Стихове и поезия от съвременни български автори
Денонощие
И гали всеки земен стрък.
А цялата земя немее,
но се върти обаче в кръг.
И багрена във черно прежда – ...
******
Ъх, боли!... Защо излъга ме тИ?
Редовно го правиш ти – без свяН.
Виждаш моите сълзи. Аз мълчА.
А ти май, да обиждаш си готоВ. ...
Тайна
Огледало, покрито с тъмен воал –
любовта ми се скри от света.
Затова не усещам и капчица жал
за изминали скучни лета! ...
На мойте братя християни
С добри очи те брата гледа.
При нужда помощ ще даде.
На страдащите той помага.
Пред катастрофа ще те спре! ...
Зов за помощ
иска да спре!
Душата ви страда –
всяка нощ и ден!
Болката не спира, напротив, ...
Скитник недраг
направо да ти стане жал,
прошарен, скита из града,
наметнал през врата си шал.
Съсухрен, блед, изнемощял, ...
Как си тръгва Любовта
Жигосана със знак за безнадежност.
Живяла със усещане за дом,
ръце грижовни и за нежност.
Уплашена, със парещи очи. ...
Любов всеотдайна
Пред моя поглед си единствено ти.
Сгушена до твоето мъжко рамо
ти споделям красивите си мечти.
Прекрасни картини чертая за нас, ...
Следа
важно, много е важно за човек това!
Как живееш, какво правиш ти сега?
Да го видят и оценят хората така,
да оставиш след себе си диря една! ...
Очи от любов...
Очите ти
са вечността на времето
на един миг
за който е без значение ...
Безгрижното детство искам, само че...
да започне всичко отначало...
В домашното на Пламен, да надзърна,
да събирам с дървено сметало.
С пирограф по трудово, да украся ...
Самотата
всеки от нас, самота я нарича.
Остър нож в сърцето забива,
дори последната риза съблича.
Тихо е. Тихо е, тихо, нали, ...
Импресия от чувства
Къде остана в тази топла нощ?
Навярно скри се някъде в градината,
там под Луната, гаснеща във полунощ.
Носталгия... по времето отминало! ...
Под повърхността
се крият чувства – който искат да взривят тишината
със своите истини... дремят като неизригнал вулкан
и рано или късно ще излязат на повърхността
за да разкажат за себе си... И ето времето ...