20 318 резултата
Косите ти са есенни листа.
А очите ти – небесни светлини.
Душата ти е любовта,
която чакам да ме посети.
Думите ти като таен шепот ...
  586 
Аз пребродих света, за да търся утеха
и при свои, и чужди намирах подслон.
С мен бедняк е делил хляб и дреха,
ала нийде не сетих мое място за дом...
И угрижен се лутах по неведоми пътища, ...
  177 
ГОРЧИВИТЕ НИ РАВНОСМЕТКИ ИДАТ КЪСНО
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла. ...
  205 
Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
  230 
Ти изгрей, ти изгрей, ти изгрей,
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...
  517 
Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета скрила,
в душите - нарисувала небе.
И сякаш, закодирала е обич, ...
  557 
Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
  346  14 
Когато приказките остаряват,
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар, ...
  533  16 
Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе.
Денят ни става пуст и много тих,
все по-празното отвътре ни боде.
И сякаш се смаляваме… кап, кап ...
  214 
Благодаря!
За изгубеното време.
Благодат в сивкавите дни.
И нощи.
И пак Благодаря - отнето бреме. ...
  214 
Ако можех от сто свои стиха един да същия,
но такъв, да е чиста Поезия,
бих ги дал за онова късче магия,
във което се раждат творения.
Не такива родени на поточната линия ...
  230 
Тежат цветята що ти нося, мамо..
Тежат в ръката ми като олово
Покланям се пред теб и искам само
да те прегърна-да съм с теб отново
Значение няма времето отминало ...
  491 
Жена съм и си ми отива,
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива, ...
  433 
По онази крива пътека,
по която отдавна вървя,
съм намирал любов и утеха,
много болка и долна лъжа...
И защо все на мене? - се питах. ...
  193 
Млад бях аз и горд, и силен
и кръвта кипеше в мен,
а сега съм стар, стерилен
и почти олигофрен.
Помня как в живота бурен ...
  369 
Какво е мъжът без жена ?
Нощно небе без луна.
Огън без пламък – тъма .
Пустиня - без капка вода .
Какво е мъжът без жената ? ...
  148 
Казано накратко
-Прости ми , чедо пак е мама...
Ей тъй, да чуя твоя глас,
да знам, че много време нямаш,
звъня ти в неудобен час. ...
  248 
Аз съм безумно богат на спомени.
(Съвсем логично при толкоз минало.)
Може и да звучи нескромно,
но са достойни за книга и кино.
И се чудя дали ще ми бъде страшно, ...
  398 
Странен сън,
отворени очи,
които спят!
Тъмно е навън,
сънят към леглото влачи, ...
  170 
Каквато вчера и да си била –
среднощно черна, или снежнобяла,
то всеки полет, крах или раздяла,
перце са ново в твоите крила.
Които все те носят, висинето ...
  187 
***
По душа все ще съм грозна.
Ще бъда кукла втора ръка:
все някой ще ми се порадва,
но най-богатите момиченца ...
  200 
***
Когато ти не търсиш мъдростта,
дори без път тя ще открие тебе,
за нея той дори не е потребен,
сълзите ти в нозете ѝ блестят
и осветяват дирята едва, ...
  395 
В началото на родовата кал,
когато кой и от какво - било неясно,
кокошката, яйцето ли, Адам -
и Бог дори не знаел свойто място.
И в хаосът подреждал всички твари. ...
  172 
Настане време някакво проклето
и все недостижимо е небето.
Напук на теб се мръщи и вали,
и питаш се: Ще литна ли? Дали
са лунните пътеки странно къси, ...
  511 
Напред вървя и съм изправен.
Където лазил съм, не се завръщам.
По мене още хвърлят камъни,
а аз събирам ги за нова къща.
И в мойто ясно по начало бъдеще, ...
  232 
Не съм щастлив, не съм щастлив!
Сърцето ми е раздвоено
и залъкът ми е горчив,
в душата ми е пресолено.
В дълбокото ли да се хвърля ...
  594  14 
Къде ли съм, търся се тук и сега,
в минало, в бъдеще, във вечността.
Търся и питам се, и пак мечтая
да срещна себе си нейде в безкрая.
Да се намеря, да се обичам, ...
  260  11 
По икиндия
На А.
В темна доба и във ранен час
Не идвай либе, морна и унила.
Полеж’ си и спомни си нас ...
  556 
ЗЕМЯТА – НАЙ-КРАСИВАТА ЕНИГМА
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган. ...
  490 
Виждах само светлата страна
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
  606  18 
След мене ще остане само спомен,
когато си отида от света
И че съм обичал безусловно..
Тъй бягал съм от свойта самота
С това да ме запомнят мен ми стига.. ...
  205 
Душите нам покварени, ще смие
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...
  273 
BG Граматическо-В/спрягане!?
Аз... не те понасям.
Ти... също не ме понасяш.
Той/Тя... не знае, защо не понася... Себе си, дори не понася!?
Ние... не се понасяме. ...
  375 
Днес отново съм на мода
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд ...
  444 
Молитвата не се крещи.
Изрича се безмълвно, тихо.
Божественото се шепти.
Превръща се в красиви стихове.
За себе си не се моли. ...
  732 
Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...
  364  12  11 
Измислен свят
На А.
В измислен свят душата ми живее,
Защото в истинския просто ден след ден линее.
Умира бавно… в самота, ...
  252 
ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...
  365 
В секундата се сбират толкоз мигове,
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...
  215 
Какви са вашите норми?
Какъв е този морал?
Имат най-гнусните форми.
Разберете, вий сте провал!
Хайде тръгвайте вече, ...
  181 
Предложения
: ??:??