Обичаме да водим битки във името на честни каузи,
но… с цели до прозрачност плитки – реклама, имидж и аплаузи.
Умираме да сме герои, но непременно афиширани.
И ето - користите свои зад името над друг провираме.
А пък Доброто… то е скромно, и тихо, и незабелязано. ...
Приятелите, брат, те са като старо вино,
отпиеш ли глътка - усещаш танина.
Но те са толкова малко на тоя свят,
тези,които товара ти ще носят.
Малко от тях ще те разберат, ...
Спокойно е във тъмното и красотата
е толкова невидима, и крайна,
а всяко съвършенство е създадено
за гладни сетива и страст потайна.
Пораснали причини, незначителни, ...
Дълго завръщане, все на обратно.
Пътят навътре е толкова дълъг.
Търсиш пътеката, сам се изпращаш,
никой след тебе дори не помахва.
Нощем, особено, в сенки се луташ, ...
МАЙКО СВЯТА
Прости ни, Богородице Свята, Пресвята,
греховете що сътворихме тук на земята!
Прости ни! Ти си майката нежна, жената,
която милостта познава, не иска отплата. ...
Не ме поправяйте, макар и грешен,
искам да си живея тоз живот
и даже за едни до болка смешен –
неосъзнал се още Дон Кихот.
Преследвам свойте мелници и вятър ...
Всеки в плаващ пясък е затънал,
свой е персонален буревестник,
жалко отмъщение загънал,
в дръпнатия от контейнер вестник.
Лющят се житейските ни драми, ...
Пресякох пътя си с един човек,
а той ми се усмихна и ми рече:
„- Дано денят ти да е лек!
И моят също, хубаво момиче!”
И сгънах си капачките във миг, ...
Прибоят е един такъв хлапак -
безкрайно дързък, малко неприличен,
че още му се чудя всъщност как
избра скалата точно да обича.
В краката ѝ умилква се така, ...
Здравей, ти ограбена душицо! Как се чувстваш, минавайки през тъмните гори на отчаянието
и самотата? Дали е период или отредено ти е
вечно да си сама и да се скиташ...
На вярно сам избраш между това ,да се загубиш
или да продължиш пътя си. ...
"Сега да ви кажа какво да правите: вземете си едно шишенце от сто грама и сипете в него вода. Започнете да пиете сутрин един грам, на обед един грам и вечер един грам и си казвайте: „Всичките ми работи отначало докрай ще се оправят”. Изговаряйте тези думи по три пъти. Ще видите тогава, че работите в ...
Животът ме милва с добрата ръка.
Пътувам на кораб, далеч е брега.
Мечтая за подвиг и то, то голям.
Копнея за буря, и аз да съм там.
На морски пирати, попадам в плен ...
По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна ...
Месецът скрива ликът си красив, достолепен.
Пукна зората, събудена с петльова песен.
Дунавът плиска вълниците бързо, припряно.
Слънцето светка с лицето си бяло, засмяно.
Днеска в душата ми спомени детски се връщат: ...
- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна – ...
Няма да те дам за сто жълтици,
нито за милиони – даже в кеш.
Чакал съм те в пролет с ято птици,
мойто "всичко" за да окрадеш.
Без да питаш взимай – аз ти давам ...
С луната си говорихме за теб,
помолих я да каже, че те чакам.
А тя обърна се и тихо рече:
"Да чакаш бесполезно ще е вече."
От мъка, мисля даже спря да свети, ...
Рев на море и бели пътеки
суров живот и пътища не леки.
Сърцето тревожно за тебе тъгува
душата ми ранена все още бленува.
Тишина и пътека извървяна ...
Още от първия миг те обикнах,
за ден-два с теб свикнах,
но после пак останах сама
как да проклинам тая съдба?!
Седя си вкъщи и не спирам, да плача, ...