа, ...

Миранда

Поезия » Философска

2019-03-17T11:07:56+02:00 957 3 5

Човекът

Човекъ е социален по природа,
но няма по-съмнителна порода.
Мисли всеки, че ще го прекара,
себе си до лудост може да докара.
Той, човекът казва - всичко знае, ...

AstineD

Поезия

2019-03-17T11:07:38+02:00 459

Върни си я!

Върни си я!
Целувай я, прегръщай я!
Но не забравяй - щом била е с друг,
дали останала е същата?
Върни си я, прегърни я силно! ...

aleksis_marti

Поезия » Свободен стих

2019-03-17T11:06:45+02:00 831

Не спирам нощем да се моля...

Отдавна искам да престана да говоря,
а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,
.... накъртва някак, идва ми до гуша.
Но нощем, нощем, нощем... всяка вечер, ...

bladewolf

Поезия » Друга

2019-03-17T11:05:32+02:00 596 3

...напролет съм врабченце. Живо...

Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2019-03-17T11:04:31+02:00 595 8 17

Вяра

Вяра
Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост.
Разсъблечи ме и страхът ми изхвърли,
овехтялата ми дреха ти разкъсай. ...

yankova41

Поезия » Любовна

2019-03-17T11:04:17+02:00 608