Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Предчувствие

Има го. С нас живее.
Изречено е, без да знаем.
После идва казаната дума-
по-тежка от куршуми,
дълго шепне: ...
1.8K 3 5

The Different

Открий ме, намери ме, потърси ме като лале сред розов храст. Няма ме, нали ? Там аз не вирея и никога не ще мога. Лале червено с цвят на кръв и не толкова нежно, красиво и елегантно като тях не би могло сред розите да бъде. Розите са нежни и розови, някой червени, а дори и бели. Те също са трънливи, ...
1.1K 1

Шепа пръст

ШЕПА ПРЪСТ
Ти знаеш ли какво е...
шепа пръст,
в шита кърпа увита
на колене паднал пред нея, ...
863 1

Всичко е смях, всичко е прах и всичко е нищо

Omnia risus, Omnia pulvis,
et omnia nil sunt…
На пейка край спирка лежаха
букет убити цветя,
а минувачите не разбраха, ...
687 1

Осъзнаване

Творец, художник съм от днес
и ще рисувам, но без четка и бои,
глас нашепна ми нощес-
рисувай с чувства, със мечти.
Палитра е душата уморена ...
1.1K

Каменната сватба

Дъждът е вкаменена ярост,
зурни и гайди – глъхнещ звук.
Копнее вехнещата старост
за дял от любовта на друг.
На звезден сън ли ти приличам ...
686 2 12

Пропускаме живота

На този свят сме толкова за малко,
но мислим, че с орлите ще живеем.
Суетни, смешни, глупави и жалки..
броените си мигове пилеем...
Пропускаме любови и надежди, ...
2.8K 5 7

Шепот от разруха

Добър вечер! На празния праг
аз присядам до сянка от спомен.
Тук подвиваше баба ми крак,
а пък дядо напиваше стомна.
Звучни глътки от минали дни ...
1.7K 14 29

Август

От твойта красота попивам, август –
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш, ...
3.2K 16 20

Трън в очите

Да си като трън в очите,
хората да ги бодеж,
в шепите събираш им сълзите,
а ти ще искаш да ги спреш.
Дори жените ти обсъждат потеклото, ...
1.3K

Аз съм съвременно маце

Здравей, баце.
Аз съм съвременно маце.
Гледам, с тебе живей са,
та реших да ти пиша у фейса.
Много ма кефи твойто Ферари ...
1.2K 1 13

Емигрант

Когато си до мен не се страхувам.
За утре не мечтая и не искам.
Когато си до мен не се преструвам,
докосвам, за последно те притискам.
Това, което ще се случи, чакаш дълго. ...
1.4K

Мечтите са възможни

Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,
прераждането, то наистина ли съществува.
Безсмърна ли е всъщност нашата душа,
нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.
И ако вярно е помислих си след края, ...
984

Песен със затворени клепачи

Сега съм надживяла суетата
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?
Душата натежава ли от спомени, ...
1.1K 7 15

По изгрев

През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...
2K 13 12

Подай Господи

Дай ми, Боже, кмет да стана
там във София голяма!
Сто ремонта, ще захвана,
ще крада, като за двама!
Дай ми, Боже, да кметувам, ...
948 3

Сбогуване с Океана...

Сбогуване с Океана...
Аз утре вече трябва да замина,
но тука ще остане Океана
и вятърът над водната пустиня
самотен да тъгува ще остане... ...
993

Дневно-нощна импресия

Денят е мъж,
разкъсващ утрото
до кръв
със груби ласки.
И блясва светлина. ...
678 1 2

Из: "Дневникът на Арти" 8 (Голдън ретривър)

Тоз път мъжката ни група
Е под китайския "кахър".
Днес слабо вятъра си духа
Затуй разперихме чадър.
Мама телефона погна ...
879

Рибарите

на дървената пейка тая вечер
с рибарите на обща маса бях.
Л. Станчев
Мъжете следват вечния си юг –
смиреното весло в дома отвежда. ...
1.8K 4 7

