Стихове и поезия от съвременни български автори
Видовден на Кукуво лято...
наистина си всъщност като другите.
Последната, обичаща жена -
царицата на мечешки услуги.
Излезе през носа ми тази обич. ...
Гръм ли отнесе
птичата песен,
люшнал небето над мен?
Плача, но тичам,
за да закича ...
„Пощальонът винаги
Отчаяно се взираш във вратата
и чякаш Някой там да позвъни,
а в ъглите се стелят: Самотата
и тъжен прах от миналите дни... ...
Атавизъм
Щом гаргите се вият на ята
и блъскат се тревожно те и грачат,
ще се разваля времето – това
тревогата във полета им значи... ...
Вечер в Родината на Бога...*
На Залез вълшебството лумна
във огнен портал към нощта,
а от небето безшумна
се спусна над мен Вечността... ...
В очакване, звездите с мен сънуват
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...
Сън
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.
В твоите очи тежи животът. ...
Приказка за нас - Като жаба
в самотата се раждат герои,
и обсебват свободния час
с най-нещящото да говори…
Носят си ножа, коня и хляба, ...
Бездуховността
като дон Кихот човек на идеала,
но често съм много натъжен
от една и друга душа оцеляла,
но необразована и невежа, ...
Хубаво е да те има
като оазис във пустиня,
като лятно цвете посред зима.
Всички казват няма да сме двама
и проклинат ни със зли очи. ...
Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...
Тази нощ косата ми е синя
мъдрият щурец припряно цвърка.
Никак не приличам на Малвина.
Приказката май ще се обърка.
Плачеш тихо и съвсем наужким, ...
Пречупване
и праведници, с днешна дата фарисеи.
Въздигнати като байряци на пилони -
комедия дел арте. Иде ми да плача.
Повличат подир себе си тълпа ...
Аз ще си остана все така
бездомна, безнадеждна и унила
ръцете все студени са, изстинах,
раздялата почти ме е затрила.
Градът наоколо е сляп и ням ...
Никой
Не знам кога и как ще си отида,
Не ме интересува! Този свят
препълнен е от гняв и от обида!
Човек не може вечно да е млад! ...
Мечтая
да докопам едър кокал.
Да го глозгам чак докрая!
В блато да съм, даже мокър...
Даже задници да лижа... ...
Анабел...
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел... ...
Приятелства-предателства
Не съм готова и не мога да си тръгна.
Загнива коренът и в ниския си пласт.
Това, което предстои, не искам да е спомен,
ни повторение на единичния ми глас. ...
Носталгична импресия...
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха... ...
Африкански пейзаж
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи... ...
За сливите и крушите
Те винаги са били вяра на бездушните!
Защо? Ще ме попитате... ще кажа
Откакто свят светува продажниците
наши станаха апаши... всичко окупираха, ...
Бродница
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно, ...
Не става казват...
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...