20 582 резултата
Срещнах по пътя си жени – като изворче :
Като ги виждах – и ожаднявах,
покланях се, пиех бавно сладките им глътки
и за всяка капка благославях.
И жени по пътя срещнах - като плод : ...
  333 
Дори да исках няма как да бъда
удобната за всекиго от вас.
С различна съм съдба, а и присъда,
родена трудно, в буреносен час.
Очите на душата ми са сини, ...
  296 
Навън е абсолютна киша-
и вятър вей,и дъжд вали.
Аз поседнал съм и пиша..
А дано, но надали1
Изливам чувства и копнежи, ...
  305 
Живея по средата на живота,
до болка натежал от свойто минало,
към светлото си бъдеще подносил -
одеждите с петната от мастило.
Но слава Богу! Те ще ми напомнят, ...
  373 
Съхрани се. Не слизай от стремето.
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...
  342 
Преда със думи, времето е кука,
невидимата нишка е съдба,
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна, ...
  288 
Събужда се природата полека
Иззад баира слънцето изгря
Омайни мириси се носят надалеко
На пресни билки и цветя.
Там птичка някъде изчурулика ...
  354 
Уморих се от чакане,
празни надежди се нижеха в дните ми.
Търсих разбиране
в срещи безсмислени.
Вглеждах се в образи ...
  355 
Живеем във фалшиви времена.
Усет ако имаш даже малко,
виждаш колко срамно, колко жалко,
примирено свели сме глава,
между вечно свити рамена. ...
  329 
Мрак, буреносни облаци в нощта.
Душата се вие над гмежта.
Лети високо тя над небесата
Рее се в космичната безтегловност
Със звездния дъжд в грациозност ...
  296 
С намерение граден си - клетка по клетка
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...
  246 
Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...
  408  10 
Черни, тъмни, непрогледни -
гласове злокобни, за твой упадък жадни.
Оглеждат се наоколо, изчисляват и преценяват
кога свободно е поле за мисия 'изтребване наред'.
Истина, лъжа, перцепция - измама. ...
  323 
Всичко се плаща
В живота всичко има си цена-
любов, богатство, щастие, мечти!
И там, на касата пред вечността
сметката си всеки ще плати! ...
  381 
Най-покорно стоя и завързвам очи доверчива,
покажете, сестрици орисници верния път,
че душата ми нощем с горчива тъга се опива,
всяка скрита сълза за сърцето е равна на смърт.
И подавам ръка, накъдето решите водете, ...
  273 
Стих е преведен от смия автор.
На крилете на илюзии, в небето тревожно,
Ти се рееш високо, целият свят стана невъзможен.
Сенките танцуват, формите губят граници,
Ти си пленник на сънищата, без право на други традиции. ...
  521 
Когато нещо си отива,
не се опитвай да го спреш.
Усмивка нова те залива
и чака да я избереш.
Отива си пресъхнал извор, ...
  313 
Веригите на време и пространство счупих,
на пук на сивотата
аз летя.
Високо,
докосвам аз небето, ...
  259 
В горещината се чуват само стонове
все едно е ад. Душата на хладно е
прибрана. Пуснала в сърцето столони…
И пие от него. Виното вече е жадно…
Колкото по-красив е миражът, сякаш ...
  375 
Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...
  290 
Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново ...
  402 
Избягах... от своите дрехи...
Свободен съм вече... и гол...
Клошар-вятър мина и взе ги,
и хвърли в морето от сол.
Избягах... от своите мисли... ...
  295 
Излиза малко евтина. Не струва,
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват,
осъдени за обич да беднеят.
Отварял съм вратите на сърцето си. ...
  589 
Понеже дрънкам врели-некипели,
или пък меч, а дребна съм. Уви,
каквото чели сте до днес сте чели...
От утре нищо. Карай да върви...
Понеже всяко чудо три дни трае, ...
  279 
Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота, ...
  526 
Детската душа е чиста
повече от снежна писта,
от изворче в гората бистро,
дори от слънцето лъчисто.
На ангелите тя е дом ...
  834 
Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..
  520 
БЕЗ ПРАВО НА ВРЪЩАНЕ
Препуснал по пътя на времето,
отронва се новият ден,
притиснал снага върху стремето,
от слънце след черната нощ озарен. ...
  548 
Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...
  412  13 
Последната река ли е живота?
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...
  626 
Заквасен дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.
Готов съм да заложа, ...
  704 
СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме. ...
  590 
Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...
  690 
Ключе, но не от пощенска кутия.
Врата, с ръждясала брава.
Аз.. среда на празна стая
И прах.. навсякъде е прах..
И мисли, виещи във мен.. ...
  738 
Седя така замислен.
Цигарата ми пак догаря.
За живот безсмислен
в мен, мисъл се протяга...
И за какво ни бяха дните? ...
  263 
Вече за него никой не пита
как от овчар стана крал,
как овърша света със своята свита,
за разгулният живот, който е живял!
За концлагерите аз чест ще заложа, ...
  387 
Когато всичко ни е безразлично,
обидата, тъгата, радостта,
това е състояние клинично,
описващо живот преди смъртта.
Животът е любов несподелена, ...
  330 
След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...
  822 
От глътката на първия живот
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената, ...
  348 
/по действителен случай/
Не знам къде живея..
Луд ли съм?
Ту плача, ту се смея.
Май съм на съседната планета, ...
  279 
Предложения
: ??:??