Къдриците в косите ти игриви,
цветето останало на прозореца ти
и канарчетата под балкона,
с които пее слънцето на утрото...
Само едно улица ме разделя, ...
Отдавам под наем част от моята стая -
на почти символична цена!
Тя е чиста и тясна, със изглед към Рая -
със парно и топла вода!
Там леглото е общо - метрото е близо! ...
Обичам те, обичам те, наивнице!
Очите ти бродирам от съмнение.
Делата на суровите противници,
ме карат да изпитвам съжаление.
Събличаме телата и политаме. ...
Най-незабравимото време -
то остава, моя тъжна любов!
Надделяло над стремглавото бреме,
в магнита на спомена с вечен обков.
Щастлив съм, когато сме двама, ...
Във твоя филм в масовката участвам само -
на надписите в края съм - в "...и др."
Затуй и във поредната ти нежна драма
статист съм без особени заслуги.
Във любовта съм в ролята на Квазимодо*, ...
Да се строшиш на сто милиона късчета.
В една сълзичка да се побереш.
Да замразиш две думи върху устните
и спомените си - да погребеш.
Да ходиш като сянка между хората, ...
Когато някой пише ти се дружка,
а стреля те със думи като с пушка
и после казва ти, че тез куршуми –
пронизващи, били най-честни думи.
Че тия думи вкарвали те в релси, ...
Защо нахлузих тази добрина?
Така е трудно днес да си човечен,
дори и да останеш настрана,
от делника в страдание облечен…
Опитвам се да бъда прям и мил, ...
Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея, ...
В нощта умирам – гасна като огън,
защото в миг си тръгна любовта,
но колко трудно е да кажеш сбогом,
Просто... Просто ей така...
Но такава е раздялата и любовта... ...
Аз и моята анемия често будим съжаления.
Когато тя реши да става
и погледа ми почне да се замъглява,
и когато падам и се бутам във всякакви предмети,
а после търся чудотворни изцерителни таблети. ...
Слънцето оплете ми в косите
бримки от изгаряща позлата.
Нежно пък надиплят ми вълните
пухени дантели по краката.
В плен съм на захирен сън. Със стражи - ...
На Тракия във низината китна
в която влюбено се гледат Хемус и Родопа
облечена в зелената си риза
какво мълви ми лятната река?
Със думите на вятърът горещ ...
Мислено с теб сме на морския бряг,
вперили поглед в безкрая.
Брули ни вятър, прехвърча и сняг,
двама ще срещнем Джулая.
,,Сбогом на рюни* дъждовен кажи, ...
На геният, да бъде непризнат
от времето си, тъй е отредено.
Понесъл неизбежната си тленност,
да броди в самота, и студ, и глад.
Незримото, в първичния му цвят, ...
Биологията също е изкуство,
освен, че е отколешна наука.
Проучва тя творение изкусно –
природата ни дивна, прословута.
Нали красиви лебеди, делфини ...
Творци във сайта има най-различни –
/както са различни рибите/
има едри, дребни, "цаца" и нетипични
и без да търсите ще видите!
Най-могъщи – китовете и акулите ...
Летя в безкрайното небе,
сякаш някой нежно за ръка ме води.
Не виждам никакво лице,
но усещам как във спомени се ровя.
Над мен се разпери сякаш птица, ...