Стихове и поезия от съвременни български автори

256.1K резултата

Посадих!

Посадих дръвче
малко, клонато
от силния вятър
му правих заслон
с вода го поливах ...
978 10 20

В друг живот

Порцеланови нотки на страст се разбиват в душата ми, докато мислено ти подарявам пеперуди.
Хиляди цигари изпуших, чак прегорях от желание да бъда част от света ти.
Гласът ти лекува раните от минала любов, събужда трепети...
Изяществото ти и аз се се сблъскваме отново.
Не мога и до днес да го прогоня. ...
1.5K 3 5

Застраховка

Застраховка любов_1
Не знам сънувах ли те, или бе до мене.
Косите пак ни се бяха оплели,
мечтите огромни криле,
летяха красиви и много смели. ...
1.4K

За детето

Забързани във дните неуморни,
препускащи като часовниковите
стрелки, забравяме за ценното
ни вчера и ний деца тогава сме били.
Забравяме за този свят тъй топъл, ...
845 3 2

Въображение

Във небето летят
пеперудокрокодили,
розови са те на цвят
и са сладички и мили.
Снежинките пък имат си крачета ...
772 3 4

Деца

На Габриел, Павел и Иван
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй ви е било писано
да се явите сега. ...
1.6K 12 21

Бащино огнище

Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...
2.8K 1 1

По следите на Изгубеното време...

По следите на Изгубеното време...
Веднъж, в магична люлякова вечер
застанал сам пред морската стихия,
замислих се как Времето изтече
в нелепата житейска залисѝя... ...
1.4K 3 2

Първи юни

Първи юни! —
На света
веселостта!
Първи юни! —
Децата! — ...
465 2 2

Необяснимо

Мерило ли е нашето вълнение,
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането ...
1.3K 1

В клетка

Ярък лъч светлина,
осветява моята душа.
Надежда нова се роди
и даде път на новите мечти.
Но ето нещо пак ме дърпа ...
1K 1

Освободен

Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи
Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи
Безславно оковани с бронята на чувството
В капана на материята, на греха и лустрото.
Затуй се борим всеки ден, кой както може ...
1.1K 1

Доброто,хвърлено в морето...

01.06.2019
Доброто,хвърлено в морето...
Веднъж,минавайки по улица безлюдна
видях премръзнали-баща и малка дъщеря.
Сандвичи продаваха-задача трудна, ...
3.3K 22 46

И времето наш съдник ще остане

Ръката ти внезапно се отдръпва.
И в миг светът се сгромолясва.
Заглъхват в мрака тихите ти стъпки.
Сто мълнии пред мен проблясват.
Реките вече ще текат обратно, ...
882 10 10

Само твоя

С ръце и поглед жадно ме събличаш...
Очите ти блестят във тъмнината.
Не знаеш ли: телата си приличат?
Физическа обвивка на душата...
Ти мислиш, че без дрехи ще съм твоя... ...
799 2 2

Нищо не разбрах

Дойдох, видях, живях
и нищо не разбрах.
Надежди, страст и грях...
И бях аз и не бях!
Видях, живях, живях ...
636 3 8

Екзистенциално... № 5

Екзистенциално... № 5
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...
502 2 1

Раздяла

По-страшно няма от самотни стъпки
по мокра улица, сред полунощ.
Ти тръгна, без да се обърнеш,
оставиме сама в нощта.
Всеки тръгна в своята посока, ...
569 2

Към българския народ с Любов!...

Към българския народ с Любов!...
... българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезнем...
Народе български защо ли
все влачиш робската съдба: ...
554 3 1

В небесен храм

Заслужих вече своя хляб -
през дните си не бях и слаб.
Макар житейската вълнá,
че зидаше пред мен стена.
Но аз бленувам своя Рай ...
692 2

Пет лъжички сладолед...

Лилии и две сърца...
Помня те с букет в ръка.
Падна над града нощта,
без гласа ти - самота.
Пет лъжички сладолед, ...
1.6K 4

Пухкави кадели

Пухкави кадели, облаците бели...
но от тях незнайно градушка заваля.
Цялата реколта отиде под леда...
Ами сега, кой виновен е, не знаем?
Кой ще каже аз сгреших... ...
676 5

Сърцето ме боли

Сърцето ме боли
Сърцето ме боли,синко,сърцето боли,
а казват то било е само мускул дали!
Когато си тръгнах, аз останах с вас,
далеч,но за вас мислех всеки час! ...
473 1

Импулс

Усещам се някак свършен,
и няма вече тревога!
Живота ми е прекършен -
това искам и го мога!
Аз избрах друга посока. ...
862 1 1

Порода

Така във градската природа,
милички , деца , любими ,
има си една порода
от пернати индивиди .
Баба Лена ги нарича - ...
675 5

След

Когато си отида от света
едва ли някой много ще тъжи?
Напразни ще са всичките слова
които мой приятел ще държи!
Въздишките излишни ще са, знам! ...
705 4 1

Поникога

Когато искам да съм зла
и просто ставам себе си,
когато се направя на красива
или се крия с дни от слънцето
когато нямам грим ...
1.1K 1 2

Стомната

Изоставена в двора ей там
лежи стара стомна - столетница.
Много видяла е и преживяла
малката тумбеста клетница.
Нявга от майсторски ръце ваяна, ...
1.1K 1

Един огън

Жадувам за сърце, което обича.
Искам да отпратя самотата.
Сирота душата ми мечтае
за тази нежност що гали,
за обич силна, безгранична. ...
1.1K

Познание от ветровете

Разпитвам уморени ветрове
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия. ...
1.3K 2 3

Помен

Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори. ...
1K 6 2

31 май – Ден без тютюнев дим

Значи, за глобалното затопляне
не е виновен старият котлон
с честото готвене,
нито пък заклетите пушачи.
Загнездил се е в душата ни озон, ...
880 2 1

Някога в квази пространството

Някога ще се превърна във вълнá.
Ултра. И нискочестотна.
Без никаква парадоксалност,
само с промяна на ъгъла,
ще знам абсурдната развръзка на ...
1.5K 1 2

Обичам...

О,как убийствено обичам,
Как слепотата е залегнала в
умът ми, засенчен от сърцето!
Като присъда на съдбата
аз приех да те обичам и не съжалявам, ...
720

Пролетно сбъдване

Разлиствам пориви с ухаеща стаеност
и с много обич в цъфнала душа,
мечтая в тихи сутрини да пея
и да оцветявам своята дъга.
Сега наричам си ...
1K

Усещане

Ще се срещнем! Зная. В късно време.
Някога. И в някой друг сезон.
Когато ще съм още лятна нежност.
А, ти, все още - с млад и луд копнеж.
И целият ни свят ще е вълшебен. ...
686

И някъде към края...

Усещам, ще подпали залезът
изписания лист на този ден
и там ще изгорят онези бунтове,
които търсят страсти и оръжия
в очите ми, родили субективност. ...
664 5 6

Бивол

Препуска бивол из Балкана.
И аз - едно момче сираче,
на черния му гръб съм смаян.
Изтръпвам аз.
И плача. ...
903 1