Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Светът ще спре да се върти, ако те няма
и слънчевият диск за мен ще е измама,
защото страшно ненавиждам самотата!
Аз вярвам – Бог създаде този свят за двама! ...
Да бъдеш с най-желаната жена
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има - ...
Не ми достига въздух
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...
Ученик
Прекрачваш плахо тази класна стая,
от днес си вече ученик,
и чантата тежи, това го зная,
но трепет истински във сърчицето ти гори... ...
Есента
подбрала цветовете си отровни
и с порива суров на лудостта
картините си шари, бездуховни.
Нетрайна и студена красота ...
Самотно е
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.
Тук нежният глас на ...
* * *
Целта пред теб – единствено нагоре.
Макар и уморен, върви нагоре.
Усилието, вярвай ми, си заслужава,
защото важното в живота е нагоре. ...
Защо закъсня?
Мога ли да дойда сега на срещата
с най-старата си дреха и с най-вехтата своя душа?
Мога ли, някак набързо, да ти призная многото си неуспехи?
Кураж ще имам ли, ще мога ли да се реша? ...
Човек за еднокатна употреба
после пак те купих – изхабен,
ръка претръпнала подадох
за теб – от търговия уморен.
Оставих в ъгъла ти прашен ...
Любов
Казваш ми " Здравей"
и целувка за разкош.
Колко трае любовта ни –
само грош! ...
Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам. ...
Дана и Неда - съпернички
Преди няколко недели
на конкурса „Сръчни, смели“,
Неда „битката“ спечели.
Връчиха й рози бели, ...
,,,
за всяко стръкче – напръстниче влага.
Погалва ги със поглед, сякаш са деца
и всичките за нея равноправни.
Ако, не дай си боже, прекали, ...
Разковничето Самота
По пътя прашен, някъде далече
блести разковничето – Самота.
Подремва в нея поглед на сираче
и тиха, тъжна доброта. ...
Произход
золотой, огневой...
А. Белый
Голямото червено слънце
потъва в златен пясък. ...
Ти в черната бездна пропадна
аз плаках със сълзи от кръв,
защото бях просто
безсилен
(защото изпуснах те там)...
Запита ли се днес
по стръмното небе летят ли птици,
на вятъра отива ли му шапка,
къде отиват сънищата нощем
и хората с криле дали са смели, ...
Копнежно
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.
Слязох от безчувствения влак. ...
Нощен пир
нищожност във Вселената оставил,
за някой, някъде – е ден рожден,
а друг – скъп спомен, е добавил!
Не ми се спи... Сбогувам се с деня... ...
White rabbit
като зайци,
кожата ти настръхва,
бедрата ми те търсят,
облечени в розово.
Португалия
в тази страна съм била.
Утрини златни надбягвала
с бели вълни по брега.
Звездните нощи обичала, ...