Стихове и поезия от съвременни български автори
Учителко
Учителко, аз знам какво ни даде:
Ти ни научи и ни завеща
как да обичаме по-малките наслади
и да се радваме на малките неща. ...
Тишината
ще зачене от вик на самотник,
или дарба, покоят съшил,
ще откликне – гнева да залостиш.
Под дъгата, след летния дъжд, ...
Расни, порасни
Расни, порасни, бабино внуче!
Расни и бързай да хванем звездичките!
Та доде под нослето ти мъх да порасне
на вдъхновение де те науча. ...
Летни приключения
Лодка. Лекота.
Лудории. Любопитство.
Люлки. Лъч. Луна.
Лабиринти. Лутаница. ...
Ловецът и сърната
Душата ми чу стъпките ти.
Те бяха като на ловецът,
който е видял сърната.
Когато той се приближи ...
Пречистващ дъжд
За кой ли ден тече от душ небесен
и струва ми се, че се престарава.
За жабите потопът е чудесен.
Разказват, че това били сълзите, ...
Бяла цигулка
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...
Деликатните звуци на бурята
Изчакай, да превземат болката ми
и никога няма да погледна дъжд.
А дъждът падаше нежно над града,
породен от внезапна нужда, ...
Еднополова "грешна" любов
страстно обвити и сляти.
Две сърца, неотделими,
обичащи, сякаш агнати.
Сочени с пръст - подсъдими, ...
Есенно сбогуване
Скитниците бродят ужасно сами. И бездомни.
Есен е! Мъглите целуват утрата със студени целувки.
Но нищо не е по-тягостно от твойто сбогуване.
Безкрайно е дълго. Продължително. ...
Горско приключение
дива, упорита и луда - жена!
Живееше самотно дивата коза
не срещаше животни в дивата гора.
Веднъж падна мрак, небето стана сиво ...
Сълза без корен
Росица Чакърова
Не съм! Не съм...? Но нещичко все пак съм.
Невидима за чужди светове.
По чудо оцеляваща от ласки ...
Великден
Чакаш ти. Великденът отмина.
Взираш се със старчески очи
в пътната врата. Дали ще минат?
Масата препълнена стои. ...
История хилядолетна
Рим чрез него разтреперих.
Аз съм българин и горд съм трак.
Хилядолетната история намерих.
Аз съм пръв последовател на Христа. ...
Дъжд
Дъжд вали навън, не, аз не плача сега,
едри капки по моите страни се спускат.
Ще измие лицето ми, а моята душа,
там капките дъждовни не се допускат! ...
Листец от здравец
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...