Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Хроника на една предизвестена смърт

Съзнал бе ясно своята значимост.
Той - строен бор, а другите - трева -
безлична, бледа, незабележима...
И трябва да живее в таз среда!
А няма със кого тук да общува! ...
2.1K 11 23

За Живота...

За Живота...
(равносметка)
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър бил нероденият им стих,
но аз, ...
652 1 3

В Огъня на Пустинята...

В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...
1K

Мечтата на една играчка

Очите ми са стъклени мъниста,
сърцето ми е късче тенекия,
душата ми е лампичка лъчиста,
играчка съм на улична сергия.
Очаквам някой да ме купи, ...
1.9K 5 16

Реликва

Отпивам от чашата свещена
на този изкушен живот.
И всяка глътка ме променя
под синкавия небосвод.
Намерих ли мечтаното отдавна? ...
1.2K 9 18

За гордостта и смирението

Младата, красива фея
търси своята любов...
Но къде да я намери -
с приключения е пълен
този странен и объркан, ...
2.3K 2 2

Душевно опасно

Опасно е да бродиш в душата ми.
Там така и не успях да подредя.
Все някъде ще се спънат краката ти,
а паднеш ли, трудно се става след това.
Опасно е да ровиш в душата ми. ...
916 3

Завистта

Тя е една от лошите ни прояви,
когато човек зло другиму прави.
За всичко - пари, жени, кариера,...
маската подла си слага лицемера,
а зад гърба ти лоши думи изрича, ...
1.1K 1 1

Рожден ден

Този ден да вдигнем чаши,
и да кажем си прости,
и за греховете наши,
и за смелите мечти.
Че обичахме поравно, ...
849

Дилема

- Защо оклюмал си така, приятелю?
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ...
3.3K 15 43

Започни да ме забравяш!

Успявам, ето виждаш ли? Бях прав!
Елегантно се забравяме. По план.
Благодарение на жлъчния ми нрав,
опорочих любовният ни блян...
Или пък може би заради тебе, ...
1.3K 9 6

Болка

Болка
Не ме боли. Аз свикнах да съм сам.
Не ме боли дори и тишината.
Сега къде си ти? С кого не знам?
Така ми липсваш в стаята позната! ...
1.5K 2 4

На лов за въздишка

Ударете и двете страни
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг ...
854 1 6

Полъх

Усетихте ли полъх отзаранка
на този режещ северняк
с език на пепелянка -
как в сърцето хапе чак,
в сърцето без стопанка ...? ...
794

Магията на Южните морета...

Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...
707 1 2

Театърът на мечтите

здравей мило момиче
кой аз ли?
да да точно ти
ела влез в театъра на мечтите
ела и на първия ред седни ...
929 1 5

Животът - миг в безкрая

Безпокойство усещам вече,
че вечността не е далече,
че като всеки ще изчезна -
ще пропадна в бездна.
И търся изход най-подир, ...
752

Безглаголно

Пастир, прасе, дере.
Дере, прасе и кал.
Пастир, дере, прасе.
Дере, пастир, чердже.
Пастир, вино, шише. ...
841 2

Да укротиш снега е лесно

Снегът, небрежно стелещ преспи,
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни, ...
901 2 9

"Жива да не бях"

Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...
2.4K 5 7

От смеха ми, ще падат звездите...

Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...
963 13 10

Пъстър карнавал

Стари чувства. Пъстър карнавал.
Приказки от ракла на тавана.
Някога щастливо съм мечтал
своята любов неразпиляна.
Дим и огън. Цвилещи коне. ...
1.6K 6 4

Не тя, измислените плачат...

Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...
925 5 8

Завръщане в себе си

Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...
1.1K 1 2

Размисли на Кети и Дани /Мечтазаизгрев и Данида /

Полунощ е, луната е изгряла,
навред царува тишина,
сгушила съм се на поляна
в прегръдките на майката Земя.
Вперила съм поглед към звездите ...
1.5K 3 6

Стъпки

/Наркоманите са продукт на нашия
провал, като родители, и като общество/
Чухте ли милионите стъпки,
горе, там в небесата
и тътена на пурпурни облаци ...
921 2 4

Малката русалка

Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти ...
2K 13 20

Няма

...
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича. ...
2K 2 7

Сутрешно кафе

Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.
Да се събудиш ще те чакам. ...
932 1 1

Моите кестени

Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...
1.3K

Изповед

Белочелият влак, който идваше късно, не мина.
В залинялата гара се трупна пияният хмел.
Не завърши художникът своята свидна картина.
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел.
На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом". ...
1.6K 10 14

Офертата на майстора

Добро утро, мадам,
аз съм майстора ви и ще дам
всяка своя дарба надарена,
но да сте докрай задоволена!
Ще прегледам дето има влага, ...
1.4K 1 17

Казино „Византия“...

Казино „Византия“...
„Византия“ се казваше казиното
на острова във Мраморно море,
където често спирахме в годините
щом бурята със злост ни подбере́... ...
931 1

Въглен за раздяла

ВЪГЛЕН ЗА РАЗДЯЛА
Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.
Върху смълчаните гори
да слиза есента ли зърнах? ...
1.7K 8 11

Къде си, мой врабец?!

С теб летяхме над реки и над полета.
Борехме се с другите врабчета!
Гушехме се зиме зад комина...
Бяхме винаги двамина!
Къде изчезна, мой врабец?! ...
1.6K 2 7

Хомо мендацибус*

Разбирам, че вече е късно,
да стана лъжец обигран.
Лъжата е цяло изкуство,
ще стана веднага за срам.
Под път и над път днес се лъже, ...
773 1 4

Грешката е вярна

В живота няма неща непростими,
всеки от нас е човек и греши.
Дори любовта, описана в рими,
не може напълно да ни утеши.
През цялото време всички копнеем, ...
902 1

Преди началото

любовта била
преди началото на
всички начала
535 1