Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна, ...
Лято мое, лято, вече си презряло.
Класовете падат - пусто опустяло!
Няма кой да сбира тежкото ти злато.
Плачеш като жито, сринато в земята.
А наблизо - ето, го очаква зима. ...
Откакто разбрах
Откак разбрах, че по малко умирам,
да забърсвам прах се страхувам –
(дихания кремирани в нея съзирам)
с блясък смъртта не ща да дарувам. ...
Не ме разсейвай с приказки за старост,
а просто за любов се подготви,
защото изживявам втора младост,
кръвта ми вече почва да кипи!...
Подсмиваш се, говориш, че е лудост. ...
Този влак е невидим, безшумно пълзи
по безкрайните релси на мъката,
той е пълен догоре с безгрижни души,
спира само на гара Разлъка.
И се движи без план, без посока дори, ...
По бреговете на юни растат олендри
в бяло надничат безкръвни черници
сродяват се с облаци в клоните нощем
за да покълнат по изгрев в зеници...
... с които да видиш че още те чакам ...
Посяваме ерес в измислени дни
и жънем полета със плява.
Със лаврови клонки се кичим сами,
а тях само Бог ги раздава!
Обречени тънем в забрава и мрак, ...
Ако трябва да тръгваш, а парят прозорците
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб
светостта на пространството. ...
С едно сърце на длан ти появи се,
подпря небето свъсено над мен,
на глупостите ми придаде смисъл.
И обясни ми що е нощ... И ден.
Крилата ми прокъсани и мръсни, ...
Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи, ...
Достигнах смайващо далече –
в най-трепетната точка от съня...
където тайнствено изрече
две думички и тихо ме разсмя...
А после с огнен дъх рисувахме, ...
На шкафчето бележка ти написах
досущ като любовно писъмце,
а колко ми се искаше за диска
от кофата да бръкна аз с ръце.
За музика говорехме си дълго, ...
Заби́ тревожно старата камбана,
цветя красяха дървения кръст,
тълпи от хора влизаха във храма.
Прощални думи. Сбогом. Шепа пръст.
Не бе лишен от нищо на земята, ...
На дланите ти мъжки нежността
Как искам да почувствам в този миг
на топлите ти устни сладостта...
Копнея аз за милия ти лик.
На дланите ти мъжки нежността ...
А колко си самотен проличава,
когато легнеш късно вечерта
и сгушен във леглото се надяваш
да има и за теб една душа.
Когато се прегърнеш с празнотата ...