Стихове и поезия от съвременни български автори
Намирам...
вчера, днеска или пък утре
няма нищо друго като нея
щом откриеш я - раждаш се...
Помня все още първият път, ...
Дом
като прашинка летяща в безкрая
носи върху си милиарди съдби
ще оцелее ли, всъщност не зная.
За нас необятна, а толкоз нищожна ...
Живот
любов голяма без щастлива крайност
борба невидимо жестока, виртуалност
и без любов оставаш ...пак по случайност
Рабуваш в разни фирмички на някой тарикат ...
Колибри
нектар от обич в цветове сънливи...
И шепне с нежните крилца в ухото
на времето със чувствата свидливи.
Секунда от любов - за него вечност - ...
Миг щастлив
пред мен стои неземна красота.
Ръка протягам към мига щастлив,
вдъхвам аромата, в душата лекота.
Искам да откъсна и да подаря ...
Поетесата
на майсторите в занаята.
Възседна непокорна сричка
и крак връз рима запремята.
Даряваха я със звездички ...
Пролет е
Виж светлината как е плувнала,
и грее, всичко как се смее.
Птичките как пеят,
весело се реят из синия простор. ...
Отново
Ти днес отново не дойде!
Сълзѝте ми разсърдиха луната.
Тъгата си попитах: "Накъде
да тръгна?" Да забравя самотата... ...
Безупречен план
и вкъщи се прибирал късно,
жената чакала го -- на гюме,
с точилка и с ръка на кръста...
-- Каква жена бе, ми Цербер същи! ...
Тъжна изповед
по същия трънлив и кален път на който бях преди.
Последно сбогом и довиждане от теб не взех,
каквото беше – помниш, затова не ме съди.
Със себе си не взех ни куфар, ни багаж, ...
Едностранна обич
Любов! Защо ме мамиш?
Копнежът ми по теб боли ме
и тази обич едностранна
сълзи ми носи – ...
Бяла тишина
когато стихва дишането ти до мен.
Парченце лято сякаш се е сгушило
красиво, между теб и мен ...
А синьото небе притихнало във скута ни, ...
Послание
Отново е бяло, безмълвно красиво.
Погледнах Луната, тя сякаш ми рече:
Добро утро! Добре си дошла!
Попитах неволно къде? ...
Снежно
отчаяно в мен вали. Тъжно ми е.
Не успя да заличиш нищичко след теб.
И след теб е всичко прах, боли.
Снежинка в пустинно тиха нощ - празна, ...
Нещастие и щастие
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза. ...
Свързани
с телефона
във ръка
е най-вълнуващото
чувство, ...
Слепи череши
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам... ...