Стихове и поезия от съвременни български автори
Римувани пътеки
ту усещам в гърба и уплашено търся посока.
Светофарът обърква зелено с червено, премигва
и се лута шеснайсет-годишен в самотност жестока.
И море до колене е всичко, което ме чака, ...
Подхожда ми
с милувка да събудя нежна роза!
Да се стопи жестокостта родена в мен,
в поезия да се превърне всяка проза!
И като утрото, в сребриста сивота ...
Скитница
скитам се, творя.
Мечтая себе си да споделя
да бъда ценна, да горя!
Рисувам, пея в красота, ...
Последната риза
посрещала съм тежки зими.
Очаквала съм пролетта на двора
лета са ме събличали незрими.
В ръцете ми са плакали мъже ...
Дървояд
Припомня ми за тленните неща.
Лежа и слушам скърцаща тирада
във три и половина през нощта.
И някак си във мрака лумват думи ...
Днешното време
Но на мен то никак не ми се нрави!
А защо ли? Защото преходът се позабави.
Защото тъпчат се народните закони
и доста се перчат с държавни пагони. ...
Щом теб те няма в таз заря вечерна
когато тъна в скръб и сълзи лея
в един по-фин от устните ми стих
аз с нежност лунна тебе да възпея.
Така, че в миг деня с нощта да слея, ...
Тогава
когато в близост ме прегръщаш...
и да ме искаш -
неуморен ...
и в екстаз - ...
Много пъти при теб
една цигара много пъти...
Дръпвам и се връщам, при теб във нощта.
Мъдрост vs щастие
за които сме плакали,
от напразни копнежи
и мечти недочакали
да стигнат небето... ...
Спри!
Облачето погледни!
Глътка въздух поеми си!
Уморен си вече ти!
От насъщните проблеми ...
Истински демократизъм
Но няма тя да трае дълго време!
Ще бъде нарушена от жена!...
Да, моята е, дявол да я вземе!...
Участници сме сякаш в психофилм - ...
Имам криле
Броя звездите
Глупости! Не ги броя!
Броя запалените крушки
и мисля си от тях коя
излъчва светлина бездушна? ...
И-а!
превърна тайната мълва.
Най-свестните ни пак са луди,
а Гюро – с шапка, без глава.
И парламата в парламента ...
Тишина
не вярвах, че без думи е също красиво.
И светло е, от залез до изгрев е светлина,
сърцето обикне ли, то е щастливо.
И листата падат тихо, без звук, ...
Пробуждане
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.
Посока нямаше пред мен ...
Писма
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал. ...
Осъзнаване
води до
пътя на сърцето
обратен път няма
Няма ни...
23.10.2019
Няма ни.
Иска ни се да
не ни е имало-само. ...
Есенна безкрайност
запълнена с кърма
от топлите сезони,
прелива върху
изтощената земя, ...