Полъхът му

Няма да повярвам на това което виждам, но на моята душа.
Там е скрит покоят, там са всичките блага.
Кой даде ухо на тези думи
ще се отърве от всичките зулуми.
Кой отвърне се от тях, ...
1.3K

Нещото

Чакаш телефонен звън
с оправдания отвън :
,, Нещо случило се там ! "
,, Няма вече хоросан ! "
,, Дограмата се закучи ! " ...
1.5K

Това не е любов

Земята направи своята обиколка
отиде си денят ,пристигна тъмното
и появи се пак онази болка
от времето когато бях на дъното.
И сещам се сега тогава как ме беше страх, ...
974

Съдбата никога не лъже...

Светът не знае как да се държи.
И сякаш му е някак неудобно.
Съдбата ни избра да го красѝм,
след толкова години на виновност.
И нищо вече няма да е същото. ...
933 4 4

В един съботен ден

В един съботен ден
В един съботен ден, под мрачното утро, на пейката в паркa, стоеше той . Сърцето му бе потънало в печал, разумът му потънал в дълбокия здрач на мисли. Наоколо около него беше само сивота, както бе и в сърцето му. Потънал в далечни и великолепни спомени. За това кой беше той, как бе ...
997 2

Апасионата

Къде ли си? Поспри се за минута!
Измисляй ми най-бялата магия!
По лунните си друмища се лутам
и глутници в безсъниците вият.
Навярно се налага да почакам, ...
2.3K 9 16

Оставам

Не събирай красивите спомени в кош -
те са вятърът който ще милва косите,
те звездите са в тъмната тягостна нощ,
те са пламъци луди горящи в очите!
Не унивай от някой, щом с теб е бил лош, ...
1.4K 1 5

Жена на рибар

Как увлече ме ти по спортния риболов
да ходим двама с теб в дъжд и в пек, и в сняг.
Рибаря, зная, винаги трябва да е готов
да лови от ранна сутрин чак до мрак.
Може би да учи любимата си годеница ...
1.1K

Любовна безбрежност

– Здравей, Любов!... Да знаеш, как ми липсваш!
– И ти на мене! Страшно много, мили!
Часовникът да превъртя, как искам...
назад – в ръцете ти да съм!
– И ти, ли? ...
1.6K 6 9

Пътят

мерзно пътят към
оповърхност`яване
направляван е
552

Обречена любов

Такава винаги ще я запомни:
отчаяна, със молещи очи -
изпълнени със мъка и огромни...
Гласът задавен в него пак звучи…
Той крачките като беглец усилва - ...
1.7K 7 14

Един ти е кръст

от умението да се радваш
не забравяй да си даваш,
и вярвай си в тази част
щастлив в своя пръст,
посей наученото до сега ...
773

Притча за греха и оше нещо

Съгреши Човека! Съгреши!
Ни повече, ни по-малко от другите Човеци.
Чул бе, че „Човешко е да се греши“,
че „Цар веч' няма, а Бог, ако го има, е далеко.“
Уж всички си затваряха очи, - ...
718

Облаци

Черен облак срещнал бял,
силно викнал и му рекъл.
Где си тръгнал, де летиш?
Толкоз лек си, толкоз бял.
Аз съм мрачен, аз съм черен, ...
957 2

Платна от надежда

Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
1.4K 9 7

Накъде в неделя

Извит като змия
пътят е пред мен,
аз пъшкам и вървя,
гоня бягащия ден.
Откакто зазори ...
613

Дори да бъда...

В полетата на залеза живях.
В света отхвърлил ме като различен.
Изпитвах гняв, но никога не страх.
По мълнии катерех се,
за да не съм себичен. ...
1.2K 16 8

Такава жена

Съжалявам онези жени -
примирени, и тъжни, и сиви...
Те, от страх да не бъдат сами,
все прощават лъжи и обиди...
Не разбирам онези жени, ...
3.9K 7 9