Стихове и поезия от съвременни български автори
Шлеп
със глупости и суета.
Животът – купа със попара,
илюзия на вечността.
И без да искаш ти живееш, ...
******
болка притихнала,
парче нажежено желязо.
А дните -
рани отворени, ...
Килимарки
пръстите се мушкат с бързина.
Тупиците тупат, тупат в ритъм
И създават чудна красота!
Уморените ръце не спират ...
Загадка
Не знам дали мисълта ми тука следите .
Дали така изглеждат просто нещата
или някой кара колело сред звездите..
Автор Росен Николов © всички права запазени
Пожарът в Нотр Дам
във пламъци изгаря символ на Париж.
Обилизва огънят старинна катедрала,
история изгаря древност надживяла.
Дим черен слънцето закрива, ...
18+ Как се правят кюфтенца от агънце сукалче
Викнете го - ще дойде доверчиво.
Овцата майка тъжно ще проплаче,
а то ще ви побутне с нос игриво.
Тогава много нежно го гушнете. ...
Музика
потъвам като есенно листо –
удавник ли, спасен ли съм не зная,
но знам, че тук е моето место,
защото за света сега прогледнах. ...
А тя - жена!...Парче, та дрънка!...
над „Опити”-те на мосю Монтен...
Една колежка ме похвали: „Браво!”
Реших, че стига ми за тоя ден...
Обсъждането продължихме вънка - ...
Тайни и невидими герои
Прехвърчат непочтени, скрити боеве
Два наложили се рода, точно в мой’те светове!
Тихите им стъпки...
Намек, ...
Бърди
енергичен в умората
щастлив в непостигнатото
освободен в заробващото
социален в самотата ...
Там някъде дълбоко в мен
Любов, за танца на живота са необходими двама.
В ритъма отпуснато-унесени
с прегръдката си ми кажи здравей!
Въздишка от любов ли е живота? ...
Защо съм тъжен и на националния ни празник
престъпниците да остават ненаказани,
да се пробива с нещо неморално,
законите да бъдат газени?
И ще задам въпрос и след въпроса - ...
Допълване
то ние сме вечното цяло!
И нека в него обич и страст
да врят като вино от грозде узряло!
Ако ти си букета, а аз- аромата, ...
Съдбата на живота
не ни е питал никой за това.
И сметка от кого за него да поискаме,
то името й е единствено съдба.
Съдбата нещо е такова, ...
Училище
наближавам шейсетака!
Бутам си живота сносен,
а часовникът си трака!
Аз си мисля, че го бутам ...
Безразличие
и безнадеждно скитах в своя мрак,
нима сега във мене е вината,
че чувствам се самотна пак?!
В очите гледаш ме, ама не виждаш ...
Змейова невеста
Той вечер свлича змеевата кожа,
две уморени длани са крилата.
Аз самодивската премяна пак ще сложа,
за да танцувам цяла нощ в душата му. ...
Ергенско
и аз съм “пътник” с всеки влак.
От как се помня все съм спътник,
блуждаещ сред безкраен мрак!
А дишам чинно... в уютна драма, ...