Стихове и поезия от съвременни български автори
Триптих за Варна и един поет
Да не пишеш за Варна е грях.
Май съм грешен - от много години...
Вероятно изпитвал съм страх,
породен от хиляда причини. ...
Мъжете са много
Единият ще иска да ти вижда усмивката, вторият ще иска да вижда твоите извивки на лунна светлина.
Третият ще те иска до себе си, четвъртият няма да оцени дори присъствието ти.
Петият ще направи всичко, само за да може да те прегърне и да гали косата ти.
Шестият ще изхарчи ...
Трепети
но дали е от любов към мен
или копнеж по чужди двери.
С роза в косата подсилила си любовта,
красива си напудрена особа ...
Цената на завръщането колко е?
" Свършва с гара, цигара , билет, всеки град ,
в който вече те няма"
Р. Вакова
Продадените бивши домове ...
На пияно
мадона рисувана с тонове грим.
Аз пък си следвах мойта програма –
леко превключил на пияно режим!
С уискито паднаха всички задръжки, ...
Мъжкият характер
мъж – с характер мъжки
и природа благочестива, силна и добра,
тя ми казва да не се оплаквам
и напреде да вървя. ...
Плюс-минус половин живот и още малко
Росица Чакърова
В средата съм... Но на кое по-точно?
Днес трудно крета старата писалка.
Приключва нещо, друго се отпочва, ...
Ще ти пристана ...
в дланите на тишината!
В един-единствен миг
на живо откровение.
И неусетно, ...
Нарисувай ми художнико любов
С кърваво червени устни и изпепеляващи очи.
С черни буйни коси.
С парещи длани и боси нозе.
С докосващи ръце, с безмълвно сърце. ...
На забрава
осъждаме най-глухото си бъдеще.
Отворихме последния подарък
и всичко предвещава да се свърши.
Кресчендото унесено завърта ...
Две ръце
Нощта ме притисна до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие,
пред очите ми – райска градина,
препълнена с красиви цветя. ...
Желание
очите ти воднисти, гуреливи,
но често плача, над бутилка Плиска.
Какво да правя – страшно ми се иска!!!
И нищо, че устата ти мирише, ...
Дъга
не с краски от диви цветя,
а с букви от черно мастило,
и често за сиви неща.
За мокрите друмища черни, ...
Натюрморт
Трохите пръснати, чиниите с петна,
по чашите следи от слюнка и епител.
Преди десерта, разговор, шега.
Изядено е всичко и изпито. ...
Мария и магия
в онези жълтеещи дни?
По име те виках, Мария.
Удавен във сини очи.
На детството старо гредите, ...
Въздишка
повярвай ми, дори не подозирах,
че толкова си близо: нощ и ден
деляли са ни дъх и кратък призив....
Повиках те. И ти така се случи, ...
Разпад
е като
разпадането на тъканите -
неизбежно,
неосезаемо.
Без име
Ще ми се случи ли това?
Кога и как ще ми се случи?
Какви са нужните слова,
които тъй и не научих? ...
Учение
да учите децата люботворно! -
Да са грамотни и душевно сити.
Да мислят свежоумно, благоволно...
Стремим ли се, деца, да сме умерени, ...
О, скитнико
Аз те познах!
Ти скита и търси се дълго!
О, скитнико,
какво ли си изживял, ...
София диша
софия е пресипнала
гърлото ѝ е раздразнено
ала все пак пуши
кремиковци е нейното червено боро ...
Ти щастие търсеше дълго
и щом го намери не спря...
че имаш го ти не повярва...
и тъй не изправи глава...
след време реши да се върнеш... ...
Хляб от светлина
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води, ...