20 049 резултата
Надеждата ли? Крехка уж и слаба,
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...
451
6
16
Приют за нежни души
Тихо е. Нощта е приютила
безброй самотни, страдащи души!
Дълбоко в мрака някъде е скрила
любов, въздишки, болка и сълзи! ...
Тихо е. Нощта е приютила
безброй самотни, страдащи души!
Дълбоко в мрака някъде е скрила
любов, въздишки, болка и сълзи! ...
167
Така и не можах да свикна
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...
323
2
в памет на баща ми
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба. ...
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба. ...
201
2
6
Тихо е. Гробовете мечтаят.
Всеки тука носи своя кръст.
Бъдещето на родилите се знаят -
Всичко е било... и ще е пръст...
Самодиви нощем се извиват ...
Всеки тука носи своя кръст.
Бъдещето на родилите се знаят -
Всичко е било... и ще е пръст...
Самодиви нощем се извиват ...
157
2
6
Толкова е безразлично всичко...
Винаги не е лично...
Тръгва тихичко...
Било някак логично...
Щом някоя ти омръзне ...
Винаги не е лично...
Тръгва тихичко...
Било някак логично...
Щом някоя ти омръзне ...
188
1
В безветрие пропаднаха тревожни дълговечия,
уплашени се разлетяха с писък ветровете....
Прокудената болка пръска многоцветия-
в безсънна нощ превръща се живота ни....
В безоблачните дни – изстрадана утеха, ...
уплашени се разлетяха с писък ветровете....
Прокудената болка пръска многоцветия-
в безсънна нощ превръща се живота ни....
В безоблачните дни – изстрадана утеха, ...
124
1
Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра.
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...
232
4
10
Знаеш ли как се нарича,
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
191
1
Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
152
2
2
От подлост, от злоба, от интриги,
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата, ...
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата, ...
159
2
7
Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
162
1
Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
103
Взимам си шапката и тръгвам.
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...
278
☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...
271
4
5
На човеците им липсва човечност.
Пак повтаря се старата драма.
Кратък миг от безкрайната вечност
и тях вече отново ги няма.
Само камъни, голи дървета... ...
Пак повтаря се старата драма.
Кратък миг от безкрайната вечност
и тях вече отново ги няма.
Само камъни, голи дървета... ...
322
4
5
Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони ...
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони ...
300
3
2
Вторник – думите са оскъдни.
Компенсация намира се в мъдри мисли.
Вторник – егото струва си да бъде заключено.
Нека вместо него бъде пусната само тя – любовта.
Вторник – мислите е време утеха да открият. ...
Компенсация намира се в мъдри мисли.
Вторник – егото струва си да бъде заключено.
Нека вместо него бъде пусната само тя – любовта.
Вторник – мислите е време утеха да открият. ...
191
Златно струящи заспали лъчи,
синя коприна над мене мълчи.
Как е прекрасно да бъда сама,
взряна в безкрая искрящ на деня!
Лунно сияйна трептяща мечта ...
синя коприна над мене мълчи.
Как е прекрасно да бъда сама,
взряна в безкрая искрящ на деня!
Лунно сияйна трептяща мечта ...
161
Кажи ми, Боже, лястовица бяла
дали я има и къде гнезди.
За глътка обич и при мисъл вяла
все нея търсим, чакаме. Нали!
Поверие ли е, или реалност... ...
дали я има и къде гнезди.
За глътка обич и при мисъл вяла
все нея търсим, чакаме. Нали!
Поверие ли е, или реалност... ...
185
7
11
Какво ли не ти щедро обеща,
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели. ...
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели. ...
196
3
8
Тя добротата човешка е зараза една,
опитвам се да заразя с нея хората.
Ние сме хора обикновени но пишем слова,
да дарим нещо от себе си на хората от душа.
Хората сме различни, понякога лоши и добри, ...
опитвам се да заразя с нея хората.
Ние сме хора обикновени но пишем слова,
да дарим нещо от себе си на хората от душа.
Хората сме различни, понякога лоши и добри, ...
226
2
1
ДЪГА ОТ ЛАНШНА ШУМА
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата. ...
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата. ...
249
5
9
Защо ли възхвалявам любовта ни?
Нима е тема на открит урок?
Дали на някой пука му? Едва ли.
Човеците за всичко имат гроб.
За нечие блажено състояние, ...
Нима е тема на открит урок?
Дали на някой пука му? Едва ли.
Човеците за всичко имат гроб.
За нечие блажено състояние, ...
136
1
432
7
9
Понеже все сме по-добри и умни
от другите, дори и най-успешни,
се лутаме по улиците тъмни
и много често из посоки грешни...
Но винаги за грешките виновен ...
от другите, дори и най-успешни,
се лутаме по улиците тъмни
и много често из посоки грешни...
Но винаги за грешките виновен ...
149
3
7
Сянката на нощта ще пада
и моите сълзи ще свършат,
нищо ново, няма изненада,
крилете ни ще се прекършат!
И недоволни се гневим, ...
и моите сълзи ще свършат,
нищо ново, няма изненада,
крилете ни ще се прекършат!
И недоволни се гневим, ...
311
В един различен свят от този,
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...
190
2
Прекалено много вече станахме
жени без нежност, кротост, мекота
мъже без смелост и без уважение
загубили и чест, и доброта
Къде остават хората без истина ...
жени без нежност, кротост, мекота
мъже без смелост и без уважение
загубили и чест, и доброта
Къде остават хората без истина ...
354
1
2
Добър вечер Тъга
Прибирам се вечер у дома
и ме посреща моята тъга.
Добра вечер, госпожо Тъга,
ти си ми любима, не е любовта. ...
Прибирам се вечер у дома
и ме посреща моята тъга.
Добра вечер, госпожо Тъга,
ти си ми любима, не е любовта. ...
298
1
1
ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
233
3
9
Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
262
2
7
КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
476
5
20
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
204
3
5
Мислещите хора
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...
118
Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...
129
5
По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
156
3
4
ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
261
2
6
…
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...
310
1
Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
174
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
