Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

За ценители

Трябва ли ти истината, моята?
Избеляла, вехта, цяла в прах,
свила се пред прага на покоя ми,
тя все още чака повик плах.
Липсва ли ти чувство за ценители, ...
910 5 12

Рано

Не искай, след като съм пяла
да преразкажа песента.
Не искай, след като заплача
да спра последната сълза.
Не искай, щом сърцето ...
1.4K 1 4

За последен път

Ще бъде толкова логично и красиво утрото без теб,
Когато в миг наистина ще си отида.
И ще са недостижими и безмълвни планините ми от лед,
За теб издигнати,
които ти дори и да преминеш, ...
1.4K 1 6

Крайна мярка

...
Писна ми от някакви тюфлеци,
С мършаво съзнание и подла кръв.
Въртят си мръсните гюбеци
И плюнките си хвърлят като стръв. ...
647

Душа за никъде

Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени, ...
1.7K 4 4

Ако можех да избирам

Честити Избори Събратя
Ако можех да избирам - бих избрал,
да ме изхвърли тате на боклука,
или пък /ако знаех/ бих поспрял,
друг да бе родил се тука. ...
1.2K 1 2

Изпей тази песен, Певецо!

Изпей тази песен, Певецо.
Изпей я и нека свърши света.
Събуди с нея всичко живо и свято
и нека усетят полъха от гласа.
Нареди нотите бавно в небето. ...
1.6K 1 2

Горчиво стихотворение

Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...
2.4K 18 39

Анализирирай това

От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище, ...
831 4 16

Ничия

Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...
1.1K 5 7

Болката

По-черна от въглен болката скита,
крие се в нечии смели очи
и като змия под камък навита
просъсква, а после плачат треви.
Расте под стъпки на лъжи и заблуди, ...
1.3K 7 15

Укротеното море...

Със кроткият прибоен шепот
подир стихийната игра,
Едно море с гальовет трепет –
виновно милваше брега...
А ласкаво шуми насреща ...
769

Сапиране на души

Здравей.
Нося мълчание.
Поеми го
в шепите си.
Същинска бомба е - ...
795 1

Пак ми кацна музата на бузата

Днес музата ми ядно се развика:
ще те оставя сам, без мен си леш!
Аз към капризите ѝ съм привикнал,
за нея съм посредствен и келеш.
Като царкиня нощем все ми ходи ...
859 1 6

Ще мърка светът

Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...
1K 9 15

Епитет на мечтата

Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.
Тя горчиво разбра, ...
865 1 2

Архивиран миг

Ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица
летят край мене – непотребни.
Кого ли го е домързяло ...
885 4 5

Какъв искам да бъда

Малко повече от просяк,
но не ща да съм крадец!
Много повече от умен,
но не ща да съм хитрец!
Малко по-сърцат от заек, ...
635 4

Аз тръгвам надалеч...

Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие,
след мъчни ялови любови...
Най - много тебе да забравя искам! ...
760 5 2

Обичаш ли ме все така

Усещаш ли ме в полъха на вятъра,
как пускам си за теб косите?
Усещаш ли как милвам те в сияние,
на залеза затихнала в звездите?
Докосвам те със влюбено дихание, ...
1.1K 6 27

Черната котка

Черната котка е жива,
стъпва тихо в нощта.
Черна, гладна и дива,
търси бяла душа.
Пътища бели пресича, ...
1.3K

Безсъние в лятна нощ... (приказка за пораснали)

Безсъние в лятна нощ...
(приказка за пораснали)
на Е...
С крила от вятър над Земята слиза
замислена Вселена от мечти ...
591

Пробуждане

> Светът приличаше на сън.
>
> Хуан-Рамон Хименес
Казваха,
че революция ...
1.1K 14 24

Един ненужно-южен вятър...

Навън ме вика Оня вятър
ненужно-южен в Есента
и разпилява той листата,
които ровя със крака...
И въздухът е пълен с нега, ...
1.5K 1

Път към Дома

(за една вечна приятелка)
Този свят като старо море
ще напомня с шумà от прибоя,
че летящото време ще спре
чак когато, пленена в покоя, ...
1.4K 4 4

Грешници... 2

Грешници... 2
Във Времена през Древността обходени
в легендите безумно се твърди,
че о́ще:
от Цивилизацията не споходени ...
711

Орис наша, българска...

Когато кокошките пази лисица
и вълк е загрижен за овчи стада -
презират пияните всяка искрица
и плюят по извора с жива вода.
А утре, щом с кърви хвърчи перушина ...
1.5K 4 4

На морския бряг

Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ?...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов? ...
1.4K 11 15

Щастлива

Трудно ми е да повярвам
Но виждате ли факт -
Греещ погледът ми, забелязвам,
Не само поза - щрак.
Близостта на черно-белите "особи" ...
705

Неведомо

Изгубих се в отъпканите пътища,
не виждам светлина в тунелите,
а времето умира непокътнато
по сбръчкания образ на химерите.
Нима съм се родила сляпа ...
1.3K 9 8

Ин-териор

Прозорец, стол, а до стената ми легло...
Прозорецът - навън да гледам, столът - да поседна да почина, а леглото - да си лягам...
Тъй както се развива живота на един човек... Тегло?!
Замислен в бъдещето си, от миналото бягам...
Прозрачната завеса дава ми храна. ...
1.4K

Мълчанието

Мълчанието
Мълчанието било злато,а дали,
мълчиш тих,свел своята глава.
Така си спокоен ти човече нали,
ще се спасиш ти от бурята така. ...
893 2

Ще бъде за добро!

Ще бъде всичко за добро
и някой ден ще дойде пролет,
дори в косите ми сребро
да нарисува с цветен молив.
Тогава всички ветрове ...
1.4K 8 15

Сезонно

Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото. ...
1.5K 7 7

Защото Бог така ме е създал

Ранена Есен, още не кървиш!
Обагрени са в жълто пак листата...
Все същото те питам, ти мълчиш
а отговорите нашепва само вятъра...
Разлиствам Те, откривам Те в душата ми, ...
1.4K 1 4

Пролетно пробуждане

Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.
Запитах се дали съм буден, ...
932 2

Рондо

Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз ...
2K 9 9

Играта

Аз съм Онче!Ти си Бонче!
Ти пък, счупено пиронче!
Пооваляни в прахта,
играем играта! Три малки деца!
След време се срещаме. ...
934 2