Стихове и поезия от съвременни български автори
За Живота...
(равносметка)
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър бил нероденият им стих,
но аз, ...
В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...
Завистта
когато човек зло другиму прави.
За всичко - пари, жени, кариера,...
маската подла си слага лицемера,
а зад гърба ти лоши думи изрича, ...
Дилема
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ...
Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...
Животът - миг в безкрая
че вечността не е далече,
че като всеки ще изчезна -
ще пропадна в бездна.
И търся изход най-подир, ...
Безглаголно
Дере, прасе и кал.
Пастир, дере, прасе.
Дере, пастир, чердже.
Пастир, вино, шише. ...
Да укротиш снега е лесно
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни, ...
"Жива да не бях"
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...
От смеха ми, ще падат звездите...
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...
Пъстър карнавал
Приказки от ракла на тавана.
Някога щастливо съм мечтал
своята любов неразпиляна.
Дим и огън. Цвилещи коне. ...
Не тя, измислените плачат...
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори ...
Килата, майка
с "бяла" тениска. С кок.
Чиито нервички тънки
често бие ги ток.
С малко диво зверче - ...
Завръщане в себе си
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...
Размисли на Кети и Дани /Мечтазаизгрев и Данида /
навред царува тишина,
сгушила съм се на поляна
в прегръдките на майката Земя.
Вперила съм поглед към звездите ...
На гроба ми
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...
Стъпки
провал, като родители, и като общество/
Чухте ли милионите стъпки,
горе, там в небесата
и тътена на пурпурни облаци ...
Няма
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича. ...
Моите кестени
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...
Офертата на майстора
аз съм майстора ви и ще дам
всяка своя дарба надарена,
но да сте докрай задоволена!
Ще прегледам дето има влага, ...
Казино „Византия“...
„Византия“ се казваше казиното
на острова във Мраморно море,
където често спирахме в годините
щом бурята със злост ни подбере́... ...
Въглен за раздяла
Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.
Върху смълчаните гори
да слиза есента ли зърнах? ...
Хомо мендацибус*
да стана лъжец обигран.
Лъжата е цяло изкуство,
ще стана веднага за срам.
Под път и над път днес се лъже, ...
Грешката е вярна
всеки от нас е човек и греши.
Дори любовта, описана в рими,
не може напълно да ни утеши.
През цялото време всички копнеем, ...