Пенчо стар ерген, със мустаци подмладен,
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба. ...
Последен ли ни беше този път?
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...
"Жива жарава"
Като през жарава животът ни мина, жива жарава.
Тя огън в сърцата ни тлее и любовта озарява.
Аз помня те още, там със плитки на Витоша
безгрижна, луда и щастлива ...
Сядам самотно на пейката в парка,
където щастливо царува есента.
Влюбено гледам към празната арка,
събирала някога нечии сърца.
Нима е красиво листата да плачат, ...
Небето е последната преграда
пред пътя ти зад орбитите на звездите.
Не чакаш вече никаква награда.
Заглъхва зрението скътано в очите.
На сребролъки утринни лъчи се молиш ...
последни есенни щурци – непоправими трубадури
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...
Денят изгрява в топли цветове,
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи, ...
Реших да потърся ключа към промяна –
промяна от вътре. Да бъда жената,
която през огън и жупел минава,
но вярна на себе си следва съдбата.
Къде ли не търсих?! Кого ли не питах?! ...
"Саудаде" е дума.. в сълзите събрала
носталгия, мъка, копнеж, самота...
изпята с мелодия тъжна, но бяла.
Любов е една с португалска душа.
И с чудото, Фадо, китарите плачат. ...
Ах, как не искам да си тръгваш, Лято,
макар че със дъха си ме обжари.
Отново беше на емоции богато,
и пак сме с теб приятелите стари.
Не си отивай, без да ми оставиш ...
Когато опозная Душата Ти – ще нарисувам Очите Ти...
Анди Гарсия
Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопи ...
Криви пътеки – измамно безгрижни.
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...
На морето му кажи да те обича
и нека те вълнува всеки ден
и слънцето така да те напича
тъй жарко, нецелуната от мен...
Кажи му на морето да те гали ...
Мъртва поезия
Крещя ли крещя, като глас в пустиня,
а зад мен само празна тишина,
с отекващи писъци на душевна робиня,
която се моли за свойта съдба. ...